Определение № 125 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 46/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК. С определение №358 от 09.11.11г. по гр.д.№1550/10г. на ВКС, І ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. П. Г. и А. И. Г. срещу решение №352 от 12.07.10г. по гр.д.№1083/09г. на Добричкия окръжен съд. Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото е иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, за около 30 кв.м. от дворно място. Цената на иска, определена по реда на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./, е в размер на 684лв., колкото е посочил и ищецът в исковата молба. Възраженията срещу тази цена е следвало да бъдат направени най-късно в първото заседание. Промяната на цената на иска в хода на съдебното производство е недопустима. В случая цената на иска е под 1000лв. и касационната жалба не подлежи на разглеждане от ВКС, съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията, която е действала към момента на подаване на касационната жалба. Частна жалба срещу определението на ВКС е подадена от Т. П. Г. и А. И. Г.. Те поддържат, че разпоредбата на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./ е неприложима, тъй като не създава правила за определяне на цената на иска изобщо, а само с оглед определяне на държавната такса. При вещните искове реалната стойност на недвижимите имоти е много по-голяма от оценката, върху която се внася държавната такса. Освен това – чл.55, б.”б” от ГПК /отм./ е създаден при друга правна система и не следва да се отнася към днешните условия, тъй като това би означавало отказ от правосъдие. Жалбоподателите считат, че реалната цена на иска е 684 х 4, т.е. над 1000лв. и затова не е налице пречката на чл.280, ал.2 от ГПК за разглеждане на касационната жалба. Представят и актуална данъчна оценка на имота. Ответникът в производството Б. С. К. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Касационната жалба на Т. П. Г. и А. И. Г. срещу решение №352 от 12.07.10г. по гр.д.№1083/09г. на Добричкия окръжен съд е подадена на 23.08.2010г. Действащата към този момент редакция на чл.280, ал.2 от ГПК гласи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. След известно колебание в практиката на ВКС по въпроса какво следва да се разбира под обжалваем интерес при вещни дела се прие, че той се определя от данъчната оценка на спорния имот, която е представена при завеждане на делото. Това е меродавната оценка на имота, от която се определя цената на иска, по аргумент на чл.70, ал.1 от ГПК, съответно – чл.56, ал.1 от ГПК /отм./, съответно – това е оценката, която определя обжалваемия интерес. В процесуалния закон не е предвидена възможност за промяна на цената на иска по вещни дела след промяна в данъчната оценка на недвижимия имот. Ето защо представената в настоящото производство данъчна оценка не може да бъде взета предвид при преценката по чл.280, ал.2 от ГПК. Следва да се посочи и това, че в случая цената на иска / обжалваемият интерес / е определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 от действащия ГПК, а не по реда на чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, както неточно е посочил предходният тричленен състав – т.е. цената на иска е равна на данъчната оценка на спорната част от имот, а не на ¼ от нея. Във всички случаи обаче тя е под 1000лв. и затова правилно предходният тричленен състав е прекратил производството по делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,