Определение № 812 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60094/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 74/13.05.2016 г., постановено по т.д.№ 94/2016 г. от търговско отделение на Окръжен съд – Русе. Ответникът не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД са основателни, до размера на посочената сума. Съдът е приел, че в изпълнение на сключен между страните договор за покупка на зърно, ищецът е доставил на ответника зърно, което не е било заплатено от ответника. Прието е, че е извършено прихващане с незаплатено от ищеца към ответника стока, като е оставил без уважение възражението на ответника за прихващане на дължимата сума със задължение на ответника по същото правоотношение, произтичащо от дължима неустойка по сключения писмен договор. От правна страна, съдът е приел, че предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави / чл. 26, ал. 1 ЗЗД / във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай, съдът е приел, че в границите на чл. 9 ЗЗД страните в чл. 9, ал.5 от ОУ на договора са уговорили неустойката като санкция за неизпълнение на задължението на продавача да представи изискуемите в чл. 5, ал. и ал. 2 първични документи. Прието е, че задължението за представяне на тези документи има вторичен характер и забавянето му не рефлектира по никакъв начин върху същинското задължение на продавача. Съдът е направил извод, че преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената мораторна неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от непредставянето на уговорените придружаващи стоката писмени документи. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното производство се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото съдът е приел, че клаузата, с която се изисква при доставката на стоката да се представи анализно свидетелство не следва да се прилага в конкретния случай, въпреки изричното включване на тази клауза в договора между страните, оттам е направил и извод за нищожност на клаузата за дължима неустойка, се поставя правния въпрос относно възможността на съда „да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД има силата на закон за тях”. По този въпрос съдът е постановил решение, с което е приел, че следва да се изключат договорките между страните по договора, касаещи задължението за представяне на писмен документ относно доставената стока, като този негов извод е в противоречие с цитираното от касатора решение № 79/2013 г. по гр.д.№ 538/2012 г. на ВКС, ІІІ гр.отд., относно задължителния характер на задълженията, поети между страните по договора. Предвид изложеното и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 536,06 лева по сметката на ВКС. Водим от горното, състава на ВКС