Определение № 2976 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3806/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 793 от 04.07.2024г. постановено по гр.д. № 522/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5916 от 20.11.2023г. по гр.д. № 6643/2022г. на Софийски градски съд. С последното Столична община е осъдена да заплати на В. К. С. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от претърпян инцидент на 18.01.2022г., както и 4 804,40лв. обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, медикаменти и такси, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане, Касационната жалба е подадена от ответника по иска Столична община чрез юрисконсулт Л. Я.. Твърди се, че изводите на съда за настъпване на инцидента са основани единствено на показанията на един свидетел; че не са съобразени изложените от касатора факти за предприето зимно почистване, установени с ежедневни констативни протоколи. Изразява се несъгласие с извода за липса на съпричиняване както и с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са въпросите: 1/ к ак следва да бъдат анализирани и ценени показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му и може ли въз основа на тях да се приемат за доказани по несъмнен начин правнорелеватни факти; достатъчни ли са показанията само на един свидетел, за да се приеме как е извършен деликта и следва ли да се анализират всички доказателства за механизма на извършеното деяние, както и дали заинтересоваността в полза на една от страните на показанията трябва да се преценява с оглед всички други данни по делото. Позовава се на противоречие с решение по гр.д. № 1/2013г. на IV г.о. и решение № 153/18.02.2019г. по гр.д. №3895/2017 г. на I г.о.; 2/ какъв е критерият за справедливост и влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС № 4/1968г. По този въпрос се изтъква противоречие с решение №32/19.01.2015г. по гр.д. № 2269/2014г. на IV г.о. и решение №196/03.02.2021г. по гр.д. № 925/2020г. на IV г.о; следва ли при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди да се извърши от съда задължителна и подробна преценка на обстоятелствата от значение за точното тълкуване на критериите при прилагането на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетение по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД; 3/ съществува ли причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите от това вреди. По този въпрос се визира основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът В. К. С. чрез пълномощника адв. Н. М., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд, за да достигне до извод за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД, е приел за установено от фактическа страна, че на 18.01.2022г. около 08:15 ч. в гр. София при преминаване на тротоара на ул. „Билянини извори“ в посока към СО-Район Илинден, ищецът В. К. С. се подхлъзнал поради заледяване, паднал на тротоара и получил счупване на бедрената шийка. Това е установено от показанията на свидетеля Т. А. С. /понастоящем съпруга на ищеца/, кредитирани в качеството й на очевидец на падането на пострадалия. Свидетелката описва механизма на настъпване на инцидента, състоянието на тротоара и това на ищеца. Тя е чакала ищеца в колата и е видяла как той се е подхлъзнал на леда, който се е намирал на пътното платно и е паднал; денят бил студен и мразовит, имало скреж и лед по улиците и тротоара. Според нея улиците и тротоара не били почистени. Преди падането той е вървял бавно и внимателно. Свидетелката дава показания и за състоянието на ищеца след изписването му от болницата по време на възстановителния и рехабилитационен период. Според нея през първия месец придвижването му било изключително трудно. Дълго време имал трудности при изкачване на стълби и при по-стръмни наклони. Силни болки изпитвал 2-3 месеца, сега е неуверен, внимателен и предпазлив. За установяване на увреждането е приложена медицинска документация и е прието заключението на медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че при падането поради подхлъзване на заледено място ищецът В. С. е получил закрито счупване на бедрената шийка на лявата бедрена кост. Проведено е успешно и своевременно оперативно лечение с подмяна на ставата с изкуствена. Проведено е и лекарствено лечение; ползвал е 99 дни отпуск по болест, като за пълното възстановяване с възможност за физическо натоварване на левия долен крайник са необходими срок 12 месеца. Болките при това счупване може да продължат с голям интензитет с дни. Понастоящем е възстановена двигателната функция на крака. Тъй като има подхлъзване и падане върху лед, то не може да приеме друг механизъм, който да е довел до травмата. Във връзка с наведените от ответника твърдения за наличие на съпричиняване от страна на ищеца поради нетранспортирането му със специален автомобил, вещото лице е обяснило, че няма значение начинът на транспортиране до болницата. За да приеме наличие на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на Столична община за обезщетяване на причинените вреди, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканската пътна мрежа в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Тъй като инцидентът е настъпил на тротоара на ул. „Билянини извори“ в посока сградата на Община Илинден, то Столична община се явява надлежно легитимиран ответник да отговаря по предявения иск. Установено е, че през нощта на 18.01.2022г. около 02:20ч. за около 20 минути е валяло сняг, като сутринта е измерена снежна покривка 2 см. Столична община е отговаряла за поддръжката на улицата и прилежащите тротоарни площи. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните за това лица, представлява противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя не е нужно да се издири точно лицето, на което е възложена работата, чието виновно бездействие е довело до настъпване на вредата. От значение е единствено, че в резултат на пропускането да бъдат извършени съответните дейности са настъпили вредоносните последици за ищеца. Възражението за съпричиняване от страна на ищеца съдът е отхвърлил поради липса на доказателства за такова съпричиняване. Не е установено конкретно действие или бездействие при придвижването от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпването на събитието. Свидетелката сочи, че той е вървял много бавно и внимателно с оглед леда по тротоарите. Подхлъзването на заледен тротоар, непочистен от отговорната Община, не може да се приеме като липса на полагане на дължимата грижа от страна на пострадалия. А и вещото лице е посочило, че на място със заледяване /хлъзгаво място/ може да падне всеки, независимо от начина на движение. Транспортирането на ищеца до болницата с личен автомобил, а не със специализиран такъв също не обуславя съпричиняване предвид обясненото от вещото лице. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил силата, продължителността и интензивността на болките и страданията - ищецът е на 48 години, претърпял е операция, ползвал е 99 дни отпуск по болест, пълното възстановяване с възможност за физическо натоварване на левия долен крайник е продължило около една година, болките също са били продължителни, дълго време е имал затруднения в обслужването и необходимост от чужда помощ. При тези конкретни обстоятелства и с оглед социално-икономическите условия в страната, е приел, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК по поставените от касатора правни въпроси. Съображенията са следните: Първата група въпроси се свеждат до това как съдът преценява свидетелските показания на заинтересован свидетел и може ли да основе изводите си само на тях. Въззивното решение не противоречи на практиката по приложение на чл. 172 ГПК, според която съдът може да приеме, че макар и заинтересован, свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си; че съдебното решение може да бъде основно само на показанията на лицата по чл. 172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. В този смисъл са решение № 2 от 11.01.2024 г. по т. д. № 2195/2022 г., II т. о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г., IV г. о., решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г. на ІV г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ІV г.о., решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ІІ г. о. и др. Решаващият съд напълно коректно е изпълнил задълженията си да мотивира защо дава вяра на свидетелката Т. С., независимо от евентуалната й заинтересованост. От една страна, тя е единствен очевидец и затова показанията й са важни; от друга страна, съдът е съпоставил разказаното от нея за механизма и мястото на инцидента с другите събрани доказателства. Показанията й, че травмата е причинена след подхлъзване и падане при преминаване на заледен участък кореспондират със заключението на медицинската експертиза и данните от НИМХ за синоптичната обстановка през нощта преди инцидента. Няма основание да не се ценят и показанията й относно периода на възстановяване на ищеца и понесените болки, тъй като тя като лице, което живее с ищеца, има непосредствен поглед за състоянието му. Така че, показанията на единствения очевидец не са приети безусловно от съда, а са подложени на съпоставка с другите доказателства по делото и след като няма такива, които да ги опровергават, съдът не е имал основание да не ги кредитира. Втората група въпроси са по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да мотивира определения размер. Въпросите имат значение за изхода на спора, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, защото липсва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд ясно е посочил всички обстоятелства, които взема предвид при определяне на обезщетението. Спазени са установените в ППВС № 4/1968 г. и утвърдени в съвременната практика на Върховния касационен съд критерии за прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД, а именно: характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които то е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи нормалния си живот, икономическите условия в страната към момента на събитието. Не може да се приеме противоречие с решението по гр.д. № 925/2020г. на IV г.о., в което е определено обезщетение 15 000лв. за счупване на глезенна става, настъпило през 2018г. и при твърде по-кратък възстановителен период, нито с решението по гр.д. № 2269/2014г. на IV г.о., с което е определено обезщетение от 7500лв. за счупване на стъпални кости, настъпило на непосочена дата, но не по-рано от 2010г., също при по-кратък възстановителен период. Повдигнатият на последно място въпрос дали е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди, е поставен от касатора, без допълнителна обосновка и без позоваване на практика на Върховния касационен съд. Въпросът има значение за изхода на спора, доколкото възражение за съпричиняване е поддържано от ответника в процеса, но касационно обжалване по него не следва да се допуска. Съдът е изложил своите мотиви защо счита, че принос на пострадалия не е налице, базирайки се на заключението на вещото лице. Противоречие с практиката не е удостоверено, а по въпросите за съпричиняването съществува изобилна практика на Върховния касационен съд, което изключва допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. На основание изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са 2695 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.