Определение № 337 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4746/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 12.03.2014 г. по в.гр.д.№ 10396/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 19468/ 2012 г. и по този начин е уважен предявения от А. Д. У. (починал в хода на процеса, заместен от правоприемника си М. Д. У.) против касатора иск, квалифициран по чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД, за предаване на държането на недвижим имот на основание прекратен договор за наем. Съдът намира жалбата срещу това решение за недопустима. Производството пред първата инстанция е образувано по иск за връщане на вещ, която ответникът неоснователно задържа след прекратяване на договор за наем, неизпълнявайки задължението си по чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД. Цената на този иск е равна на наема за срок от една година (чл.69 ал.1 т.5 ГПК), тъй като ищецът черпи права само от качеството си на наемодател по прекратено наемно правоотношение (в този смисъл е задължителното тълкуване, дадено от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., т.20). Наемната цена по договора е 150 лв месечно, т.е.1 800 лв за една година и в този именно размер е определена цената на иска от първоинстанционния съд, който е събрал държавна такса в размер 72 лв (4% от 1 800 лв). По граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв включително, процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационно обжалване (чл.280 ал.2 ГПК). Няма значение обстоятелството, че в решението си въззивният съд е посочил, че същото подлежи на касационно обжалване. Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество, без да е възможно обсъждане на въпроса налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд