Определение № 534 от 04.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3461/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. И. И. чрез адв Ж. З. срещу определение № 126 от 30.01.2014г по ч. гр.дело № 1024/2014г на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.11.2013 по гр.д № 1354/2013 на РС Казанлък ,с което отхвърлена молба на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по въззивно обжалване на основание чл. 83 ал.2 ГПК. Районният съдия е изтъкнал като основание за отказа служебно извършена справка в търговския регистър, според която молителят е управител и едноличен собственик на капитал в едно търговско дружество и съдружник в друго. Така е констатирал ,че заявеното в молбата за освобождаване твърдение ,че жалбоподателят е „безработен”, не е вярно. На оплакването на жалбоподателя ,че не му е дадена възможност да представи доказателства въззивният съд е отговорил ,че и към частната жалба липсват такива. В изложението по допускането на касационно обжалване се поставя въпрос за задължението на съда по чл.7 ГПК да съдейства на страните при изясняване на фактите и да провери релевантните факти, когато е сезиран с молба за освобождаване от държавна такса по чл. 83 ал.2 ГПК. Позоваването на данните по регистъра относно обстоятелството, че лицето е съдружник и управител в търговско дружество, само по себе си не е основание за неосвобождаване, в който смисъл е практиката на ВКС (опр. № 211 от 2010г ч гр.д № 207/2010 ІІ г.о, опр.№40 от 2012 ч ор.д № 22/2012 ІІ г.о ) на която обжалваното определение противоречи. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и в двете решаващи насоки, тъй като на молителя не е било указано и не е давана възможност да удостовери и докаже обстоятелствата по чл. 83 ал.2 т.2 ГПК, а съдът не е имал основание да направи съответен на фактите извод за тях. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при произтичаща от обстоятелствата по делото конкретнизация на въпроса в случай на произнесен отказ за освобождаване от държавна такса, без на молителя да е указано да представи декларация, като съдът достига до извод за наличие на достатъчно средства след справка в търговския регистър,че лицето има участие в търговски дружества. Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на частното гражданско производство и е решаващо произнесен в противоречие с практиката на ВКС, установена по реда на чл. 274 ал.3 т 2. ГПК в опр. № 354 от 2012г по ч. гр.д № 233/2012 ІІІ г.о ,опр. № 318 от 12.07.2012г на ІІ г.о, опр. № 866 от 2012г по ч. гр.д № 740/2012г ІV г.о, опр. № 369 от 17.05.2013г по ч .т.д 2110/2013г ІІ т.о, опр. №35 от 2013г по ч.т.д № 942/2012г ІІ т.о, опр. № 607 от 10.12.2013г по ч. гр.д №6826/2013г І г.о. В противоречие с установената практика, според която ако няма представени доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК, съдът указва на страната да представи доказателства за същите, на молителят не е дадена процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите данни, включително с декларация. В противоречие с цитираната от защитата съдебна практика ,опредметена в опр. № 211 от 2010г ч гр.д № 207/2010 ІІ г.о, опр.№40 от 2012 ч ор.д № 22/2012 ІІ г.о е и разрешението, според което при горните обсотятелства данните от търговския регистър са достатъчна, за да изгради съдът преценката си за обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК Частната жалба е по същество основателна. След като въззивният съд правилно е изтъкнал ,че преценката за наличие на предпоставки за освобождаване от държавна такса се извършва въз основа на доказателства за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и пр., неправилно се е позовал на липсата на доказателства за тези обстоятелства, за да потвърди обжалваното определение. Това, че към молбата за освобождаване не са били приложени доказателства, включително удостоверяваща декларация, каквато макар да не е указвана, липсва приложена и към частната жалба е обстоятелство, което въззивният съд може да изтъкне като основание да остави без уважение жалбата или ако сам е отстранил процесуалните пропуски на първоинстанционния съд, или ако от други доказателства може да се направи верен и обоснован извод по предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК, независимо от липсата на декларация. При положение, че районният съдия е отказал освобождаване от държавна такса по въззивната жалба без да укаже на страната за представянето на декларация относно липсващите обстоятелства (т.к неправилно е приел, че страната не се позовава на тях ), въззивният съд незаконосъобразно е игнорирал този пропуск. Без да са изяснени кръга обстоятелства, посочени в чл. 83 ал.2 ГПК, участието на молителя в търговски дружества не дава основание за направената преценка по същество и същата е незаконосъобразна. Следвало е, преди да формира извод разполага ли страната с достатъчно средства, съдът да изпълни едно призтичащо от принципа на служебното начало (чл. 7 ,чл. 10 1 чл. 101 ГПК) свое задължение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.