Определение № 5825 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 45/02.01.2024 г., подадена от М. Д. Й., лично и в качеството на майка и законен представител на Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 1328 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 1472/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1290 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 9256/2022 г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявените от М. Д. Й., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД, както следва: за осъждането на ответника да заплати сумата от 5100 лв. на всеки от тях, представляваща частичен иск от 250 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021 г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.06.2021 г., до окончателното изплащане; за осъждане на ответника да заплати на Д. Й. Й. сумата от 5050 лв., представляваща частичен иск от 168 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане; за осъждане на ответника да заплати на Д. Й. Й. сумата от 5050 лв., представляваща частичен иск от 206 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане; за осъждане на ответника да заплати на Н. Й. Й. сумата от 5050 лв., представляваща частичен иск от 206 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от М. Д. Й., лично и в качеството на майка и законен представител на Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., е съобразил наведените от жалбоподателите доводи за допуснато незаконосъобразно бездействие от органите и длъжностни лица при АПИ, които е следвало да премахнат процесния билборд преди настъпване на ПТП, тъй като същият не отговарял на изискванията на Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) - центърът на вертикалната му носеща колона отстои на 4.92 м от пътното платно (асфалтовия ръб), липсва становище от органите на Министерството на вътрешните работа дали е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на ЗДвП, профилът на носещата колона на рекламното съоръжение е различен от кръг. Също така липсва плащане на таксите от страна на собственика, на основание чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП.

Визирал е, че в исковата молба се твърди, че на 16.06.2021 г., около 15.25 ч., Й. Й. пътувал в посока от [населено място] за [населено място] с личния си автомобил „Хонда Сивик“, с peг. [рег.номер на МПС], при което загубил управлението над автомобила и се ударил в метален билборд, находящ се на автомагистрала „Хемус“, при 384+800 км, обл. В.. Вследствие причинените травми от ПТП Й. Й. починал. Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство № 162/2021 г. по описа на РУ - Провадия. Сочи се, че ищцата М. Й. е съпруга на починалия, а другите трима ищци са негови синове. Твърди се, че от настъпилата смърт на Й. Й. ищците са понесли неимуществсни вреди. Излага се, че те са живели заедно и неразделно в едно домакинство в [населено място]. Към момента на настъпване на ПТП Й. Й. бил командирован в [населено място], поради което цялото семейство било временно там за периода на командироването му. Животът им бил хармоничен и белязан с много любов, взаимна подкрепа и силна емоционална привързаност. Й. Й. бил стожер на семейството и осигурявал неговата издръжка. Внезапната му смърт ги лишила завинаги от неговата любов и подкрепа. От настъпилата смърт на Й. Й. синовете му търпят имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучаването на издръжка, която приживе те получавали от баща си. Й. Й. имал доходи от близо 7000 лв. на месец, поради което той издържал семейството и поемал всички разходи, свързани с децата. Твърди се, че АПИ със своето бездействие е допуснала наличието на рекламното съоръжение, което е станало причина за настъпилото ПТП.

Окръжен съд – Варна е взел предвид отговора на АПИ по чл. 131 ГПК, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Не се оспорва, че процесният пътен участък представлява част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане към датата на ПТП се е осъществявало от АПИ чрез ОПУ - Варна, като специализирано звено на агенцията. Твърди се, че на посочения в исковата молба км 384+800 няма изградено рекламно съоръжение, както и че не е ясно кои от дейностите по § 1, т. 14 ДР на ЗП не са извършени от служителите на АПИ. Излага се, че изграждането и експлоатацията на рекламните съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на републиканските пътища представлява специално ползване на пътищата и се подчинява на разрешителен режим, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б“ и „в“ ЗП и НСПП. В качеството си на администрация, управляваща пътя, АПИ издавала разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения и следяла за изпълнение на всички права и задължения, породени от издадените административни актове. Оспорва се твърдението АПИ със своето бездействие да е допуснала наличието на рекламно съоръжение без разрешение за изграждане и експлоатация на път А2 при км 384+800, посока [населено място]. На това километрично положение не съществувало рекламно съоръжение. Сочи се, че произшествието, при което загинал наследодателят на ищците, е реализирано на км 380+300. В близост до това място, при км 380+510, посока [населено място], било изградено и се експлоатирало рекламно съоръжение, собственост на „Пене 8“ ООД, за което било издадено разрешение за експлоатация № PCПП-158/18.06.2021 г. Конструкцията му била изградена съгласно разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 181/26.02.2004 г., издадено на Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image”, а впоследствие разрешение за специално използване на пътищата чрез експлоатация на PC № 659/11.06.2004 г. на Финансова група „ДЗИ-Росексимбанк Image”. Километричното положение на пътните знаци по AM „Хемус“ било увеличено с 2 000 м след извършено километриране съгласно Решение № 666 от 06.08.2012 г. на МС за утвърждаване на списъка на републиканските пътища и указания за километриране на пътищата в България от 2003 г. Поради тази причина в първите два документа, които се отнасяли до рекламното съоръжение, бил посочен км 381+500, посока [населено място], а в последните км 383+510, посока [населено място]. Последната редакция на разпоредбата от 2016 г. предвиждала, че преиздаденото разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се счита издадено при условията на разрешението на първоначалния собственик и към него се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Администрацията, управляваща пътя, нямала право да поставя допълнителни изисквания към вече изграденото рекламно съоръжение и да въвежда допълнителни задължения за собственика му, освен разписаните с първоначалното разрешение. Цитираната от ищцовата страна разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 5 НСПП била в сила от 04.01.2013 г. и била неприложима към разрешителния режим на процесното рекламно съоръжение. Сочи се, че състоянието на път А2 в процесния участък било в добро експлоатационно състояние - нямало неравности, пукнатини, дупки. Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалия, като се твърди, че същият се движил с несъобразена с пътните условия (мокър асфалт) скорост и поради тази причина загубил управлението над автомобила, излязъл вдясно от пътното платно и се ударил в рекламно съоръжение тип „билборд“, така както било отразено в протокола за ПТП. Не било установено наличието на никакъв снирачен път. Не бил направен никакъв опит автомобилът да бъде спрян. Твърди се, че неправомерното поведение на ищеца е довело до настъпването на ПТП, което било в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 20 ЗДвП; управляваният от него автомобил не бил в добро техническо състояние, което вероятно била една от причините да загуби контрол върху управлението му. Сочи се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно и изключително завишено. Оспорва се и размерът на обезщетението за издръжка, като в тази връзка се сочи, че следва да се има предвид размерът на минималната издръжка за дете от 177.50 лв.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Законни наследници на починалия Й. Н. Й. са съпругата му М. Д. Й. и синовете му Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й.. Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 324р-121167/2021 г., на 16.06.2021 г., в 15:25 ч., от мл. о-p В. В. е било посетено местопроизшествие - ПТП на AM „Хемус“, на 383+800 км, между ППС с peг. [рег.номер на МПС], марка „Хонда“, модел „Сивик“, с водач Й. Н. Й., негова собственост, който при движение с несъобразена с пътните условия скорост (мокър асфалт) губи контрол над автомобила, излиза вдясно по посока на движението си и се удря в билборд. В протокола е отразено, че целият автомобил е бил с подбитости и деформации, а водачът - мъртъв. На място, на 16.06.2021 г., за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., от старши разследващ полицай при ОДМВР - Варна З. З. е извършен оглед на местопроизшествието, за което е изготвен протокол. От съдебномедицинското заключение на аутопсия № 54/2021 г. на трупа на Й. Н. Й. и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на Й. Й. е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, контузия на мозъка в лява челна и лява слепоочна области, счупване на черепа в лява челна област, многофрагментно счупване на базата на черепа. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, изразени със значителна сила, и биха могли да се получат при ПТП, като водач на лек автомобил, от удари в части и детайли в купето на катастрофиралия автомобил. Посочено е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт. При изследването по газхроматографския метод не се установява наличие на етилов алкохол в пробите кръв, урина и гръбначномозъчна течност, взети по време на аутопсията. Състоянието на трупа по време на аутопсията е отговаряло на смърт от първо денонощие. От заключението на проведената САТЕ се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП. На 16.06.2021 г., около 15:25 ч., по автомагистрала „Хемус“, в района на км 3844+800, в посока към [населено място] се е движил лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Й. Н. Й.. При движение направо, по почти прав (начало на лек завой), мокър пътен участък, поради висока скорост, несъобразена с пътните условия, и вероятно изменение на траекторията на движение на автомобила (може би престрояване след изпреварване или заобикаляне на препятствие - локва, завиряване, умряло животно или др.), автомобилът е загубил напречна устойчивост, водачът е загубил контрол над управлението и същият се е отклонил надясно и е напуснал пътното платно, след което се е ударил странично с лявата си част в крайпътен билборд. Вследствие на удара автомобилът се е завъртял наляво и се е преобърнал, докато е достигнал до мястото, където е останал в покой. Мястото на удара е в процесния билборд, който се намира на км 383+510 на AM „Хемус“. В района на ПТП пътното платно е имало аварийна лента с широчина 3.2 м, дясна активна пътна лента с широчина 3.60 м и лява активна пътна лента с широчина 3.9 м. Маркировката между аварийна и дясна лента е била единична бяла, непрекъсната линия, между дясна и лява лента за движение, в посока [населено място] е бяла единична прекъсната линия. Вдясно от аварийната лента е имало банкет от затревена земна маса с широчина 2.2 м и изкопан отводнителен канал без бетонови елементи. Вляво, по посока на движение на процесния автомобил, е имало мантинела, а вдясно - банкет от затревена земна маса. Процесният билборд се намира (и на 16.06.2021 г. се е намирал) точно на км 383+510 от AM „Хемус“. Същият е бил закрепен върху бетонов фундамент с анкерен кош, чиято обща височина, съгласно проекта, представен от АПИ, е минимум 1.3 м, а под земята е широк 2.9 м. Връзката между вертикалната носеща колона на билборда и фундамента с анкерния кош, съгласно техническата документация е чрез 8 бр. анкерни болтове 0=28 тт и закотвяща дължина 1300 мм. Видимата част на бетоновия фундамент има правоъгълни размери - дължина 1.44 м и широчина 1.23 м, като от страната на пътното платно видимата част е висока 30 cм. Същата отстои на 5.2 м вдясно от асфалтовото покритие по посока [населено място]. Вертикалната носеща колона на билборда е широка 1 м/0.15 м и е висока 2.38 м. Върху нея е самият билборд, който съгласно техническата документация, представена от АПИ, има размери: широчина 4.2 м и височина 3.2 м. Съгласно техническия проект на билборда, най-левият му габарит отстои на 1 м вляво от вертикалната му носеща колона. Съответно най-левият габарит на билборда отстои на 4.42 м от пътното платно (асфалтовия ръб), а центърът на вертикалната му носеща колона отстои на 4.92 м от пътното платно (асфалтовия ръб). Съседни и най-близки други билбордове по посока на движение на процесния се намират на км 382+900 на AM „Хемус“ (610 м преди процесния) и на 383+825 (315 м след процесния). При процесното ПТП върху тялото на водача са действали основно преносни инерционни сили (ударни сили), преносни инерционни центробежни сили и Кориолисови сили. След първоначалния удар и фактът, че автомобилът се е преобърнал, тялото на водача и неговите крайници са били подложени и на удари от и в елементи от конструкцията на автомобиля и интериора на купето му. Всеки удар е действал със съответната сила съгласно третия закон на Нютоновата механика - на всяко действие има еднакво по сила и обратно по посока противодействие. Съгласно заключението на проведената по делото СТЕ рекламният билборд в обхвата на АМ2 („Хемус“) е разположен на километър 583+510 вдясно. Вертикалната конструкция на билборда е изпълнена от носеща стоманена конструкция и обшивка с черна ламарина, фундаментът е изпълнен с бетон клас В20.

Въззивният съд е намерил, че е налице разминаване в данните за точното местонахождение на процесния билборд. В заключението по СТЕ е посочено, че местоположението е на АМ2 („Хемус“), на километър 583+510. В протокола за оглед на местопроизшествие е посочено АМ „Хемус“ 384+800 км. В констативния протокол е посочено, че местоположението на процесния билборд е на АМ „Хемус“ 383+800. В съдебно-автотехническата експертиза е посочено, че мястото на удара е в процесния билборд, който се намира на км 383+510. Приел е, че точното местоположение на процесния билборд е на км 383+510 на АМ „Хемус“, което се установява от СATE и от приложените по делото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-19 от 02.06.2017 г. от АПИ и констативен протокол № 113/02.06.2017 г. на АПИ, в който е констатирано, че рекламното съоръжение е на път № AM2 - Хемус, км 383+510 дясно. Процесният участък представлява част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане към датата на ПТП се осъществява от АПИ, чрез ОПУ - Варна, като специализирано звено на агенцията.

Съдът е посочил, че по делото са представени документи относно собствеността и експлоатацията на процесното рекламно съоръжение - билборд. Същото е собственост на „Пеле 8“ ООД, за което е било издадено разрешение за експлоатация № РСПП-158/18.06.2021 г. Конструкцията му е била изградена съгласно разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 181/26.02.2004 г., издадено на Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image”, а впоследствие разрешение за специално използване на пътищата чрез експлоатация на PC № 659/11.06.2004 г. на Финансова трупа „ДЗИ-Росексимбанк Image”, в които е посочено, че рекламното съоръжение следва да отстои в целия си габарит на минимум 3.00 м от ръба на пътната настилка и да не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци. Съгласно констативен протокол № 113/02.06.2017 г. на АПИ рекламното съоръжение (РС) е на път № AM2 — Хемус, км 383+510 дясно, същото е било собственост на „Елтрон” ООД. PC е изградено в съответствие с условията на издаденото от Изпълнителна агенция „Пътища” (сега АПИ) разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение с № 181/26.02.2004 г. PC отстои в целия си габарит на 3.00 м от ръба на пътната настилка и не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци.

Окръжен съд – Варна е съобразил събраните гласни доказателства:

Визирал е, че от показанията на свидетеля Д. Б., които е кредитирал като обективни, еднопосочни и добросъвестно дадени, се установява, че с починалия Й. Й. са били близки приятели, а с М. Й. се е запознал през 2005 г. Свидетелят заявява, че Й. Й. и М. Й. имали общо три деца - Д., М. и Н.. Последно семейството живяло в [населено място], до входа на Морската градина, тъй като Й. го пратили да работа в база във В.. Й. правел всичко за семейството си, той внасял парите в него. Доходът му не падал под 5-цифрена сума на месец. Реалните му доходи били 15-16 000 всеки месец. М. работела като юрист в едно министерство, но напуснала работа заради децата. Тя трудно преживявала смъртта на Й.. Тотално се откъснала от живота. Нямала никакво желание. He била същият човек. Обяснила на децата за случилото се и ги завела на гробищата. М. живеела сега с родителите си в [населено място]. Двамата с Й. искали да купят място и да построят къща и имали такива сериозни планове. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Д. М. (баща на ищцата), като ги е ценил по реда на чл. 172 ГПК. Съгласно тях М. и Й. живеели много добре, много се обичали, ходели по екскурзии. Сега тя била затворена. Думала „тати“ вкъщи не се чувала. Финансово нещата също били по-различни. Й. му споделял, че заплатата му била 8000 евро и 30 евро за излитане и 30 евро за кацане. Бил много добър човек, летец, командир на „Еърбъс“. Преди инцидента двамата с М. и децата живеели в София, след това във В.. В момента М. и децата живеели при свидетеля в П.. М. не работела, била в неплатен отпуск, за да обръща внимание на децата. Автомобилът на Й. бил „Хонда Сивик“, той бил голям педант и го поддържал. Съгласно показанията на свидетеля В. В. - служител на РУ - Провадия и съставител на протокола за ПТП с пострадали лица № 324Р-127167/16.06.2021 г., на 16.06.2021 г. той бил на работа и изпълнявайки служебните си задължения, получил сигнал за настъпило ПТП в район преди отбивката за [населено място], около 383 км и 800 м, вдясно в канавката. При пристигането му на място, настилката била мокра, нямало спирачен път от катастрофиралия автомобил, следите започвали единствено по канавката, таванът на автомобила бил нагънат като хармоника, колата се била завъртяла, а водачът - починал, клаксонът на автомобила още свирел. След това пристигнали от Гражданска защита и заедно с тях извадили тялото на водача Й. от автомобила. В този участък, който е прав, на пътното платно се събирала вода, но когато свидетелят бил на място, тя се била оттекла. При съставяне на протокола от вещите лица, свидетелят бил на място и регулирал движението, сигнализирал с конуси и със светлинни знаци. Свидетелят заявява, че по негов спомен катастрофиралият автомобил е бил на не повече от 10-ина метра след билборда, обърнат наобратно с предницата в посока Шумен.

Съдът е приел, че съгласно представени служебни бележки за доходите на Й. Н. Й., с работодател Уиз Еър Црт. - клон България КЧТ, през 2019 г. Й. е придобил доходи от трудови правоотношения, с годишна данъчна основа в размер на 83 163 лв., а през 2020 г. е придобил доходи от трудови правоотношения с годишна данъчна основа в размер на 82 960.59 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи:

Забраната да се вреди другиму е универсална и важи както за неперсонифицирани правни субекти, така и за физически лица. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане. По характера си е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - не се търси вина у възложителя на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от извършения деликт, което значи, че възниква, доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Ако изпълнителят на възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това следва, че не възниква изобщо и отговорност за възложителя. Увредени могат да се явят всички правни субекти, независимо от персонификацията им. Отговорността покрива всички възможни видове вреди - имуществени и неимуществени. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД следва да бъдат установени следните кумулативно дадени предпоставки: противоправно деяние (действие или бездействия) на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, от която като пряка и непосредствена последица за ищеца са настъпили вреди.

Съдът е изложил, че изграждането и експлоатацията на рекламните съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на републиканските пътища представлява специално ползване на пътищата и се подчинява на разрешителен режим, съгласно чл. 26 ЗП. В качеството си на орган, стопанисващ републиканските пътища, в това число и АМ „Хемус“, АПИ издава разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения и следи за изпълнение на всички права и задължения, свързани с това. В чл. 13 и сл. НСПП, в редакцията й от 13.07.2001 г., приложима към датата на издаване на разрешението за процесното рекламно съоръжение - билборд № 695/11.06.2004 г., е посочено, че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III ЗУТ; разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато: рекламното съоръжение не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка; разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 300 м за автомагистрали и 200 м за останалите пътища. Отказва се издавансто на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения: в зони с ограничена видимост; в уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети; окачени на конструкцията на мостови съоръжения и надлези; в тунели и на разстояние по-малко от 600 м преди тях за автомагистрали и 200 м за останалите пътища; в средната разделителна ивица; изградени като преместващи конструкции над републиканските пътища; наподобяващи пътните знаци и указателните табели по форма, цвят, съдържание и символи. В настоящата редакция на чл. 17б НСПП е посочено, че не по-рано от 3 месеца и 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. За целта собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган. Разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. В § 4 ПЗР на НСПП в настоящата й редакция е посочено, че преиздадените по реда на чл. 17б НСПП, приета с ПМС № 179 от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация.

Съдът е направил извод, че в случая процесното рекламно съоръжение-билборд е отговаряло на изискванията на закона към датата на издаването на разрешението за поставянето му. Впоследствие НСПП на пътищата, която регулира условията и реда за специално ползване на пътищата по републиканската пътна мрежа, е изменена, като са въведени нови изисквания, посочени в чл. 15 НСПП, но в § 4 ПЗР на НСПП е посочено, че преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение, както е в настоящия казус, се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Тоест приложимите изисквания за процесното рекламно съоръжение, на които то отговаря, са: да е изградено в съответствие с условията на издаденото разрешение от 26.02.2004 г. (РС да отстои в целия си габарит на минимум 3 м от ръба на пътната настилка, да не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци). Ето защо съдът е намерил за неоснователно възражението на ищците, че след изтичане на срока на разрешение № 1046/23.12.2010 г. - 26.06.2017 г., е следвало да се издаде ново разрешение за експлоатация, което да отговаря на изискванията към момента на издаването му, включително на чл. 15, ал. 1, т. 4 НСПП; чл. 6, ал. 1, т. 5 НСПП и чл. 15, ал. 2, т. 8 НСПП.

Същевременно въззивният съдебен състав е намерил, че с оглед приложените със становище вх. № 24262/06.10.2023 г. по описа на ОС - Варна на АПИ документи за преводни нареждания от „Елтрон“ ООД към АПИ за 2020 г., не е налице забавяне на плащането на дължимите годишни такси по чл. 57, ал. 4, т. 3, във вр. с чл. 18, ал. 3 ЗП за процесния билборд. По тази причина е счел за неоснователно възражението, че процесният билборд е следвало да бъде премахнат преди настъпване на процесното ПТП, поради неплащане на таксите от страна на собственика, на основание чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП.

В заключение Окръжен съд – Варна е посочил, че за АПИ не е имало законово задължение за премахване на процесния билборд преди настъпване на ПТП. Рекламното съоръжение е отговаряло на законовите изисквания по 3П и НСПП. За него са били платени съответните такси; не е налице противоправно деяние на служители на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Няма основание за ангажиране отговорността на ответника по исковата молба по чл. 49 ЗЗД.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за недопустимо, както и за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

Вероятната недопустимост на въззивното решение аргументират с наличието на образувано по повод пътния инцидент досъдебно производство № 162/2021 г. на РУ – гр. Провадия и необходимостта производството по гражданския спор да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Формулират следните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които биха били и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за престъпни обстоятелства по делото и при наличие на такива, следва ли служебно да спре делото или следва да бъде сезиран с такова искане от някоя от страните по делото;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи;

3. Параграф 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата (§ 4 ПЗР към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) касае ли единствено преиздадените вече към 15.11.2016 г. (датата на която ПМС № 294 от 08.11.2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, или касае и тези разрешения, които се преиздават след 15.11.2016 г.;

4. Параграф 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата (§ 4 ПЗР към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) прилага ли се спрямо разрешенията, чието действие е отпаднало на 25.06.2017 г. по силата на § 5 ПЗР към ЗИДЗП (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.);

5. Член 17б, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата отнася ли се към издадените безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения (издадени преди 25.06.2012 г.), които по силата на § 5 ПЗР към ЗИДЗП (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.), се считат за отпаднали по действие след 25.06.2017 г. Необходимо ли е административният орган да извърши нова преценка дали рекламните съоръжения, разрешенията за експлоатация на които по силата на § 5 ПЗР към ЗИДЗП са с отпаднало действие след 25.06.2017 г., отговарят на изискванията на чл. 15 НСПП;

6. След изтичане срока на разрешенията за специално ползване на рекламни съоръжения, чиято сила е отпаднала на 26.06.2017 г. съгласно § 5 ПЗР към ЗИДЗП (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.), следвало ли е административният орган да издаде ново разрешение за експлоатиране на рекламните съоръжения, попадащи в този обхват, които разрешения да отговарят на изискванията на чл. 15 НСПП;

7. С оглед въведената чрез § 5 ПЗР към ЗИДЗП (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.) срочност на разрешенията за експлоатация на рекламни съоръжения, вярно ли е становището, че независимо от законодателните промени през годините, разрешенията за специално ползване на пътищата следва да се издават завинаги, спазвайки се условията на първоначалното разрешение за изграждане и експлоатация на рекламните съоръжения;

8. Параграф 4 НСПП (§ 4 ПЗР към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) прилага ли се спрямо разрешения за ползване на рекламни съоръжения, които не се преиздават на основание чл. 17б НСПП, а се преиздават на друго основание.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС зе посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че атакуваното пред него решение е валидно и допустимо.

Същият приема, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по обобщения въпрос относно приложението на чл. 17б НСПП и § 4 ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. (обн. ДВ, бр. 90 от 15.11.2016 г.).

При разглеждане на спора по същество съдът ще вземе отношение и по останалите въпроси от изложението към касационната жалба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,