Определение № 2048 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 501/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Н. М. М., К. Я. М. и М. Н. М., всички от [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, срещу решение № 164 от 13.11.2025 г. по в. гр. д. № 266/2025 г. на Ямболски окръжен съд, потвърждаващо постановеното от Ямболски районен съд решение № 202 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 2675/2024 г., с което касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - М. инвест“, [населено място] сумите: 14 091.37 лв. – главница по договор за заем № 5159/11.02.2022г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска 28.08.2024 г. до изплащането й; 1 861.20 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 07.08.2024 г.; 113.84 лв. – остатък от начислените и неплатени неустойки по чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 18, ал. 1 от договора за заем за периода от 20.10.2022 г. до 07.08.2024 г.; 106.70 лв. – обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на заема 08.08.2024 г. до 27.08.2024 г. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно и молят за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове. Изразяват несъгласие с извода, че по отношение на процесния договор за заем e приложим Законът за задълженията и договорите, а не специалният Закон за потребителския кредит. Считат, че поставеното пред заемополучателя Н. М. условие за отпускане на заема, а именно – да стане член на ответната кооперация, на практика цели да бъде избегнато прилагането на ЗПК и предвидената в него защита на потребителите. Отделно от това, приложимостта на ЗПК към процесното заемно правоотношение аргументират и с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 13 от него, като твърдят, че уговорената от страните договорна лихва 15 % е по-висока от преобладаващата на пазара към момента на сключване на договора. Позовават се също и на обстоятелството, че заемът е обезпечен с поръчителство от две физически лица. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Налице ли е заобикаляне на закона, когато кооперация извършва търговска дейност (професионално предоставяне на заемни суми, без същата да е регистрирана като кредитна институция), прикривайки я като първо приеме за член-кооператор самия кредитополучател и впоследствие предостави на същия заемната сума; 2. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект на законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; 3. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителна лихва) и/или законните лихви; 4. Следва ли съдът, след като разгледа предоставения доказателствен материал по делото, да приложи императивните норми на ЗПК и кредитополучателите имат ли качеството на потребител по смисъла на ЗПК“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без обаче в подкрепа на същото да е представена съответната съдебна практика. Ответникът по касация – Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - М. инвест“, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Същата е процесуално допустима обаче само частично – по отношение на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главницата по договора за заем, доколкото цената на същия (14 091.37 лв.) е над установения в закона (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) минимален размер 5 000 лв. за допустимост на касационното обжалване на решенията по граждански дела, каквото именно е и настоящото дело предвид обстоятелството, че заемополучател е физическо лице. Касационната жалба е допустима и по отношение на акцесорния на този иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неплатената главница по договора за заем за периода от датата на настъпване на предсрочната му изискуемост 08.08.2024 г. до 27.08.2024 г. В останалата й част – по отношение на иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД (за сумата 1 861.20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 07.08.2024 г.) и на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД (за сумата 113.84 лв., представляваща остатък от начислените и неплатени неустойки по чл. 18, ал. 1 от договора за заем), с оглед цената на тези искове – касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По касационната жалба в допустимата й част: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото, че: На 24.01.2022 г. между Н. М. и ищцовата кооперация е подписан Стандартен формуляр за предоставяне на обща преддоговорна информация на член-кооператорите или заемоискателите по всички въпроси, свързани с отпускането на заеми, като в т. 4 на документа изрично е предвидено като условие за предоставянето на заем – членство в кооперацията-заемодател; В съответствие с изискванията на т. 4 и т. 12 от формуляра, на 07.02.2022 г. Н. М. е подал едновременно молба за членство в кооперацията и молба за отпускане на заем; На 11.02.2022 г. е сключен процесният договор за заем, както и договори за поръчителство с лицата К. Я. М. и М. Н. М., с които те са поели солидарно задължение за погасяване на заема; На същата дата заемната сума е била усвоена от заемополучателя Н. М.; С протокол № 2 от заседание на УС на кооперацията от 24.02.2022 г. Н. М. е приет за член на кооперацията и е взето решение на същия да бъде отпуснат поискания кредит. По спорния между страните въпрос за приложимия към този договор материален закон, решаващият състав изцяло е споделил извода на първата инстанция, че в случая не може да намери приложение Законът за потребителския кредит, независимо от факта, че към датата на сключване на процесния договор заемополучателят все още не е бил член в ответната кооперация. Приел е, че се касае за сложен фактически състав и правопораждащият му ефект се проявява само при съвкупното проявление на всички юридически факти, включени в него, т. е. за да възникне заемното правоотношение е необходимо да се осъществят и двата значими юридически факта – членство на ищеца в кооперацията-заемодател и сключване на договор за заем, като е без правно значение, че обуславящият факт (членството в кооперацията), който дава условието, при което ще се прояви действието на главния факт (сключването на договора за заем), хронологично се е осъществил след главния факт. С оглед на това, въззивният съд е преценил, че в конкретната хипотеза е налице изключението, предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 13 ЗПК, и нормите на този закон са неприложими, поради което изобщо не е обсъждал релевираните от въззивниците доводи за противоречие на процесния договор с неговите клаузи. Като неоснователни решаващият състав е счел и останалите релевирани във въззивната жалба оплаквания, свързани с доклада по делото, с оспорването на представените от кооперацията счетоводни документи и с извода на първостепенния съд за усвояване на заемната сума. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационното обжалване е предпоставено от осъществяването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да отговаря на конкретни изисквания и по отношение на който да са налице допълнителните предпоставки на някое от изчерпателно предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК основания. В мотивите по т. 1 детайлно е разяснено, че въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая формулираните от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на посочените указания. По отношение на първите три въпроса този извод следва от обстоятелството, че по тях липсва произнасяне в мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е преценявал нито дали дейността на ищцовата кооперация по отпускането на заеми, която не е регистрирана като кредитна институция, представлява заобикаляне на закона; нито как се формира вземането по процесния договор за кредит при предсрочна изискуемост (дължи се само непогасената главница или и възнаградителните и мораторни лихви); нито приложението на чл. 76, ал. 1 или чл. 76, ал. 2 ЗЗД във връзка с поредността за погасяване на вземането за законна лихва. Доколкото подобни оплаквания не са заявени във въззивната жалба, въззивната инстанция изобщо не е дължала произнасяне по посочените въпроси. Що се отнася до последния въпрос, същият е относим към правилността на извода на съда за това кой е приложимият материален закон за процесното правоотношение. Следователно, въпросът касае правилността на въззивното решение, чиято проверка е предмет на касационния контрол, но не и основание за допускането му. Освен, че поставените въпроси не отговарят на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изхода на конкретното дело в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт, по отношение на същите не е доказано и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в подкрепа същото не е посочена практика на ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК