Определение № 131 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 710/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 28.11.2014г. по гр.д. № 17335/2013г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав, с която е оставено в сила решение от 01.11.2010 г. по гр.д. № 3048/2008г. на Софийски районен съд, 49 състав, за признаване за установено на основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на П. Х. Н.-У., че И. Н. М. и Л. И. М. са собственици на основание наследство и делба на апартамент в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 108,5 кв.м.; за прогласяване за нищожно са основание чл. 42, б.”в” ЗН на саморъчно завещание, съставено от С. И. И. в полза на П. Х. Н.-У. и за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ на констативен нотариален акт, съставен през 2004г. Касационната жалба е подадена от ответницата по иска П. Х. Н.-У. чрез пълномощника адв. М. Ц.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Ответниците И. Н. М. и Л. И. М. вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявени установителен иск за собственост и иск за нищожност на саморъчно завещание, заведени при действието на отменения ГПК и се разглежда от въззивната инстанция за втори път - след като с решение на Върховния касационен съд е отменено предходно въззивно решение по спора. Ищците И. Н. М. и Л. И. М. считат, че са придобили правото на собственост по наследство от С. И. И. и в резултат на извършена съдебна делба между наследниците й. Установено е, че имотът е бил собственост на С. И. И.; тя е починала през 1988г.; ищцата И. Н. М. е един от нейните наследници по закон. Със саморъчно завещание от 02.12.1986г. С. И. е завещала имота на ответницата П. Н.. В завещанието е посочено, че то се прави „поради добрите грижи, които полага сега и за в бъдеще до края на живота, за закупуване на облекло и храна, заплащане на текущи разходи, ремонти, данъци по жилището и всичко свързано с него”. По гр.д. № 1572/1996 г. на Софийски районен съд наследниците по закон на С. И. са повдигнали спор за собственост на имота срещу ответницата П. Н., в рамките на който е наведен довод за нищожност на завещанието. С първоинстанционното решение завещанието е прогласено за нищожно и е уважен иска по чл. 108 ЗС. В мотивите на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. 5368/1996г. също е прието, че завещанието е нищожно, тъй като не съставлява безвъмезден акт, но с постановения диспозитив е обезсилено решението на първата инстанция в частта му относно нищожността на завещанието, като недопустимо поради липса на предявен инцидентен установителен иск. В частта по иска по чл. 108 ЗС решението е оставено в сила. По гр.д. № 12867/2000г. на Софийски районен съд, 57 състав е извършена делба между наследниците на С. И., приключила със съдебна спогодба, при която имотът е поставен в дял на И. М. срещу изплащане дяловете на останалите съделители. Към момента на делбата И. М. е била в брак с Л. М.. През 2003г. те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на извършената делба. През 2004г. П. Н. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по завещание. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове. С първото въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че исковете са недопустими поради наличие на сила на пресъдено нещо и е извършено обезсилване на решението на Софийски районен съд и прекратяване производството по исковете. С решение № 299 от 13.12.2013г. по гр.д. № 1924/2013г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено това въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че предходното решение по иск по чл. 108 ЗС е влязло в сила през 1997г., а сега предявеният иск по чл. 108 ЗС се основава на новонастъпили факти - извършена съдебна делба през 2001г., поради което и искането на ищците е за признаване право на собственост върху целия имот въз основа на делбата. Нов факт е и съставеният през 2004г. в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост по завещание. По отношение иска за недействителност на завещанието, е прието, че наведеното в предходното дело основание за нищожност е различно от сега предявеното, а и мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това е заключено, че предявените искове са допустими. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил обжалваното решение. По иска по чл. 42, б.”в” ЗН, съдът е приел, че саморъчното завещание на Сетка И. е нищожно, тъй като нарушава основното изискване към завещателното разпореждане - да е безвъзмездно. Със завещанието е вменено насрещно задължение за полагане на грижи за в бъдеще, поради което то не е израз на намерение да се облагодетелства заветника безвъзмездно, а мотивът му е да бъдат получени грижи от заветника до откриване на наследството. По иска за собственост и предвид наведените доводи за нищожност на извършената делба на основание чл.75, ал.2 ЗН съдът е изложил съображения, че в делбата са участвали всички законни наследници, включително и П. С.. Дори да се приеме, че той не е бил надлежно представляван, то е налице извършено от него потвърждаване на договора съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД чрез подписване на разписката от 09.10.2001г. за получаване на сумата за уравнение на дела му, определена в спогодбата. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице по въпроса: нищожно ли е на основание чл. 42, б.”в” ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане. Приложената съдебна практика не разглежда случаи, идентични на настоящия, а обсъжда завещания, които са съставени с оглед на минали грижи или такива, които вменяват само бъдещи грижи. Предвид липсата на съдебна практика по конкретния въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.