Определение № 763 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 678/2011 г.
ВКСI търговско отделение11.11.2011 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение от 25.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 3084/2011 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 18.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 26717/2010 год. на Софийски районен съд, вместо което постановява: ДОПУСКА издаването на основание чл.417 т.9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] [населено място], [улица] ЕИК-131202307 срещу [фирма] с ЕИК-131274712 [населено място], Зона Б-18 бл.2 вх.Б, ап.140 и Ф. Маруанов Г. от [населено място], жк”М.-ІІ” бл….вх.3 ет.4 ап.9 с ЕГН-[ЕГН] за сумата 72692.72 лв. седемдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и два лева и 72 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2010 год. и до окончателното и плащане. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу Определение от 25.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 3084/2011 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 18.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 26717/2010 год. на Софийски районен съд с което е постановен отказ по заявлението на акционерното дружество за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. Като е счел, че записът на заповед е нередовен от външна страна – чл.535 т.3 ТЗ, въззивният съд е потвърдил отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторката, чрез пълномощника си, се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС и ч.т.д.№ 307/2009 год. на І т.о. на ВКС. Становището на настоящият съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице и касационен контрол следва да бъде допуснат. Отказът на съдилищата е обусловен от тезата, че записът на заповед е платим „на предявяване”, а липсват доказателства за предявяването на документа. В издаденият на 08.07.2008 год. запис на заповед датата на падежа е конкретно определена – 28.07.2008 год. Вярно е, че записът на заповед съдържа и текста „ срещу представяне на този Запис на заповед да платим на 28.07.2008 год. ”. Това, обаче, не води до извода, че падежите са два – по чл.486 т.1 ТЗ и чл.486 т.4 ТЗ, доколкото предявяването на конкретна дата, всъщност възпроизвежда падежа по т.1 на чл.486 ТЗ и предявяването не е обуславящо настъпването му. В т.3 на Тълкувателното решение изрично са разграничени хипотезите дали предявяването е обуславящо за настъпването на падежа на ефекта или не. Освен цитираната по-горе съдебна практика, такова е становището на ВКС, съдържащо се и в Определение № 813/30.11.2009г. по ч. т. дело № 868/2009г. на ВКС, Определение № 776 от 05.11.2010г. по ч. т. дело № 733/2010г. на ВКС. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.