Определение № 232 от 04.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№100536/27.07.2016г., подадена от Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., С. Т. М. и Н. Т. А. срещу решение №4982/15.06.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-B въззивен състав по в.гр.д.№14501/2015г., в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 44063.6221.533 в [населено място], район П., м.С., с трайно предназначение – нива, номер по предходен план 004011, при съседи: 44063.6221.541, 44063.5221.1330, 44063.6221.4401, 44063.6221.4400, 44063.6221.534, част от нива, находяща се в землището на [населено място], [община], местност С., с площ 2.257дка, шеста категория, съставляваща стар имот 004011 по картата на възстановената собственост на землището, която част е повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от делото, с буквено означение А-Б-В-Г-А и която скица е неразделна част от решението, между В. Г. А., В. Н. А., Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М., Н. Т. А., Г. Т. В., В. Г. И. и Л. Г., при квоти 6/24 ид.части в режим н съпружеска имуществена общност на В. Г. А. и В. Н. А., 6/24 ид.части за В. Г. А., по 1/24 ид.част за Ц. Я. А., Н. Н. А., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. и по 2/24 ид.части за Г. Т. В., В. Г. И. и Л. Г. и по касационна жалба с вх.№101716/29.07.2016г., подадена от В. Н. А. и В. Г. А. срещу решение №4982/15.06.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-B въззивен състав по в.гр.д.№14501/2015г., в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която до делба е била допусната реална част от имот с идентификатор 44063.6221.1330 по КККР на [населено място], район П., м.С., отреден за УПИ III-1330 в кв.151 по плана на [населено място] със заповед за ЦЗРКП за нов кв.151, одобрен с протокол на СОС №19/11.12.2000г., повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от преписката пред СРС, с буквено означение А-Г-Д-Е-А, която част навлиза в съседните имоти с идентификатор 44063.6221.4401 и идентификатор 44063.6221.1329 и е постановена на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна на констативен нотариален акт №30, том I-1, рег.№889, дело 23/2013г. и производството по делото за делба е прекратено в тази част. В изложението към подадената от Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., С. Т. М. и Н. Т. А. касационна жалба се поддържа на първо място, че в обжалваната част въззивното решение е нищожно, както и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса валидно ли е възстановена собствеността, когато с едно решение на ОСЗ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и една скица към него се възстановява собствеността върху имот, част от който попада в територия, възстановима в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, без да е проведена процедурата по чл.11, ал.4, вр. чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и няма издадена скица от техническата служба на общината, по въпроса годен ли е за делба възстановен по ЗСПЗЗ имот, когато границите и площта му по документа за собственост /решението на ОСЗ и скицата към него/ и по действащия кадастрален план са различни и не са определени от ОСЗ, както и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички приети по делото доказателства заедно и поотделно и уврежда ли неизпълнението на това задължение правата на страните, както и валидно ли е решение, постановено след неизпълнение на това задължение от съда. В изложението към тази касационна жалба се поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК / в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса съществуват ли в правния мир и могат ли валидно да се ползват планове и карти, преди приемането /одобряването/ им, ако такова е предвидено след създаването им и допустимо ли е позоваване на съда на такива неодобрени /неприети/ карти и планове. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите В. Г. А. и В. Н. А. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по тази касационна жалба, по изложените в отговора съображения. В изложението към подадената от В. Н. А. и В. Г. А. касационна жалба се излагат съображения, че по отношение на обжалваната от тях част от въззивното решение е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №195 от 30.06.2014г. на ВКС, Второ ГО, постановено по гр.д.№1279/2013г./ по въпрос, посочен в самата касационна жалба, а именно може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по тази касационна жалба по изложените в отговора съображения. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: В. Г. А. и В. Н. А. са предявили иск за делба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с твърдението, че с решение №1150/07.02.2005г. на ОСЗГ-П. на наследниците на В. А. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2.257 дка, съставляваща имот 004011 по картата на землището, като със заповед от 2011г. на изпълнителния директор на АГКК този имот е нанесен в КККР на поземлените имоти на [населено място] като два поземлени имота – ПИ с идентификатор 44063.6221.533 и ПИ с идентификатор 44063.6221.1330. В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба съделителите Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. са оспорили конститутивното действие на решението на ОСЗГ в частта относно имот с идентификатор 44063.6221.1330 с твърдението, че към датата на решението на ОСЗГ този имот е бил включен в урбанизирана територия и за него задължително е следвало да се проведе производство по чл.11, ал.4 вр. чл.13, ал.4-6 ППЗСПЗЗ /което възражение е уточнена като такова за нищожност на решението на ОСЗГ/, както и че имот 44063.6221.1330, за който с изменение на регулационния план от 2000г. е отреден УПИ III-1330, е бил индивидуална собственост на техния наследодател Н. В. А., никога не е бил внасян в ТКЗС и не е губил реалните си граници, като за този имот през 2013г. са се снабдили с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка. С обжалваното решение е прието, че в частта, с която до делба е допусната реална част от урегулиран поземлен имот, повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скицата на лист 117 от преписката на СРС, с буквено означение А-Г-Д-Е-А, представляваща реална част от ПИ с идентификатор 44063.6221.1330 по КККР на [населено място], отреден за УПИ III-1330 в кв.151 по плана на селото, решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Изложени са съображения, че в хода на делото е установено, че в този урегулиран поземлен имот се включват земи, възстановени с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ на други лица, неучастващи в делбата, поради което съдът е следвало да даде указания на предявилите иска за делба лица или да насочат иска си за делба на процесното УПИ и към останалите лица с право на собственост върху същия имот като задължителни необходими другари в производството за делба или да уточнят дали заявяват искането си при условията на чл.345 ГПК при съответно изложени твърдения за наличието на предпоставките на тази разпоредба. Констатирано е обаче, че указания в този смисъл не са били дадени, като първоинстанционния съд с решението си се е произнесъл само по част от искането, с което е бил сезиран, като е допуснал делба само на онази реална част от УПИ, която е повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скицата с буквено означение А-Г-Д-Е-А, докато по останалата част от искането за допускане на делбата за другата част от УПИ, отразена на скицата на вещото лице по букви А-А1-Е1-Е-А липсва произнасяне, не е поискано допълване на решението и срокът по чл.250 ГПК е изтекъл. Изложени са и съображения, че при действаща регулация поземлените имоти се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти като годен обект на собственост, разпореждане и делба, като реална част от урегулиран поземлен имот не може да бъде предмет на делба както предвид наличната забрана в закона за разпореждане с реална част от дворищноурегулирани парцели, така и с оглед невъзможността да бъде постигната целта на делбата – ликвидиране на съсобствеността върху обекта на собственост при действащата регулация. И доколкото в случая липсват възражения от страните одобрената през 2000г. регулация да не е била приложена към влизане на ЗУТ в сила, въззивният съд е приел, че разпоредбите на §6 и §8 ПЗР ЗУТ не намират приложение, а процесният имот следва да бъде индивидуализиран, респективно допуснат до делба, съобразно действащата за същия регулация. Така изложените от въззивния съд съображения досежно недопустимостта на делбата на реална част от урегулиран поземлен имот обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба с вх.№ вх.№101716/29.07.2016г., подадена от В. Н. А. и В. Г. А. по въпроса може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ - по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението, съдържащо се в решение №195 от 30.06.2014г. на ВКС, Второ ГО, постановено по гр.д.№1279/2013г. По отношение на имот с идентификатор 44063.6221.533 въззивният съд е приел, че страните по делото се легитимират като съсобственици с представеното по делото решение №1150/07.02.2005г. на ОСЗГ-П., като имотът е част от възстановената на наследниците на В. А. А. нива, съдържа пълно и точно описание на възстановения имот и видно от удостоверителния запис по същото е издадено ведно със заверена от ОСЗГ скица на възстановения имот №004011 по картата на землището на [населено място], с оглед на което е прието, че към датата на влизане на това решение в сила /15.12.2008г./, същото е породило своя конститутивен ефект като е финализиран и фактическият състав на реституцията на правото на собственост по чл.18ж ППЗСПЗЗ. За неоснователни са приети възраженията за нищожност на решението на ОСЗГ, като са изложени съображения, че същото е издадено от компетентния орган във вр. с чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ и в кръга на правомощията му по чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ по свой почин да поправи допуснатите в предходното решение явни фактически грешки, които в случая касаят единствено площта на имота, която според решение №1150 от 04.07.2001г. е 2.465дка, а според решение №1150 от 07.02.2005г. е 2.257 дка, докато в останалата част двете решения изцяло се припокриват-възстановява се правото на собственост на наследниците на В. А. А. върху нива, шеста категория, в м.С., имот №004011 по картата на землището. За неоснователни са приети и възраженията, касаещи допустимостта на доводите за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗГ, свързани с твърдения за постановяването му в нарушение на чл.10 ЗСПЗЗ чрез възстановяване земи на лице, което не се установява да ги е притежавало към момента на масовизацията и образуването на ТКЗС. Изложени са съображения, че подаденото заявление от един наследник за възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ ползва всички останали наследници и в този смисъл ответниците, макар да не са подписали заявлението, се ползват от последното и съдът не може по техни възражения да извършва проверка за законосъобразност на издадения по заявлението административен акт. Посочено е, че ответниците не противопоставят никакви конкретни възражения, изключващи правата на В. А. върху имота към масовизацията и включването му в ТКЗС, а напротив единственото им възражение касае другия имот – 44063.6221.1330 и се основават на давностно владение за период от 20 години преди 2016г., което не се конкурира с правата на В. А. към масовизацията, а и с представения по делото констативен нотариален акт се позовават на наследяване от общия на страните наследодател. Изложени са съображения, че законът допуска установяване правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността чрез всички писмени доказателства, вкл. и чрез извлечение от емлячния регистър, каквото се съдържа в преписката на ОСЗГ, което също установява принадлежността на правото на собственост върху имота при образуване на ТКЗС. А доколкото възраженията за неспазване на чл.11, ал.3 и 4 ЗСПЗЗ във вр. с чл.10, ал.7 ППЗСПЗЗ касаят имот 44063.6221.1330, по отношение на искането за делба на имот 44063.6221.553 е прието, че същите не следва да бъдат обсъждани. Така изложените от въззивния съд съображения досежно възраженията за нищожност на постановеното от ОСЗ решение съответстват на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която релевантни за подобен порок на този индивидуален административен акт са обстоятелствата дали е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на установената от закона форма, вкл. и установените в чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ изисквания / решение №759/01.11.2010г. по гр.д.№1859/2009г. на І ГО на ВКС; решение №463/11 от 21.01.2012г. по гр.д.№13/2011г. на І ГО на ВКС. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил преценката и да допустимостта на останалите възражения, касаещи възстановяване правото на собственост върху този имот по реда на ЗСПЗЗ, според която подобни възражения са допустими само ако и оспорващото лице претендира права върху този имот към момента на обобществяването и е заявило имота за възстановяване / решение №885/13.12.2010г. по гр.д.№1468/2009г. на І ГО на ВКС; решение №426/21.07.2009г. по гр.д.№2713/2008г. на ІІ ГО на ВКС; решение №595/04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ІІ ГО на ВКС; решение №329/27.04.2010г. по гр.д.№927/2009г. на І ГО на ВКС; решение №185/28.05.2010г. по гр.д.№65/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №540/13.07.2010г. по гр.д.№1837/2009г. на І ГО на ВКС и решение №365/15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г. на ІІ ГО на ВКС и др. /. В случая, както е отбелязал и съставът на СГС, възраженията за принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на обобществяването, както и за последващо придобиване правото на собственост само от прекия наследодател на оспорващите съделители, касаят другия имот, а именно имот с идентификатор №44063.6221.1330 /отговор на исковата молба от 08.11.2013г./, с оглед на което оспорванията досежно имот с идентификатор 44063.6221.553 следва да се приемат за неотносими, а и по делото не се твърди оспорващите да са заявили имот с идентификатор 44063.6221.553 за възстановяване самостоятелно като наследници на Н. В. А. – същите се ползват от подаденото от техния сънаследник заявление за възстановяване правото на собственост на всички наследници на общия наследодател В. А. А., което е още един аргумент в подкрепа на недопустимостта на направените оспорвания. Поради това следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. основания за допускане на касационното обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение