Определение № 907 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6682/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от П. Г. П. срещу определение № 1542 от 20.08.2014г. по ч.гр.д. № 473/2014г на Хасковски окръжен съд, с което поради неизпълнение в срок на указание по изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК .С обжалваното определение ,след като указания вече са били дадени и е постъпила молба от жалбоподателя, е констатирано неизпълнение в срок на повторно дадено указание в разпореждане от 25.07.2014г, указание за прилагане на изложение, подписано от лице с юридическа правоспособност. Констатацията на съда е по повод постъпилата на 14.08.2014г нова молба, в която жалбоподателят коментира указанието и отбелязва ,че го е получил ( на 06.08.2014г) и няма възможност да го изпълни .По указанието да посочи какъв е порока за обжалваното от него определение ,в същата молба е било изтъкнато „ пороци много и наслагвани от философи, адвокати ,историци ,икономисти и пожарникари; най големият порок е ,че не бях допуснат до участие в съдебно заседание. Частният жалбоподател иска отмяна на определението, тъй като в него е изтъкнато „поради неизпълнение на указанията на съда от 25.07. 2014г” Жабподателят прави преглед на известията, (съобщенията) които е получил ,като посочва датата на изходящото им изпращане, съответно получаване.Тъй като няма съобщение с изходяща дата, или дата на получаване „25.07.2014г”това означава ,че не го е получил, затова и не е изпълнено. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Указанията, дадени от въззивния съд представляват съдебно разпореждане, индивидуализирано като акт с датата на постановяването му, а именно 25.07.2014 .Съобщение за указанията, дадени по този предвиден в закона ред, е изпратено и съответно получено от жалбоподателя. С депозираната в тази връзка молба указанията не са изпълнени. Същите са били съответни на изискванията за проверка по 285 вр. чл. 284 ал.3 от ГПК ,съответни на изискванията за редовност на касационна частна жалба. В нея, както и в допълнителните молби не е било включено изложение по смисъла и изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК, не е било посочено никое от основанията за допускане до касационно обжалване, не е формулиран правен въпрос, не е изпълнено изискването за приподписване от лице с юридическа правоспособност, щом молителят няма такава. Съответно е въззивният съд в този случай да прилага последиците на чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК и обжалваното определение е валидно и допустимо, правилно и законосъобразно. Въпроси извън тази проверка не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,