Решение № 23 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 633/2011 г.

Решение № 23 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 633/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм/, вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военна академия "Г. С. Р. " - [населено място] срещу решение от 18.12.2003 г. по гр. д. № 2406/2003 г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б отделение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Ваня М. М. против Военна академия "Г. С. Р." - [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в нарушение на чл. 345, ал. 1 КТ. Поддържа се, че към връчване на ищцата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение преклузивният двуседмичен срок за заемане на длъжността, на която същата е била възстановена с влязло в сила съдебно решение, е изтекъл и е било налице основанието за уволнение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответникът по касационната жалба Х. С. Х., конституиран като страна на основание чл. 120 ГПК (отм.), като наследник на починалата ищца Ваня М. М., не изразява становище по същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част, приема следното: С обжалваното решение от 18. 12. 2003 г. по гр. д. № 2406/2003 г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б отделение е оставено в сила решение от 21. 02. 2003 г. по гр. д. № 8632/2002 г. на СРС, ТСК, 70 с-в в частта, с която са уважени предявените от Ваня М. М. против Военна академия "Г. С. Р. " - [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила съдебно решение от 10. 01. 2002 г. по гр. д. № 4357/01 г. на СРС е отменено уволнението на ищцата и същата е възстановена на длъжността "зъболекар" във Военна академия "Г. С. Р.". На 08.03.2002 г. същата е получила съобщение, че решението е изготвено и може да се обжалва, на 10. 04. 2002 г. е поискала издаване на препис от решението, на изпълнителен лист и на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ, на 13. 05. 2002 г. е получила препис от решението и изпълнителен лист, а на 16. 05. 2002 г. е подала заявление до работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановена. На 22. 05. 2002 г. й е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 2 КТ. От правна страна е прието, че уволнението е незаконно, тъй като към подаване от ищцата до работодателя на заявлението за заемане на длъжността, на която е била възстановена, срокът по чл. 325, т. 2 КТ не е бил изтекъл, поради което следва да бъде отменено, както и, че е основателен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е бил изтекъл преклузивният срок по чл. 345, ал. 1 КТ. Срокът за заемане на длъжността, на която работникът или служителят е възстановен, започва да тече от получаване на съобщението за възстановяване. В случая такова нарочно съобщение не е изпращано от съда до ищцата, поради което не би могло да се приеме, че срокът е започнал да тече. Дори да се приеме, че в случаите, при които съдът не е изпълнил задължението си да изпрати съобщение до възстановения на работа работник или служител, срокът започва да тече от узнаване на решението от ищцата, то в случая данните по делото сочат, че ищцата е получила препис от решението на 13. 05. 2002 г. и на 16. 05. 2002 г. е подала до работодателя заявление за заемане на предишната длъжност. Горното налага извода, че към връчване на заповедта за уволнение не е било налице посоченото в същата основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което уволнението се явява незаконно и подлежи на отмяна. Законосъобразен е изводът на съда за основателност и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - отмяна на уволнението като незаконно и безсрочен характер на прекратеното трудово правоотношение. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218 ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение