Определение № 2423 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу въззивно решение № 155 от 07.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 52/2025 год. по описа на Окръжен съд – Враца, с което, като е потвърдено решение № 311 от 04.11.2024 год., постановено по гр. дело № 876/2024 год. по описа на Районен съд – Козлодуй, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД срещу В. М. Н. искове с правно основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че съществува вземането на ищеца за сумата от 7 153.24 лв. по фактура № 0003491178 от 29.09.2023 год., дължима за периода от 08.10.2020 год. до 19.03.2021 год. и за сумата от 389.67 лв. – лихва по посочената фактура за периода от 13.10.2023 год. до 08.03.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 359/2024 год. по описа на Районен съд – Козлодуй до окончателното й изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че отговорността за претендираната главница не възниква от договора между страните, а въз основа на специален нормативен акт – чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 56 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия – ПИКЕЕ /от 2019 год./. Тази отговорност е специфичен вид, като е налице съществена разлика между нормалното развитие на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, която се измерва от средствата за търговско измерване /СТИ/ и се начислява ежемесечно въз основа на договор при общи условия и случаите на манипулации на СТИ и измервателните системи, неправомерни присъединявания към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ и други форми на отклонение от традиционното развитие на правоотношенията, при които се достига до ползване на електрическа енергия не по установения нормативен ред, без същата да се отчита и заплаща. В този случай правопораждащият факт е правото, уредено в специален нормативен акт – ПИКЕЕ, като се касае за неоснователно обогатяване. За възникване на вземането срещу лице, което е ползвало електрическа енергия при условията на ПИКЕЕ, не е необходимо доказателство за това, че длъжникът е собственик на обекта, до който е доставяна електрическа енергия. Нужно е само да е доказано, че той е ползвал електрическата енергия. Освен това битовият клиент на електрическа енергия /по смисъла на ЗЕ/ не следва задължително да притежава вещни права върху имота, а следва да „ползва“ електрическа енергия, дари само да я получава. Неправилно въззивният съд бил приел, че процесната сума не се дължи, тъй като по делото не е доказано ответникът да е собственик, наемател или ползвател на процесния обект, както и че независимо от това дали става дума за законно присъединени обекти, в които се констатира промяна в схемата на свързване, техническа неизправност на измервателното средство или за хипотезите по чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, съответният вид корекция може да се извърши само на сметката на правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. По делото било безспорно установено, че ответникът няма качеството потребител и не притежава партида за процесния имот. При извършената проверка в имота на 19.03.2021 год. била установена манипулация на измервателната система, изразяваща се в липса на електромер в таблото и захранване към него, като нямало текущ договор за адреса. Констатирано било, че към разпределителната мрежа е присъединен обект, който не следва да е присъединен към нея и не трябва да ползва електрическа енергия. Правомерното присъединяване към разпределителната мрежа се осъществява по ред, определен в Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа /в сила от 04.04.2014 год./. За процесния имот такава процедура не била провеждана, като не било известно кой използвал неправомерно присъединения към мрежата обект и между страните не било налице облигационно отношение. При проверката служителите на електроразпределителното дружество били потърсили потребителя в обекта, като на адреса бил открит ответникът и това била причината същият да е вписан и в изготвения констативен протокол. Ответникът твърдял, че не живее в процесния обект, но в същото време не предоставял данни за друго лице собственик/ползвател на имота – тези твърдения обаче нямали никаква доказателствена стойност. Тъй като обектът бил неправомерно присъединен към мрежата ищецът нямал никаква информация за неговия собственик или ползвател. По време на проверката бил присъствал и представител на МВР, който бил подписал констативния протокол, поради което последният представлявал официален свидетелстващ документ, който се ползвал с презумптивна доказателствена сила, която в случая не била оборена. Въззивният съд не бил коментирал данните в констативния протокол и не ги бил взел предвид при постановяване на решението си, освен това не бил съобразил и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формалирани следните правни въпроси: 1/ Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството – страните да са в облигационна връзка? Т.е. това представлява ли минимално необходимо условие, за да възникне отговорност по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ? Алтернативно, изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, от които да възникне право на вземане за оператора на електроразпределителната врежа, в случай че към електроразпеделителната мрежа неправомерно е присъединен обект, в който се полза електрическа енергия, който е ползван/обитаван от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на електроразпределителната мрежа?. 2/ Качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което няма вещни права върху присъединения към разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, съгласно приетите по делото доказателства – посочен е като такъв в съставения констативен протокол от проверката? 3/ Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като констативния протокол от проверката – констативен протокол № 3032542 от 19.03.2021 год., това, че същият е подписан от представител на МВР/ и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението? 4/ Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материална доказателствена сила на констативен протокол № 3032542 от 19.03.2021 год. относно установения ползвател на процесния обект? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, а освен това първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба В. М. Н. не е депозирал писмен отговор. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че според твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и уточняващата молба, претендираната от ответника главница представлява начислено количество електрическа енергия на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, поради неправомерно присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа. Счел е за установено въз основа на съставения констативен протокол и събраните по делото гласни доказателства, че в къщата в [населено място], общ. В., [улица] няма монтиран електромер, а на място служителите на ищцовото дружество констатирали неправомерно свързване на къщата към въздушната мрежа ниско напрежение. Безспорно било, че ищецът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 ЗЕ, а по силата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използвали електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. Въззивният съд е изложил съображения, че заплащането на пренесената през разпределителната мрежа електрическа енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР – чл. 30, ал. 1 ЗЕ. Крайни клиенти в смисъла на § 27г от ДР на ЗЕ са клиентите, които купуват електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като договорни, сключени при публично известени общи условия, и те възникват в случаите, в които клиентът се присъедини към съответната електропреносната или електроразпределителна мрежа. Съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността по чл. 1 ПИКЕЕ, в т.ч. на дейността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Основание за прилагането на ПИКЕЕ, в т.ч. и на разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на съществуващи договорни отношения, дава и самата разпоредба на § 1, т. 4 ПИКЕЕ, според която ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и преизчисляването на сметки, обвързват единствено ползвателите-клиенти. Единственото изключение от този принцип е предвидено в разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ, според която корекционната процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи. В този случай, макар облигационно правоотношение да не е възникнало, отговорност се носи по силата на самите ПИЕКЕЕ, стига привлеченото към такава отговорност лице да е собственик, ползвател или наемател на обекта. В общия случай договорните отношения между крайния клиент и електроразпределителното предприятие възникват по силата на присъединяването на обект на клиента към разпределителната мрежа, което се урежда от разпоредбите на Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /която наредба действала към момента на проверката и към момента, в който ищецът твърди, че е извършено присъединяването – 2021 год./. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от посочената наредба, присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на изброяване на правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването показва, че както самото присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ. отношения по измерване на количествата потребявана електрическа енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване, и правото на държане като наемател. Иначе казано клиенти на електрическа енергия могат да бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. На същия извод навеждат и разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл. 19 от представените от ищеца Общи условия, които свързват правото на присъединяване със собствеността. От мотивите на органа, приел ПИКЕЕ /които мотиви могат да бъдат изведени в публикуваната в сайта на КЕВР съгласувателна таблица на постъпилите предложения и възражения по проекта на Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ, с обосновка за неприетите предложения, приета от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 67 от 24.04.2019 год./ е видно, че изчислението по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ се прилага единствено в случаите, при които не е осъществена процедура по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, и е невъзможно точно да се определи моментът на самоприсъединяването към съответната мрежа. Ето защо с т. 13 от ДР на ПИКЕЕ е посочено изрично, че "неправомерно присъединяване" е присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Следователно и в този случай изискването е санкцията да се търпи от лица, имащи правна връзка с обекта на присъединяване. От изложеното следва, че назависимо дали става дума за законно присъединени обекти, в които се констатира промяна в схемата на свързване, техническа неизправност на измервателното средство или пр. хипотези по чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, или става дума за неправомерно присъединен обект /чл. 51 ПИКЕЕ/, съответният вид корекция може да се извърши само на сметката на правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. Въззивният съд е приел, че съществуването на вещни или облигационни права на ответника по отношение на процесния имот и качеството му на потребител не било установено нито в хода на проверката и последвалата корекционна процедура, нито в хода на съдебното производство, а тежестта за това се носи от ищеца. Дори напротив, както това установяват разпитаните по делото свидетели на ищеца, макар ответника да бил намерен в къщата, още при проверката той обяснил, че не живее там и не е притежател на партида за този имот. По делото било представено и заверено копие от личната карта на ответника, от което също се установявало, че той е адресно регистриран в [населено място]. Посочил е, че единствената причина, поради която ищецът счита, че отговорността следва да се носи от ответника, е обстоятелството, че при извършването на проверката, във връзка с която е съставен констативния протокол, ответникът е намерен на адреса. Както при самата проверка обаче, така и в подадения отговор на исковата молба, ответникът оспорил пасивната си материалноправна легитимация, като поддържал, че не е собственик, наемател или ползвател на имота, а бил на гости в него, като дори сочи имената на лицата, на които гостува. Доколкото имотният регистър е публичен за ищеца съществувала възможност да установи кой е собственикът на имота и има ли учредено вещно право на ползване, но същият не предприел съответните процесуални действия и не ангажирал становище по това оспорване. По делото не било доказано от ищеца, че ответникът е собственик или ползвател на проверявания обект, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана нито на договорно основание, нито по реда на чл. 51 ПИКЕЕ. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решние, с което са отхвърлени предявените искове. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Обобщени първите два поставени в изложението материалноправни въпроси са свързани с това кой е длъжник по вземането по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези въпроси са от значение за изхода от спора, но не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, израз на която са решение № 124 от 9.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4703/2014 год., IV г. о., ГК, цитираните от касатора решение № 198 от 28.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1061/2023 год., III г. о., ГК, решение № 55 от 30.05.2022 год. на ВКС по гр. дело № 1421/2021 год., ІV г. о., ГК, решение № 129 от 21.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 3085/2021 год., ІV г. о., ГК и др. С тази практика се приема, че ПИКЕЕ урежда хипотези на правомерно /с договор и средство за търговско измерване/ и неправилрно присъединяване към електропреносната мрежа – чл. 51 ПИКЕЕ от 2019 год. В последния случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с уведомяване на МВР за неправомерното присъединяване към мрежата – чл. 58 ПИКЕЕ. Или в случая констативният протокол, съставен по определения в закона ред, е задължителна предпоставка за извършване на преизчислението. И тук, както към водопроводните и канализационни мрежи, незаконно присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е обвързано с договор. Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че задължен да заплати доставена електрическа енергия вследствие на неправомерно присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа /която именно поради това е останала неотчетена и незаплатена към доставчика на енергия/ е правният субект, който държи, владее или ползва обекта на правно основание. При неправомерно присъединяване въобще липсва договорно правоотношение за съответния обект между този правен субект и доставчиците на енергия и мрежови услуги, т.е. самото потребяване на електрическа енергия се явява без основание и длъжник по претенцията е лицето, което реално се е ползвало от доставената електрическа енергия. Същевременно е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване не е установена пасивната материална легитимация на ответника /т.е., че не е доказано, че той е фактически ползвател на обекта, негов собственик или титуляр на вещното право на ползване/. Обстоятелството дали правнорелевантните факти по делото са били правилно установени е от значение за обосноваността на обжалваното решение, която обаче не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. Наличието на съдебна практика по повдигнатите в изложението въпроси изключва приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторът не е и обосновал. Повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси /по т. 3 и 4 от изложението/ не осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно е от мотивите на обжалваното решение, че въззивният съд е коментирал съставения констативен протокол и въз основа на съвкупната преценка на същия и събраните гласни доказателства е приел за установено, че в процесния обект не е имало средство за търговско измерване и същият е бил неправомерно свързан към въздушната мрежа ниско напрежение. Т.е. съдържанието на това доказателство не е игнорирано. А въпросът относно доказателствената сила на констативния протокол относно установения ползвател на процесния обект изобщо не е поставен в основата на мотивите на въззивния съд. За пълнота следва да се посочи, че съставеният по реда на чл. 49 ПИКЕЕ констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно факта на обитаването/ползването на имота. Дори в случая протоколът да е подписан от служител на МВР, той не е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като в разпоредбата на чл. 58 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год./ е предвидено единствено, че когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи. Отделно от това констативният протокол не би имал материална доказателствена сила относно факта на ползване на имота, дори и при наличието на изискване същият да бъде подписан от служител на Министерството вътрешните работи, поради липсата на удостоверителна компетентност по отношение на посоченото обстоятелство. Ето защо не са налице претендираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение