Определение № 50725 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4535/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М. - Т., чрез пълномощник адв. М. Д. от ПАК, срещу решение № 86/27.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 353/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.Хасково. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №260134/01.03.2021г., постановено по гр.д.№18/2020г. на Районен съд-Хасково, с което са уважени предявените от Р. Н. Д. и В. Н. Д. против Р. Р. М. - Т. искове с правни основания чл.26 ал.2 изр.1 пр.5, и чл.17 ал.1 от ЗЗД, като е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... том II рег. №... н.д. № ../2016 г. на нотариус с рег. № 352, по силата на който Н. Р. Д. е продал на Р. Р. М. следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ......., попадащ в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор № ...........по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 83 кв.м., с предназначение на обекта – жилище/ апартамент, на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж - № .......; под обекта - №.........; над обекта - № ............., заедно с таванско помещение при граници по документ за собственост: Р. и В. М., А. и Г. А. и коридор, заедно с избено помещение, при граници по документ за собственост: Р. и В. М., парцели XVIII, XVII, XVI и XV и коридор, ведно с 2.33 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; с уговорената продажна цена от 15 000 лв. - като привиден, прикриващ договор за дарение, и е обявен за действителен прикрития договор за дарение, по силата на който Н. Р. Д. е дарил на Р. Р. М. посочения по-горе свой собствен недвижим имот, описан в нотариален акт № .... том II рег. № .... н.д. № ..../2016 г. на нотариус с рег. № 352. В тежест на касатора са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, се твърди, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение Решение № 31 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 1532/2017 г. на ВКС, II ГО; Решение № 156 от 10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г. на ВКС, III ГО; Решение № 6 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на ВКС, III ГО и др., без да е формулиран въпрос чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с посочените решения. В изложението на следващо място, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1.За задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните?; и 2. Относима ли е личността на пълномощника на продавача, който въз основа на даденото му пълномощно, фактически ще изтегли парите от банковата сметка на продавача и може ли само фактът, че това е сторено именно от купувача по сделката, в качеството му на доверено лице на продавача, с оглед близката им родствена връзка, да доведе до извод за липса на плащане на продажната цена изобщо?. По отношение на първия въпрос, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, I ГО; Решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III ГО; Решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV ГО и др. По отношение на втория въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по който се навеждат доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответниците по жалбата Р. Н. Д. и В. Н. Д., в отговора на касационната жалба излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че ищците Р. Н. Д. и В. Н. Д. са единствени наследници по закон на Н. Р. Д., починал на 18.12.2019г. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... том II рег. №.... н.д. № .../2016 г. на нотариус с рег. № 352, наследодателят на ищците продал на ответницата Р. Р. М. - Т., негова сестра, процесния недвижим имот за сумата в размер на 15000 лв., като съгласно вписаното в договора продавачът е получил тази сума от купувача изцяло по банков път, в деня на подписване на нотариалния акт. Съгласно договора продавачът си запазва правото на ползване върху продавания имот до края на живота си. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка на имота е 45 547 лв. Прието е за установено, че с представените по делото: платежно нареждане от 20.05.2016 г. и вносна бележка от същата дата, издадени от „УниКредит Булбанк“-филиал Х., по банковата сметка на продавача по сделката, на основание покупко-продажба на недвижим имот с пълномощно и отново в негова полза, на основание- вноска пълномощно са били приведени сумата 8000 лв. и 7000 лв., с наредител и на двата превода Р. Р. М.. Установено е също, още същия ден, ответницата е изтеглила сумата от общо 15 000 лв. и е закрила сметката на Н. Р. Д.. Установено е, че М. е била упълномощена от Д. за различни процесуални действия, включително за откриване и закриване на банковите му сметки. Посочено е, че „относно здравословното състояние на наследодателя на ищците са представени многобройни писмени доказателства, събрани са и гласни доказателства- показания на свидетели посочени от ищците и ответницата, които установяват факти и обстоятелства свързани с конкретния договор за покупко-продажба на недвижим имот и действителните отношения между страните по същия“. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че доказателствата по делото опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно наличие на уговорка за прехвърляне на правото на собственост върху описания имот срещу продажна цена от 15 000 лв., тъй като категорично се установило, че макар на 20.05.2016 г. по сметка на наследодателя на ищците да били преведени общо 15 000 лв., още същия ден ответницата, разполагайки с пълномощно от брат си, е изтеглила сумата от сметката на продавача и е закрила същата. Според въззивния съд не било доказано от ответницата, че именно с изтеглената от нея сума в размер на 15 000лв. са покрити разходите по лечението и грижите за брат й, и че това е станало по негово изрично желание. Анализа на показанията на разпитаните по делото свидетели сочел, че между страните по договора е имало договорки различни от отразените в неговото съдържание, поради което въззивния съд е достигнал до извод за симулативност на волеизявленията на договарящите досежно обстоятелството, че е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а не дарение на същия имот. Нямало основание да се приеме, от действията на страните по договора, че действителната им воля е била за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поемане на задължение за полагане на грижи и издръжка, тъй като по делото било установено, че договорът е „безпаричен“. Посочената в договора продажна цена от 15 000 лв. не била платена, тъй като сумата още същия ден от внасянето й по сметка на продавача, била изтеглена от ответницата и сметката закрита. По тези съображения съдът е приел, че исковете са основателни, и първоинстанционното решение е потвърдено. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен от съда процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните?, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Правните разрешения по останалите въпроси са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 446,36 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение