Определение № 117 от 17.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 996/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Василева Р., действаща като [фирма] - [населено място], срещу разпореждане № 1523/01.11.2011 г. по ч. в. т. д. № 874/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната подадената от М. Р. частна касационна жалба вх. № 5389/12.09.2011 г. против определение № 1231 от 29.08.2011 г., постановено по същото въззивно дело. Частната жалба е бланкетна и съдържа искане за отмяна на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въззивният съд е върнал частната касационна жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, след като е констатирал, че не са отстранени нередовностите й, указани във връчено на частната жалбоподателка, на 10.10.2011 г., разпореждане по чл.262, ал.1 ГПК, конкретно - не са посочени основания по чл.281 ГПК, не е формулиран петитум на жалбата, не е допълнено съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и не е представена съдебна практика за доказване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Разпореждането е неправилно. В подадената частна касационна жалба против определение от 29.08.2011 г. по ч. в. т. д. № 874/2011 г. частната жалбоподателка М. Р. е изложила - макар и схематично, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК като е посочила, че неправилността на обжалваното определение се дължи на необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. В изпълнение на разпореждане № 1267 от 13.09.2011 г. частната жалбоподателка - чрез процесуалния си представител по делото, е депозирала изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е обосновала приложното поле на касационното обжалване с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания и е представила документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Въззивният съд е счел, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени поради неизчерпателно излагане на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и на тези по чл.281, т.3 ГПК и неприлагане на съдебна практика, поради което с разпореждане № 1346 от 29.09.2011 г. отново е дал указания за поправяне на жалбата. Разпореждането е връчено на 10.10.2011 г. на адреса, посочен като служебен адрес на пълномощника на жалбоподателката адв. Т. Б.. Връчването е извършено на лице, различно от адресата адв. Б., без да са вписани данни дали лицето сътрудничи или работи с/за адв. Б. в неговата кантора. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че разпореждането за връщане на частната касационна жалба е постановено при отсъствие на предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПК. За да бъде върната жалбата на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, страната трябва да е уведомена надлежно за констатираните от администриращия съд нередовности и за срока, в който те следва да бъдат отстранени, за да може да предприеме необходимите процесуални действия за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на закона и указанията на съда. Приложеното към делото съобщение с дата на връчване 10.10.2011 г. не позволява да се направи извод, че частната жалбоподателка М. Р. е уведомена по реда на чл.51, ал.1 ГПК - чрез упълномощения процесуален представител по делото, за разпореждането на Пловдивски апелативен съд от 29.09.2011 г., с което са дадени допълнителни указания за поправяне на частната касационна жалба. Поради отсъствието на надлежно уведомяване пропускът за отстраняване на недостатъците на жалбата в рамките на предоставения с посоченото разпореждане едноседмичен срок не може да послужи като основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на жалбата. Въззивният съд е следвало да предприеме повторно връчване на разпореждането и едва тогава - ако то не бъде изпълнено, да приложи неблагоприятните последици по чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Н. на повторно връчване е довело до незаконосъобразност на последващото разпореждане за връщане на частната касационна жалба, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба от стадия по връчване на разпореждане № 1346 от 29.09.2011 г. съобразно правилата на чл.44, ал.1 ГПК, респ. чл.51, ал.1 ГПК. В хода на администриране на жалбата въззивният съд следва да съобрази и факта, че преценката дали изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа изчерпателно и ясно посочване на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК и на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК е от компетентността на Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,