Определение № 50546 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 663/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. Г., подадена чрез адв.П. К., срещу решение № 1281 от 03.12.2021г. по възз.гр.д.№ 675/2021г. на САС.С него е отменено решение № 903482 от 03.08.2020г. по гр.д. № 164/2019г. на Окръжен съд - Благоевград в частите, с които ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати на С. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски в тежест на ЗАД „Армеец“АД, и е постановено друго за отхвърляне на исковете на С. Б. Г. против ЗАД „Армеец“ АД, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук Б. Д. К., настъпила на 13.12.2014г. при ПТП, в размер на 18 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2014г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на С. Б. Г.

Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2016г.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.

Въведени са основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/1968г., Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС, както и на решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г., II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/13г., I т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/13г., II.т.о., решение № 88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/11г., II.т.о., решение № 124/11.11.2010г. по т.д.№ 708/2009г., II.т.о., решение № 88/17.06.2014г. по т.д.№ 2974/13г., II.т.о., решение № 177/27.1.2009г. по т.д.№ 14/2009г.,, и решение № 1/05.02.2019г. по т.д.№ 1002/2017г. I т.о., както и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя? и

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при наличие на доказан действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени в ППВС № 4/68г.?

Само основанието по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по следните въпроси:

3.Трябва ли за посочения в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК, разширен кръг на правоимащите членове на семейството да се въвеждат нови, различни от вече установените, критерии за прилагане на принципа на справедливост при определяне на кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?

4.Приложими ли са критериите за правилно приложение на принципа на справедливост, въведени с ППВС № 4/68г. при компенсиране на неимуществени вреди на лица от разширения кръг, установен с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК или не, евентуално приложими ли са под условие във връзка с други критерии?

5.Какво се включва във въведеното с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. ОСНГТК понятие „и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания“?Как следва да се прилагат така установените предпоставки от съда и, ако друго лице, извън най-близкия кръг, установен с ППВС №4/61 и № 5/69г., е изградило с починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, обосновано ли е наличие на така въведеното изискване за изключение?За да възникне право на обезщетение за неимуществени вреди на лице от разширения кръг, трябва ли да са налице кумулативно:1/ създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия ?2/ да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания или всяка то двете предпоставки обуславя право на обезщетение, ако е доказана?

Въведени са основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/1968г., Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС, както и на решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г., II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/13г., I т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/13г., II.т.о., решение № 88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/11г., II.т.о., решение № 124/11.11.2010г. по т.д.№ 708/2009г., II.т.о., решение № 88/17.06.2014г. по т.д.№ 2974/13г., II.т.о., решение № 177/27.1.2009г. по т.д.№ 14/2009г., и решение № 1/05.02.2019г. по т.д.№ 1002/2017г. I т.о., както и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

6.Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни критерии от установените от ППВС № 4/1968г. и от постоянната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД?

6.1.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починалия и преживелия го родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?

Само основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/68г., решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г., II т.о. и решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г., I т.о. е въведено по следния въпрос:

6.2.Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/68г., и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/2011г., II т.о. е въведено по следния въпрос:

7.За да се гарантира правилното приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 1/2013г. ОСГТК, Тълкувателно решение № 1/2001г. ОСГК, решение № 42/05.03.2014г. по гр.д.№ 5488/2013г., IV г.о.,определение № 1006/15.10.2010г. по гр.д.№ 619/2010г., III г.о., решение № 11/21.04.1004г. по адм.д.№ 4900/1993г., III г.о. и решение № 87/04.09.1958г. по гр.д.№ 55/58г. ОСГК, както и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са въведени по следните въпроси:

8.Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материално правна норма?

9.Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото ?

10.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? По този въпрос касаторът е обосновал приложното поле на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и с позоваване и на определение №26/19.01.2009г. и решение № 24/2010г. по гр.д.№ 4744/2008г., I г.о., решение № 221/2002 по гр.д.№677/2001г., I г.о.

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 149/03.07.212г. по гр.д.№ 1084/2011г. е въведено по следния въпрос:

11.Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение?Това допуснато процесуално нарушение от съда има ли като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които, ако бяха преценени в тяхната съвкупност, биха довели до други фактически и правни изводи?

Наред с това е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК.

Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА.Направено е възражение за недължимост, евентуално- за прекомерност на разноските на ответното дружество.

В подадения чрез юрисконсулт Б. Д. писмен отговор ответникът ЗАД„Армеец“ АД оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК след преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че на 13.12.2014г., ок.7.15ч-7.45ч., на четвъртокласен път между [населено място] и [населено място], [община], е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Д. К., в който, освен водачът, са пътували още живеещата с него на съпружески начала Т. В. и двете им деца – Н. и Б., който е починал вследствие на получените при ПТП травматични увреждания.Приел е за установено от заключението на комплексната СЕ по делото, че задните гуми на управлявания от Д.К. лек автомобил са били износени и същият не е бил оборудван с детски столчета.Формирани са мотиви въз основа на заключението на СЕ по делото, че, с оглед на установения механизъм на ПТП, ако лекият автомобил е бил оборудван със столчета, отговарящи на стандарта за възрастта на всяко едно от децата, пострадалият Б. е нямало да получи тежките телесните увреждания, довели до леталния му край.Въззивният съд е установил, че с влязла в сила присъда по НОХД № 126/2015г. на ОС - Благоевград водачът на лекия автомобил Д. К. е признат за виновен в това, че при управление на МПС е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 ЗДП, и, по непредпазливост, е причинил смъртта на сина си Б., на 1 година и 10 месеца- престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ НК. Прие.л е за установено, че към 13.12.2014г. за управлявания от Д.К. лек автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Като е анализирал показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – на водача на лекия автомобил и на един от синовете на ищцата, и заключението на съдебно-психологическата експертиза по делото, въззивният съд е констатирал, че не са установени конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод за изградена особено близка връзка между ищцата и нейния внук, която по интензитет да надхвърля обичайната връзка между баба и внук, както и не се установява действително претърпените вреди от ищцата да са по-големи от обичайните болки и страдания при смърт на близък. Тези изводи на въззивния съд са обосновани с възрастта на ищцата и възрастта на нейния внук Б. (1 година и 10 месеца) към момента на инцидента, с това, че ищцата, освен майката на починалия внук, е имала още четири пълнолетни деца и неустановен брой внуци и с отдалечеността на населеното място, в което живее ищцата, от населеното място, в което е живеело семейството на починалия й внук.

Поставените в изложението въпроси № 1, № 3 и № 5, които са свързани с активната материално-правна легитимация на касатора да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, респективно – с критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., са обсъждани и са обусловили решаващите изводи за отхвърляне на иска, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.По тях е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и цитираните в изложението и служебно известни на състава решения по чл.290 ГПК.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на ВС, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материално-правна легитимация на братята и сестрите/ баби и дядовци/внуци е посочено, че, макар те в традиционните за българското общество семейни отношения да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение е само по изключение – само ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните (нормалните ) за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ ( предвид конкретиката на всеки случай), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че, за да се породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, като не е достатъчно да е в рамките на типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри/ баби и дядовци /внуци, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа.

Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с посоченото тълкувателно решение, както и със създадената въз основа на него съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 предл. посл.ГПК. Отхвърлянето на предявения пряк иск срещу застрахователя е обусловено от преценката на въззивния съд, основана на доказателствата по делото, че връзката между ищцата и нейния внук се е характеризирала с близост, която е обичайна за традиционните отношения между баба и внук, но без да носи белезите на изключителност, както и, че понесените от ищцата морални болки и страдания по повод смъртта на внука й не надхвърлят по обем, интензитет и продължителност нормално присъщите за тази родствена връзка. Произнасянето на въззивния съд е съобразено изцяло с критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК за основанието за допускане на изключение от правилото, че, в случай на смърт, причинена при деликт, право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., при условие, че действително са претърпели и доказали вредите. Въпросите не са разрешени и в противоречие с цитираните в изложението решения, постановени по чл.290 ГПК, всяко от които е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства по конкретния спор, въз основа на които е прието, че връзката на ищеца/ищците с пострадалия родственик е била изключителна и претърпените вреди са надхвърлящи обичайните.

Тъй като разрешаването на поставените въпроси от въззивния съд не е в противоречие със задължителната и постоянната съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 ГПК, липсва допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на съдебна практика по въпросите по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и с която въззивното решение е изцяло съобразено, изключва приложното поле на въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Въпроси № 2, 4, 6, 6.1., 6.2. и 7, които са свързани с критериите за приложение на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, не отговарят на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като, отричайки активната материално-правна легитимация на ищцата, въззивният съд не е изложил мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД.Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, не следва да се обсъждат въведените допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не са налице въведените допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалните въпрос и№ 8, 9, 10, 11 касаещи правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Обективираната в цитираната от касатора и служебно известна на състава задължителна и казуална съдебна практика приема, че и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет, след надлежно реализирана самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира самостоятелни фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от задължението да формира собствени изводи по същество на спорното материално право. Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват неговата решаваща правораздавателна дейност. В случая от изложените мотиви може да се направи извод, че въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е изложил собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора, а тяхната правилност не е предмет на проверка в селективната фаза на касационното производство и съответно не може да обоснове допускането до касационен контрол на въззивното решение.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК за директен достъп до касационен контрол, тъй като касаторът не е обосновал приложното му поле и пряко от мотивите на въззивното решение не може да се изведе нито една от възможните хипотези на очевидна неправилност.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Тъй като липсва основание за освобождаване на касатора – ищец в производството пред първоинстанционния съд от отговорността за разноски, на ответното дружество се присъжда, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗПП, във вр. чл.25а, ал.3 Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 50лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,