Определение № 50261 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца А. М. А., чрез адв. Ю. Д., срещу определение № 333 от 13. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 248/2022 г. на АС – Варна, 1 с-в, в частта потвърждаваща определение № 1620 от 27. 04. 2022 г. по гр. д. № 365/2022 г. на ВОС в частта, с която е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по делото в частта по предявения от А. М. А. срещу З. М. А. иск по чл. 23 СК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на придобит през време на брака, на основание договор за покупко-продажба, недвижим имот – офис № 1, със застроена площ 54,55 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], етаж 0, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР на [населено място]. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като на 18. 04. 2022 г., в предоставения от съда едноседмичен срок, изтекъл на 19. 04. 2022 г., е била изпратена, на електронната поща на съда, уточняваща молба, с която нередовностите на исковата молба са били отстранени. Тъй като по технически причини, независещи от ищеца, уточняващата молба не е постъпила в електронната поща на съда, то едноседмичният срок не следва да се счита пропуснат. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставен поцесуалноправен въпрос. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение в частта му потвърждаваща прекратяването, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, на производството по делото в частта по предявения от А. М. А. против З. М. А. иск по чл. 23 СК. Във връзка с иска по чл. 23 СК ищецът е въвел твърдения, че е изключителен собственик на придобития през време на брака, на основание договор за покупко-продажба, недвижим имот – офис № 1, със застроена площ 54,55 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], етаж 0, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР на [населено място], тъй като продажната цена, възлизаща на 39000 евро, равняващи се на 76276 лв., е била платена изцяло със средства негова лична собственост – 10000 лв. са дарени от баща му, 24000 лв. са платени с банков кредит, върнат от ищеца, със средства, получени от него като трудови възнаграждения. С разпореждания от 6. 12. 2021 г., 18. 02. 2022 г. и 07. 04. 2022 г. първоинстанционният съд е оставял исковата молба без движение, с редица указания, сред които и указанията ищецът да посочи: а/. с какви средства е платена продажната цена на описания обект над сумата 34000 лв. до 76276 лв.; б/. да конкретизира в каква връзка е изложено твърдението, че за периода 2017 – 2019 г. е получил трудово възнаграждение в размер на 22205, 83 лв., а през месец януари 2020 г. е получил трудово възнаграждение в размер на 3580 лв. – дали с тези средства е върната сумата 24000 лв. или с тях е платена друга част от продажната цена, извън посочените по-горе 34000 лв., или част от нея; в/. ако твърди частична трансформация – да посочи каква част твърди, че е придобита с лични средства на ищеца и каква със семейни. Указанията, дадени с първите две разпореждания, не са били изпълнени, видно от уточнителни молби от 20. 12. 2021 г. и 06. 04. 2022 г., поради което, с разпореждане от 07. 04. 2022 г. е указано отново на ищеца да конкретизира иска по чл. 23 СК, като уточни ясно посочените по-горе обстоятелства. Разпореждането от 07. 04. 2022 г. е връчено на пълномощника на ищеца адв. Ю. Д. на 12. 04. 2022 г. и едноседмичният срок изтича на 19. 04. 2022 г. На 18. 04. 2022 г., в 21, 09 ч., в 21, 11 ч. и в 21, 12 ч., в електронната поща на съда са постъпили извлечения от сметка на ищеца: „извлечения 27-37“, „извлечения 38-48“ и „извлечения 49-59“, изпратени от електронната поща на пълномощника му адв. Ю. Д., но дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания отново не са били изпълнени. Поради това първоинстанционният съд е прекратил, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по делото в частта по иска по чл. 23 СК, предявен за описания по-горе обект на собственост. За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд в тази част, съставът на окръжния съд, като въззивна инстанция, е приел, че дадените от районния съд указания са били ясни, конкретни и законосъобразни, както и че същите не са били отстранени, въпреки няколкократно предоставените на ищеца възможности, включително и в срока, даден с последното разпореждане от 07. 04. 2022 г., което е наложило приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба е поставен следният въпрос: счита ли се за пропуснат предоставен на страната от съда или установен от закона срок, ако пропускането му се дължи на особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да предвиди и преодолее, изразяващо се в технически проблем в единната електронна информационна система на съда – „ограничения на имейл сървърите на съда“, заради което уточняващата молба не е получена, при наличие на доказателства за тези твърдения. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът не отговаря на изискванията за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. На първо място, същият не кореспондира с установените по делото факти, поради което обсъждането му не би могло да повлияе на изхода на делото. По делото няма никакви доказателства, установяващи, че в предоставения на ищеца, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, срок, ищецът или пълномощникът му адв. Д., са изпратили по електронен път, на електронната поща на съда, уточняваща молба, с която исковата молба е била приведена в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. На 18. 04. 2022 г., в 21, 09 ч., в 21, 11 ч. и в 21, 12 ч., в електронната поща на съда са постъпили извлечения от сметка на ищеца: „извлечения 27-37“, „извлечения 38-48“ и „извлечения 49-59“, изпратени от електронната поща на пълномощника му адв. Ю. Д., но не и уточняваща молба. Такава не е подадена от 00,01 ч. до 23, 59 часа на 18. 04. 2022 г. (каквито са твърдението на ищеца), нито през последния ден от срока – 19. 04. 2022 г., което е удостоверено с докладна записка от П. С., деловодител. Представените от жалбоподателя незаверени копия на снимки от екрана на компютъра на адв. Д. (т. нар. „скрийншотове“) съдържат данни за изпращането на уточняващите молби от 2. 03. 2022 г. – за продължаване на срок, от 15. 03. 2022 г. – допълнение към молбата за продължаване на срока, уточняваща молба от 06. 04. 2022 г., 3 писма с прикачени файлове – извлечения от сметката на ищеца, изпратени на 18. 04. 2022 г., както и молби изпращани след постановяване на обжалваното въззивно определение – на 29. 04. 2022 г. и 3. 05. 2022 г. На следващо място, въпросът е свързан с приложението на чл. 64 и сл. ГПК, която разпоредба урежда производство за възстановяване на пропуснат по обективни причини срок, а не с приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 и 2 ГПК, при която е от значение дали в рамките на определения от съда срок са изпълнени указанията на съда или не, а не причините за неспазване на срока. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,