Определение от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД, ЕИК 205036778 със седалище и адрес на управление: [населено място], община Левски, област Плевен, [улица], против Решение №1401/15.04.2024 г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм. д. №719/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-04001522004867-091-001/26.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №66/09.08.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – Велико Търново. В открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г., касационният жалбоподател чрез управителя си А. А. е поискал спиране на производството по адм. д. №6844/2024 г., тъй като решението на Върховния административен съд по адм. д. №480/2025 г. според него е от значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор. Същото искане е заявено и с писмена молба от 31.01.2025 г. За да се произнесе по така заявеното искане, настоящият съдебен състав взе предвид следното: С РА №Р-04001522004867-091-001/26.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №1401/15.04.2024 г. на Административен съд – Плевен по адм. д. №719/2023 г., са установени задължения на ревизираното дружество за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 210 310.33 лв. и лихви – 25 221.86 лв. и задължения за ДДС за данъчните периоди м. юни, м. юли и м. ноември 2021 г. в общ размер 3 909.76 лв. и лихви – 461.01 лв. в ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и следв. ДОПК поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Данъчните основи за облагане с пряк и косвен данък са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. При определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък са взети предвид декларираните в дневниците за продажби фактури и недекларирани такива. Задълженията по ЗДДС са установени в резултат на корекции на декларираните данни от дружеството в дневниците за продажби и в дневниците за покупки и СД по ЗДДС с размерите на КИ, издадени от АСМ ЕООД, получени но неотразени в тях. Видно от представеното по настоящото дело съдебно удостоверение от 07.02.2025 г. адм. д. №480/2025 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационната жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД против Решение №1790/17.05.2024 г. на Административен съд – Плевен по адм. д. №415/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против РА №Р-04001522001386-091-001/14.11.2022 г., потвърден с Решение №32/24.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С РА са установени задължения на ревизираното дружество за ДДС и лихви за данъчния период м. февруари 2022 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 132 031.80 лв. Изложените факти налагат извод, че разрешаването на спора по настоящото дело не е предпоставено от силата на пресъдено нещо на решението по адм. д. №480/2025г. Между двете дела не е налице връзка на преюдициалност, налагаща спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В мотивите, изложени в т. 1 от ТР № 1/9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2017 г., позоваващи се на мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК, е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производсткво. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. С РА №Р-04001522004867-091-001/26.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №1401/15.04.2024 г. на Административен съд – Плевен по адм. д. №719/2023 г., предмет на касационен контрол в настоящото съдебно производство, при определяне на основата за облагане с пряк данък не са признати никакви разходи за материали, външни услуги и др., тъй като данъчно задълженото лице не е представило фактури и документи за извършени плащания. Следователно, дори и да има сред фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит през м. февруари 2022 г., такива, издадени през 2021 г. (доказателства за това не са представени), и дори по тях да бъде признато това право с решението на ВАС по адм. д. №480/2025 г., то между двете дела не съществува връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и на цитираните по-горе тълкувателни решения. Допълнителен аргумент за неоснователността на искането за спиране е нормата на чл. 220 АПК, според която Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно касационният съд не може да прави нови различни от тези на проверявания съд фактически изводи, съответно да възприема друга фактическа обстановка в резултат на касационното обжалване. Съгласно дадените в т. 9 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. по т. д. № 2/04 г. на ОСГК на ВКС задължителни указания касационният съд спира производството по делото на основание чл. 182, б. "г" и "д“ ГПК (отм.), респ. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение, само в хипотезата, при която е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 295, ал. 2 ГПК (чл. 227, ал. 2 АПК), защото само в този случай касационната инстанция събира нови доказателства. Тъй като в настоящата фаза на касационното производство Върховният административен съд не може да съобразява нови фактически обстоятелства, спиране на делото на посочените правни основания не може да бъде постановено. С оглед така изложените съображения съдебният състав преценява искането на „ПТЗК Единство“ ЕООД за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като неоснователно. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на първо отделение