Определение № 3899 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3776/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. Р., [ЕГН], от [населено място], на К. П. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. С., обл. Х. и на Д. П. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място] против въззивно решение № 138 от 20.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 250/2025 г. на Окръжен съд-Хасково, с което са потвърдени Решение № 174 от 04.10.2024 г. по гр.д. № 679/ 2023 г. на РС-Свиленград, поправено с Решение № 201/29.10.2024 г. по същото дело, с което са уважени предявените искове, като на основание чл. 108 ЗС, чл. 537, ал.2 и чл. 76 ЗН. Признато е за установено, че ищците са собственици по наследство както следва: Ч. Д. К., ЕГН [ЕГН] - на 1/9 ид.част, З. К. А., ЕГН [ЕГН] - на 1/18 ид.част, А. К. Т., ЕГН [ЕГН] - на 1/18 ид.част и М. С. А., ЕГН [ЕГН] - на 1/9 ид.част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], обл. Х.: ПИ с идентификатор № [№], с площ от 12500 кв.м.; ПИ с идентификатор № [№], с площ от 12998 кв.м.; ПИ с идентификатор № [№], с площ от 16502 кв.м.; ПИ с идентификатор № [№], с площ от 3000 кв.м.; ПИ с идентификатор № [№], с площ от 15000 кв.м. и ответниците К. П. Д. и Д. П. Д. са осъдени да предадат на ищците владението върху посочените иделани части от процесните пет имота. Отменен е издаденият по обстоятелствена проверка констативен нот. акт № 163, том IV, peг. № 6089, дело № 610/2020 г. на И. З.- помощник нотариус по заместване при М. М. - Нотариус с peг. № 420, вписан с дв. вх.рег.№ 3680, вх.рег.№ 3689, акт № 157, том 13, д. № 1564/2020г. в Служба по вписванията при РС-Свиленград до размер на 2/3 от предмета му. На основание чл.76 ЗН е обявен за относително недействителен по отношение на ищците Ч. Д. К., З. К. А., А. К. Т. и М. С. А. договора за продажба, сключен на 21.12.2020 г. с нотариален акт № 164, т. IV, peг. № 6091, д. № 611/ 2020г. на И. З. - помощник нотариус при М. М. - Нотариус с per. № 420, вписан с вх. per. № 3690, дв. вх. per. № 3681, акт. № 158, т. 13, д. № 1565/ 2020г. Служба по вписванията при РС-Свиленград, с който П. К. Р. е продал на дъщеря си К. П. Д. по време на брака й с Д. П. Д. процесните пет земеделски имота. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивна давност, допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и необоснованост на извода, че П. К. не е придобил по давност процесните имоти. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.Следва ли преценката кои свидетелски показания да бъдат кредитирани и кои не да бъде съобразена с останалите доказателства по делото, респективно с приетите по делото писени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК; 2.Допустимо ли е съдът да не кредитира показанията на свидетели само поради това, че е роднина на страна по делото и ако такъв е заинтересован от изхода на делото без да направи преценка на достоверността им с оглед останалите доказателства по делото; По тези въпроси твърди противоречие с цитирана съдебна практика. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касаторите претендират допускане до касация по въпросите: 3. Следва ли съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на едни свидетели, а не кредитира показанията на други; 4. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 5.При връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания съдът да обсъди събраните доказателства, може ли съдът да извърши разпит на свидетел, който е поискан, но не е допуснат от РС и от ОС. Шести въпрос се отнася до преценка конкретни показания на конкретни свидетели. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като първите четири въпроса не са решени в противоречие със съдебната практика, а пети въпрос е неотносим. Оспорва се като необосновано искането за допускане до касация и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: Процесните пет земеделски имота са възстановени с решение № 02014 от 10.06.1996 на ПК-С. на наследници на М. С. Р., починала на 09.11.1969 г. Ищците са наследници на сина й Д. Р. К., починал на 27.02.1991г., а ответникът П. К. Р. е наследник на сина й К. Р. Д., починал на 28.02.1989 г., оставил за свои наследници пет деца, едно от които е П. К. Р., който наследява по закон 1/15 ид.ч. от наследството на общата наследодателка. Наследниците на третия син на общата наследодателка Г. Р. К., починал на 02.03.1994г. не участват в производството. Подаденото от ответника П. К. Р. заявление за възстановяване на процесните имоти ползва всички наследници на общата наследдателка, съгласно чл. 14 ППЗСПЗЗ, поради което е без значение, че той е въведен във владение от ПК на възстановените имоти. По делото е безспорно, че Ответникът П. Р. е упражнявал фактическа власт върху петте имота. На 21.12.2020 г. той се снабдил по обстоятелствена проверка с констативен нот. акт № 163, том IV, per. № 6089, д. № 610/2020г. на И. З. - помощник нотариус при М. М. - Нотариус с peг. № 420. Признат е за изключителен собственик на основание придобивна давност на петте земеделски имота и на същата дата с нот. акт № 164, т. IV, peг. № 6091, д. № 611/ 2020г. на същия нотариус ги продава на дъщеря си К. П. Д., която към този момент е в брак с Д. П. Д. – останалите двама ответници по делото. С договор за аренда на земеделски земи от 02.09.2022 г. ответниците К. П. Д. и съпруга й Д. П. Д., като арендодатели са отдали на П. К. Р. под аренда петте земеделски имота. В периода от 2014 до 2021 г. ответникът П. К. Р. е ползвал процесните имоти на основание договор за аренда на земеделски земи, нотариално заверен на 23.06.2014 г., сключен между него и Г. Д. Д., също наследник на общия наследодател М. С. Р. и на нейния син К. Р. Д.. Установено е с писмени доказателства - заявления на л. 95- л.111, от делото и справка от Държавен Фонд „Земеделие“ /на л.167/, че ответникът П. Р. е заявил че ползва процесните пет имота през периода от 2009 г. до 2023 г., на основание договори за наем или за аренда. От показанията на свидетелите Т. В. Т. и Д. Н. Т. се установява, че е имало разговори между страните през 2014-2015 г. за уреждане на отношенията между тях относно собствеността на процесните имоти така, че всеки да получи дела си и, че К. е искала да изкупи дела на ищците след това. Установено е, че през 2015 г. са издадени удостоверение за характеристиките на имотите от Областна служба по земеделие с изх. № 1367 от 10.09.2015 г., поискано за снабдяване с данъчни оценки за имотите. Свидетелите Д. С. Д. и Е. К. К. установяват безспорния факт, че ответникът П. К. Р. е ползвал процесните имоти, което кореспондира на писмените доказателства, че за тях е сключвал договори за аренда и за наем. РС е приел, че е неоснователно позоваването от П. К. Р. на придобивна давност за процесните имоти в резултата на владение от възстановяване на собствеността до разпореждането с тях, тъй като не се установява той да е демонстрирал спрямо останалите сънаследници своене на имотите, т.е. да е завладял частите на останалите наследници, като отблъсне тяхното владение, защото няма данни те да не са допускани от него и другите двама ответника в имотите. Затова е уважен иска по чл. 108 ЗС, като е призната за относително недействителна на основание чл. 76 ЗС по отношение на ищците сделката, с която П. К. се е разпоредил с петте имота в полза на трети лица – другите двама ответници,, които не са наследници. Като последица от уважаване на иска за собственост е отменен констативният нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка до размер на 2/3 от предмета му /колкото общо са правата на ищците/. С Решение № 201/29.10.2024 г., РС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 174/04.10.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. на Районен съд Свиленград, като в диспозитива вместо погрешно посочения като отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нот. акт № 171, том 1, peг. № 921, дело № 124/2016г. е посочен верния номер на издадения акт по обстоятелствена проверка № 163, том IV, peг. № 6089, дело № 610/2020 г. Въззивният съд е приел, че от доказателствата не се установява П. К. да е упражнявал владение явно и непрекъснато върху процесните пет имота в продължение на десет години. Посочил е, че е установено, че той е ползвал процесните имоти, но това не е достатъчно, а е необходимо да манифестира явно пред другите наследници намерението си да владее целите процесни имоти за себе си, като отрича правата им чрез конкретни, достигащи до тях действия. Напротив, по делото е установено, че П. К. е ползвал процесните земеделски земи по договор за аренда за срок от седем години, сключен с Г. Д. Д.. За периода 2015-2023 г. е установено и с други писмени доказателства, че е ползвал процесните пет имота на основание договори за аренда и за наем. В това си качество до 2020 г., когато се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка, не е могъл да придобие правото на собственост, защото е бил само държател и не е отблъснал владението на ищците. Съдът е приел, че РС е процедирал правилно, като не е допуснал до разпит като свидетел Г. Д. Д., за да установи причините, поради които е сключил договор с К., с който му е предоставил под аренда процесните имоти. Без значение за иска за собственост за земеделските земи е обстоятелството, че П. К. е придобил по давност през 2004 г. дворното место с къщата на наследодателката, от която черпят права страните. Този имот не е предмет на спора и ищците не оспорват владението му върху застроения имот в урбанизираната територия. За неоснователно е прието възражението, че не са обсъдени свидетелските показания, тъй като те установяват безспорния факт, че П. К. е ползвал процесните имоти, но владението е различно от ползването. Обстоятелството, че П. К. е ползвал процесните имоти се потвърждава и от писмените доказателства – договорите за аренда и доказателствата за декларирано основание, на което са ползвани от К. имотите. Затова макар свидетелите, доведени от ищците да са роднини и поради това заинтересовани от изхода на спора, показанията им са кредетирани. Освен, че се подкрепят от писмените доказателства, те не се опровергават от показанията на свидетелите, доведени от ответниците, които също установяват безспорния факт, че П. К. е ползвал имотите, но не установяват да е отблъснал владението на ищците с конкретни действия, т.е. да е трансформирал държането на техните идеални части във владение за себе си. Въззивният съд е обсъдил показанията на доведените свидетели от ищците и относно това, че през 2014-2015 г. страните са имали намерение да уредят отношенията си чрез делба, за което свидетелства изкарването на документ за характеристиката на имотите, за данъчни оценки. Поради това, че тези гласни доказателства кореспондират на писмените такива те са кредитирани. Тези показания не се оборват и от показанията на доведените от ответника свидетели. Затова е потвърдено решението на РС, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС за петте имота, отменен е издаденият по обстоятелствена проверка констативен нот. акт за 2/3 от предмета му, които П. К. не е придобил по давност и е обявена за относително недействителна по отношение на ищците сделката, с която се е разпоредил с тях възмездно в полза на дъщеря си по време на брака й с третия ответник. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за конкретния резултат. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. По първите два въпроса се твърди противоречие с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., Решение № 136 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4746/2019 г., III г. о. и Решение № 432 от 15.05.2018 г. по гр.д.№ 4252/2017 г. на ВКС,ІІІ гр.о. В тези решения се приема, че съдът не може да игнорира показания на заинтересован свидетел, които са допустими и относими към релевантни факти за спора, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото, че само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Такива показания се ползват с доказателствена стойност. Мотивите към обжалваното решение съответстват именно на тази съдебна практика. Доведените от ищците свидетели са роднини и заинтересовани от изхода от спора, но показанията им са преценени като кореспондиращи на писмените доказателства, поради което са кредитирани, а това, че П. К. е ползвал процесните пет ниви, е безспорно установено от всички свидетели и от писмените доказателства. Ползването обаче е само държане на имота, а за да се придобие по давност недвижим имот е необходимо владение, което включва и субективен елемент – демонстриране по недвусмислен начин на намерение за своене за себе си и се характеризира с признаци, като явно, спокойно непрекъснато. Неупражняването на правото на собственост не води до изгубването му, съгласно чл. 99 ЗС. Правото на собственост се изгубва ако друг го придобие, но чрез държане от трето лице или от съсобственик на частите на другите съсобственици не се придобива правото на собственост върху тях. Поради това, че по първите два въпроса решението е постановено в съответствие със съдебната практика, по тях не се допуска касационно обжалване. Съдът е извършил преценка на свидетелските показания във връзка с писмените доказателства и се е мотивирал защо кредитира показанията на едни свидетели, а не кредитира показанията на други. Обсъдени са събраните доказателства. Касаторите не сочат доказателства, които да не са обсъдени. От изложеното по-горе е видно, че мотивите на обжалваното решение съответстват на това изискване на съдебната практика, включително и цитираната от касаторите такава - Решение № 447 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2010 г., IV г. о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., Решение № 748 от 18.07.1956 г. на ВС по гр. д. № 4123/1956 г., II г. о. Тези решения се сочат по трети и четвърти въпрос, но по тях се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание е налице, когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са непълно или неясно уредени и се налага чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, но тя е противоречива или неактуална. Наличието на непротиворечива съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Така поради това, че по трети и четвърти въпрос въззивното решение е постановено в съответствие с непротиворечива съдебна практика, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а поради наличието на непротиворечива съдебна практика по въпроса не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Пети въпрос е неотносим към спора. Въззивното решение е постановено при първо въззивно разглеждане на делото, а не след връщане на делото за ново разглеждане. Явно въпросът е зададен във връзка с недопускане до разпит на св. Г. Д. – пръв братовчед на касатора П. К., който е отдал под аренда за седем години процесните имоти на П. К.. Свидетелят е поискан за установяване причините за сключване на този договор. Въззивният съд е обсъдил твърденията за това процесуално нарушение и го е приел за неоснователно, тъй като арендатора, респективно наемателя е само държател на ползвания имот и поради наличие на основание за ползване, той не е владелец. Тъй като пети въпрос не кореспондира на етапа, на който е делото и е неотносим към изхода от спора, по него не се допуска касационно обжалване. Шести въпрос се отнася до конкретни показания на конкретни свидетели, не е правен и не обуславя допускане до касация. Не е налице и очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато от мотивите му се установява, че съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни раноски в доказаният с договора за правна помощ размер 1000 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой. Следва да се присъди равностойността на тази сума в евро, т.е. 511,29 евро. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение