Решение № 8349 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 42971 от 22.12.2025 г., постановено по административно дело № 6568/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Люлин 2012“ ЕООД срещу писмена покана № РД-25ПП-236/17.06.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Решението е оспорено с касационна жалба от „Люлин 2012“ ЕООД, гр. София, подадена от пълномощника адвокат Жеков. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което писмената покана се отмени като незаконосъобразна.

Ответникът по касация – управителят на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез юрисконсулт Тодоров, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила.

Участващият прокурор по делото от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е постановил решението при правилно установена фактическа обстановка по делото.

Дружеството-касатор е сключило индивидуален договор (ИД) № 226505/16.12.2021 г. и ИД № 226505/01.01.2024 г. с НЗОК, на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, чл. 7, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 19б от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10) и в съответствие със съгласуваните между НЗОК и БФС Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК.

Заповед № РД-25-295 от 10.05.2024 г. на вр. и. д. Управител на НЗОК за извършване на проверката е с определен вид и обхват – съвместна, тематична проверка, със срок за извършването – от 13.05.2024 г. до 23.05.2024 г. и поставена задача - проверка на изпълнение на ИД № 226505/16.12.2021 г. и ИД № 226505/01.01.2024 г. Същата е връчена на ръководителя на аптеката на 13.05.2024 г.

Установеното при проверката е отразено в съставен от контрольорите протокол за неоснователно получени суми № РД-25-295-1/22.05.2024 г. Срещу него е подадено възражение от управителя на „Люлин 2012“ ЕООД. Изготвено е становище от директора на дирекция КДЗЗО при НЗОК, в което е отразено, че от приложените документи в хода на проверката по безспорен начин се доказва, че така изложените доводи във възражението са неоснователни, тъй като предмет на проверката е приход и разход на лекарствени продукти със следните НЗОК кодове: BF291, NG024, JF575, LF294, LF300 и JF585, за проверявания период.

Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е била писмена покана № РД-25ПП-236/17.06.2024 г. на управителя на НЗОК, с която „Люлин 2012" ЕООД е поканено да възстанови сумата от 1 551 928.08 лв. и дължимата законна лихва, като в поканата са възприети напълно констатациите от протокол за неоснователно получени суми № РД-25-295-1/22.05.2024 г., в който е отразено, че се поражда основателно съмнение относно подадените към НЗОК и заплатени от нея реимбурсни стойности в голям размер, с което е ощетен бюджетът на НЗОК.

По делото е прието заключение от съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено. Установено е, че за процесния период е:

1. Налична разлика между полученото и отпуснато количество от лекарствен продукт (ЛП) с код BF291 - Nuwiq Powder and solvent for solution for injection 500 IU ЛП от 136 бр;

2. Налична разлика между полученото и отпуснато количество от ЛП с код JF585 - Vosevi Film - coated tablet 400 mg/100 mg/100 mg. от 9 бр.;

3. Налична разлика между полученото и отпуснато количество от ЛП с код JF575 - Epclusa Film - coated tablet 400 mg. от 26 бр.;

4. Налична разлика между полученото и отпуснато количество от ЛП с код LF294 - Skyrizi solution for injection 75 mg 2 от 149 бр.;

5. Налична разлика между полученото и отпуснато количество от ЛП с код NG024 - Latuda Film - coated tablet 37 mg от 1 бр.;

6. Налична разлика между полученото и отпуснато количество от ЛП с код LF300 - Rinvoq Prolonged - Release Tablet 15 mg. от 113 бр.

За да отхвърли жалбата на „Люлин 2012“ ЕООД срещу писмена покана № РД-25ПП-236/17.06.2024 г. АССГ е приел, че дружеството не е спазило изискването за отчетност и проследимост на доставените и отпуснатите лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, поради несъответствие на въведените в аптечния софтуер данни, което представлява нарушение допуснато от изпълнителя, поради което сумите, които НЗОК е заплатила за отпуснатите лекарствени продукти, които не съответстват на количеството на доставените такива и подлежат на възстановяване като неоснователно получени. Констатираното несъответствие представлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ИД № 226505/16.12.2021 г. и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ИД № 226505/01.01.2024 г. за липса на проследимост и отчетност в аптечния софтуер на доставените и отпуснати количества на процесните лекарствените продукти, заплатени от НЗОК през 2023 г.

Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Следва да бъдат споделени като правилни изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и съдържа изискуемите реквизити. Актът е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби, като Административен съд – София-град е изложил подробни и обосновани изводи в тази насока, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция по делото. Спазени са клаузите на индивидуалния договор и разпоредбите на инструкцията за извършване на проверки. За да постанови подложеното на касация решение, съдът е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и компетентно изготвеното заключение по назначената по негова инициатива съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на която е приел, че административния акт е материално законосъобразен и обоснован.

Споделими са изводите на първоинстанционния съд, че при осъществяване на проверката административният орган е събрал достатъчно относими доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни фактически и правни изводи относно наличието на установените несъответствия. От събраните по делото доказателства не се установява констатираните разлики да се дължат на техническа грешка, неизправност на информационната система или на действия на трети лица, а представляват несъответствия в отчетността на дружеството.

За пълнота във връзка с възраженията в касационната жалба следва да се акцентира върху това, че по делото не се спори дали ЛП са отпуснати и получени от здравноосигурени лица. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за противоречие с цитирана от касатора съдебна практика, същата е неотносима и не намира приложение в конкретния случай.

Настоящата инстанция споделя изводите и съображенията, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и не следва дословно да ги преповтаря.

Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, на касатора за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При установената неоснователност на главното касаторово искане за ответника по касация, за когото изходът от спора се явява позитивен, не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като същият не е претендирал такива и не му се следват.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,