Определение № 729 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1938/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу решение № 76/6 март 2015 г. по въззивно т.д.№ 1471/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, в която е отменено решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 151/2014 г. и са отхвърлени обективно съединените искове за цена на доставени огушени патета по 2 бр. данъчни фактури от м.декември 2013 г. 57 615,23 лв. и законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й плащане, както и иска за мораторна лихва до размер на 121 лв. В жалбата на ищцовото Е. се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно в обжалваните му части. Претендира се обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане, респективно отмяната му и уважаване на обективно съединените искове в предявения размер. Общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е произнасянето на Пловдивския апелативен съд по въпросите относно приложението на чл. 235 ал.3 ГПК и задължението на съда да вземе предвид фактите и обстоятелствата, настъпили по време на процеса, които са релевантни за спорното право и кога се счита осъществено плащането, наредено по банков път. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос нужно ли е заверяване на сметката на кредитора, за да се смята за завършено безкасовото плащане, наредено от длъжника. Касаторът поддържа, че и процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, според която решението на съда трябва да отразява правното положение по делото каквото е то към момента на приключване на устните състезания. Ответникът по касация [фирма] [населено място] е възразил в срока по чл.287 ал.1 ГПК по искането за допускане на решението до касационен контрол поради липса на ясно формулирани основания за касационно обжалване. Евентуално поддържа неоснователност на жалбата, тъй като е наредил плащане на дължимите към [фирма] суми по процесните фактури, но по независещи от него причини сумата 56 483,52 лв. не е постъпила по сметката на ищцовото дружество-кредитор. Настоящият съдебен състав на ІІ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. За да отмени решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 151/2014 г. Апелативният съд П. е приел, че претендираната като цена на доставена стока сума 57 615 лв. не се дължи от ответника със законната лихва върху нея предвид обстоятелството, че ищцовото дружество само е препятствувало възможността да получи наредената от купувача сума по банковата си сметка с виновно поведение – предприемане на действия по обезпечаване на бъдещите си искове с недопустима обезпечителна мярка – запор върху вземания по банкови сметки на ответника, в резултат на които сумата 56 483 лв., предназначена за погасяване на процесните задължения, е преведена по сметка на ЧСИ и с нея не е заверена сметката на кредитора. Вместо отмененото решение Пловдивският апелативен съд постановява отхвърляне на иска за главницата 57 615,23 лв. представляваща неплатената цена по 2 бр. фактури от декември 2013 г., както и на претенцията за обезвреда за забавеното й плащане до размера на сумата 121 лв., представляваща разлика над присъденото обезщетение 382 лв. до пълния размер на иска за мораторна лихва 503 лв. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса кога се счита осъществено плащане, наредено по банков път. Формулираният от касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд и е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК – с решение № 50 от 2.4.2009 г. на ВКС по т.д.№ 485/2008 г. на ІІ ТО, реш. № 12 от 25.2.2010 г. на ВКС по т.д.№ 181/2009 г. на ІІ т.о., решение № 239/21.6.2013 г. на ВКС по т.д.№ 188/2011 г. на ІІ т.о., решение № 125 от 12.7.2013 г. на ВКС по т.д.№ 910/2010 г. на ІІ т.о. и др. е прието, че наредено по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора. Налице е допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, наведен от касатора. Предвид изложеното следва да се допусне до касационен контрол решението на Пловдивския АС в обжалваната му част по въпроса на касатора кога се смята за осъществено плащане, наредено по банков път. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ търговско отделение