Определение № 50109 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „БУЛГ АРИ” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК 147083502 против решение № 261744 от 15.03.2021 г. по гр.д.№ 10906 по описа за 2018 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 391407 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 42924/2015 г. на Софийски районен съд. С последното е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на касатора, че Н. Ф. Н., Й. Н. Н.-И., Е. Н. Н., тримата, като правоприемници на починалата в хода на процеса на 08.08.2016 г. М. Й. Н., Д. Й. Д., А. Ж. Д., Р. Ж. И., Л. Б. Д., Д. С. К., К. С. К., Ц. В. С., В. Д. И., /починала в хода на производството, заместена от наследниците си Маргаритка М. И. и Д. М. Д./, Д. И. Я. и М. И. М. са собственици на основание земеделска реституция и наследство, на поземлен имот с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № КД-14-11 от 22.01.2013 г. на Изпълнителения директор на АГКК, последно изменение със Заповед: КД-14-22-1487 от 17.12.2012 г. на Началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: [населено място], район „В.“, с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, приграници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, и ***. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като съдът е уважил иска въпреки, че не е установена идентичност на имота, който е притежавал наследодателя на ищците и възстановения имот, че за установяване на идентичността му не е бил изготвен помощен план и съдът не е провел косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия въпреки оспорването му от жалбоподателя – ответник по иска. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.При възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи в урбанизирани територии и при липса на данни в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява, следва ли да се изработва процедура и одобрява помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ? 2.При липса на данни за имота в кадастрален план към момента на включване на бившия земеделски имот в ТКЗС и при липса на данни за имота в действащия към датата на възстановяването му кадастрален и регулационен план и в какъвто и да е план, може ли индивидуализацията на имота да се извърши само със скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ без одобряване на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ? 3.Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на Общинската служба „Земеделие“ / Поземлената комисия/ при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на праводателя си права върху възстановения имот, може ли да се оспори правото на възстановяване на заявителя? По първите два въпроса се твърди противоречие с решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр.д.№ 1347/2010 г. на ВКС, І гр.о., а по третия – с решение № 56/11.02.2021 г. по гр.д.№ 3447/2019 г. на ІІ гр.о. на ВКС. Ответниците по касация Й. Н. Н.-И., Е. Н. Н., Д. Й. Д., А. Ж. Д., Р. Ж. И. оспорват допускането до касационен контрол, тъй като по първите два въпроса няма противоречие с цитираното решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр.д.№ 1347/2010 г. на ВКС, І гр.о., защото то не е по аналогичен казус, а по третия – решение № 56/11.02.2021 г. по гр.д.№ 3447/209 г. на ІІ гр.о. на ВКС е неотносимо, защото дружеството /ответник по иска/ не е противопоставило права към същия момент, релевантен за възстановяването, а и защото съдът е обсъдил доводите му срещу реституцията на имота и ги е намерил за неоснователни. По същество също е оспорена жалбата, тъй като идентичността е установена за целия имот, предмет на делба от 1954 г., който е нанесен в кадастралния план и за друг обособен дял от целия имот /дял ІІ-ри, т.6/, иск за собственост на наследници на другия съделител е уважен с влязло в сила решение. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост на земеделска земя, възстановена в стари реални граници с решение № 10047/240 от 23.07.2010 г. на Общинската служба по земеделие р.“В.” гр. София на ищците, като наследници на Д. М. Д., починал на 29.04.1975 г. Правото на възстановяване е доказано с договор за доброволна делба от 29.06.1954 г., по силата на който наследодателя на ищците е поделил с брат си останали им в наследство земеделски земи. Наследодателят Д. М. Д. е получил дял първи, в който по т.6 е включена нива в м. „С.“ от 0,5 дка при съседи: Ц. П., /…/ на В. и Л. Кр.Д.. Този имот е внесен от наследодателя в ТКЗС, описан в т.3 от заявление-декларация за влизане в ТКЗС. За него е издадено удостоверение по чл. 13, ал.5 и скица по ал.6 от ППЗСПЗЗ, в които е посочено, че имот ***е нанесен в кадастралния план /без номер/ по дял първи от установеното право на собственост на наследници на Д. М. Д., картен лист 616. Свободната незастроена площ, определена за дял първи е 531 кв.м. и е разположена на север от получения имот по дял ІІ-ри, т.6. Не е спорно, че имота не е засроен. След изменение на ПУП със заповед от 10.12.2001 г., имота е урегулиран и е УПИ ***, в.з. „Киноцентър ІІІ ч.- разширение“. С н.а. № *** г. на нотариус Н., ответното дружество „“БУЛГ АРИ“ ЕООД купува УПИ *** с площ 860 кв.м. от Б. Л. Л. и В. Л. К.. Прехвърлителите са се легитимирали с н.а.№ *** г., издаден като неприсъствен, с който К. П. М. купува /не е посочено от кого/ имот пл. № ***от картен лист 616 с площ 900 кв.м. В описаните документи в този нот. акт не фигурира нот. акт, с който са се легитимирали прехвърлителите. Общината е отговорила, че не съхранява и цитираният в нот. акт протокол на ИК на РНС от 1974 г. Заповедта, с която първоначално е одобрена КК от 11.01.2011 г. в частта, касаеща ПИ с идентификатор ***е отменена по жалба на част от ищците с влязло в сила решение № 3145/12.06.2012 г. по адм.д.№ 3622/2011 г., тъй като възстановения имот не е бил нанесен. След това, със заповед от 22.01.2013 г., възстановения имот на ищците е нанесен в КК с идентификатор ***. Ответникът е оспорил иска с твърдение, че реституционното производство е проведено незаконосъобразно, тъй като по отношение имота на ищците не е одобряван помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, по делото не е установена идентичност между възстановения имот и имота получен от наследодателя на ищците по договора за делба преди влизането в ТКЗС, както и че не е доказано безспорно местоположението на възстановения имот по сега действащия план, поради което е оспорено удостоверението по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ. Назначените основна и допълнителна СТЕ установяват, че имота, който е бил предмет на договора за доброволна делба от 1954 г. е заснет в кадастралният план от 1950 г., но няма планоснимачен номер и не е записано име на собственик в разписната книга към него. Липсват имена на собственици и на други имоти обаче. Съпоставени са от СТЕ преписки за възстановяване на други имоти в тази местност и на наследници на посочените съседи и стари нот. актове, въз основа на които е установено кой е имота, предмет на договора за делба, че той е с площ 1846 кв.м., че двата имота по дял 1, т.6 и по дял 2 т.6, получени от всеки от братята Д. и Б. Д. са част от този имот. Установено е съвпадане и на един от съседите по договора за доброволна делба със съсед на сега възстановения имот. Така е установено, че възстановения на ищците имот от 531 кв.м. е част от имот ***, който е с площ 900 кв.м. Продаденият имот през 1975 г. е идентичен с парцел ***. В същия смисъл е и удостоверението по чл. 13, ал.5 5 ск5цата по ал.6 ППЗСПЗЗ, изготвено при съпоставяне на запазените кадастрални планове от 1950, 1967 г. и действащия план. Първата инстанция е приела, че ищците се легитимират като собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, а ответника не противопоставя свои права, изключващи тези на ищците, тъй като не се установява праводателката на лицата, които са продали имота на дружеството от кого го е купила през 1975 г. С тези мотиви иска е уважен. За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция, позовавайки се на ТР № 9/2012 г. на ОСГК, е приела, че ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция може да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ /ПК/, от което ищецът черпи права, но само ако противопоставя свои права, възникнали в периода след обобществяване на имота, но не може да възразява, че възстановения имот не е идентичен с притежаваният преди колективизацията, защото в административното производство по възстановяване на собствеността се провеждат различни процедури за установяване на старите реални граници на имотите, в рамките на които са извършва комплексна преценка за идентичност в рамките на цялата местност, каквато не може да бъде извършена в рамките на едно дело. Съдът е приел, че ответното дружество не е навело твърдение, че неговите праводатели са били собственици на имота към момента на колективизацията, а и в нот. акт, с който се е легитимирала праводателката на продавачите на ответното дружество не е посочено основание за придобиване. Затова е прието, че възраженията на ответното дружество за липса на идентичност между имота по договора за доброволна делба и възстановения имот не следва да се разглеждат. Изложените мотиви от съда съответстват освен на принципното разрешение, дадено в ТР № 9/2012 г. на ОСГК и на приетото в Решение №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на ВКС, І гр.о.; Решение №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ гр.о.; Решение №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на ВКС, І гр.о.; Решение № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ВКС, ІІ гр.о. и. Решение № 161 от 29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС,, I гр. о. С цитираното от касатора решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр.д.№ 1347/2010 г. на ВКС, І гр.о. е даден отговор на друг въпрос – „може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи защо ги отхвърля“, а не на поставените първи и втори въпрос от касатора. При разглеждане на спора по същество, в посоченото решение, съдът е анализирал нормата на чл.13а, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която се въвежда специална процедура за установяване границите на подлежащите на възстановяване имоти, ако те се намират в урбанизирани територии и не са нанесени в действащия кадастрален план - предвижда се изработване на помощен план и регистър на бившите и настоящите собственици, за изработването на които могат да се ползват стари кадастрални, комасационни и други планове, както и аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми и анкетиране, Този план обаче няма вещно действие, а дава възможност да се установят границите на бившите имоти при комплексна преценка на множество данни с оглед възстановяването им в стари реални или възстановими граници. В настоящия случай имота, предмет на делбата е заснет в стар кадастрален план от 1950 г. /от преди 1956 г./, макар да няма номер и са засечени съседите, а е изяснено и местоположението на обособените части по дял първи и дял втори от делбата. Процесния имот е северно разположен спрямо имота по дял втори, което се установява и от свидетелските показания и от основната и допълнителна СТЕ. Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр.д.№ 1347/2010 г. на ВКС, І гр.о. поради несходство между настоящия спор и казуса, разрешен с нуго. по първите два въпроса, поради което по тях не се допуска касационно обжалване. Третият въпрос се отнася до възможността гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на Общинската служба „Земеделие“ /Поземлената комисия/ при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на праводателя си права върху възстановения имот, може ли в този случай да се оспори правото на възстановяване на заявителя? Относно възможността да се извършва косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК за законосъобразност се приема, че съдът е длъжен да обсъди възраженията срещу реституцията по ЗСПЗЗ и да проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция при спор за собственост когато другата страна заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска реституция - Решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, II г. о., Решение № 451/2012 г. по гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, IV г. о. Решение № 227 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2015 г., I г. о. До колкото съдът е приел, че ответникът не противопоставя собствени права поради това, че не доказва на какво основание наследодателката на праводателите му е била собственик, съдът не е дължал произнасяне по възражението за липса на идентичност между имота по договора за доброволна делба и възстановения имот. Въпреки това, съдът е изследвал този въпрос и е събрал доказателства, обсъдил е това възражение на ответника, но по същество го е намерил за неоснователно. Така съдът не костатира противоречие с цитираното от касатора решение № 56/11.02.2021 г. по гр.д.№ 3447/2019 г. на ІІ гр.о. на ВКС. И в това решение, съдът се е позовал на ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и е посочил, че с правоизключващо възражение може да се брани ответник по иск, основан на земеделска реституция, който не е участвал в административното производство и който има свои противопоставими вещни права. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с приетото в посоченото решение, поради което и по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Ответницата по касация Р. Ж. И. претендира направените за настоящото производство деловодни разноски в размер на 780 лв., доказани с договор за правна помощ, в който е отразено, че това възнаграждение е изплатено в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение