Определение № 1636 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 426/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. В. И. против решение № 1119/07.11.2024г. по гр.д.№ 1708/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2211/15.04.2024 г. по гр.д.№ 771/2023г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Първа инвестиционна банка„ АД иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за установяване,че правото на ответника – взискател, в образувано срещу ищеца,в качеството на длъжник, изпълнително производство – за принудително събиране на вземането е погасено по давност, като е отхвърлено и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната за обезпечаване на вземането на кредитора договорна ипотека. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Акцентира на обстоятелството, че не е страна - длъжник в материалното правоотношение, а обезпечил вземането на кредитора по същото, с ипотека върху свой недвижим имот – обезпечение на чужд дълг. Макар длъжникът „Юпитер лизинг„ ООД / в несъстоятелност / да е конституирано като страна – съответник в производството / първото първоинстанционно решение е било обезсилено и делото върнато - за конституирането на дружеството като страна в спора /, ипотекираният имот не е част от масата на несъстоятелността. Ипотекарният длъжник, обаче, е самостоятелна страна в изпълнителното производство и спрямо същия на самостоятелно основание следва да се преценява изтичането на давностните срокове. Поради това касаторът намира, че неправилно е съобразявано спрямо него спиране на давността, до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 83/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, с което, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е установено вземането на „ПИБ„АД спрямо длъжника „Юпитер лизинг„ ООД / в несъстоятелност /, обезпечено от ищеца с договорна ипотека върху собствен имот, тъй като не е бил конституиран като страна в производството. Неправилно съдът се е позовал и на правните последици на прекъсване и спиране на давността, на основание чл. 628а ТЗ – с подаването на молба по чл. 625 ТЗ от кредитора „ПИБ“АД, за установяване неплатежоспособността и откриване производството по несъстоятелност на „Юпитер лизинг“ ООД / н./ и за времето на висящност на производството по несъстоятелност на дружеството,все още неприключило. Неправилно е прието, че давност не тече по време на предходно заведените, от ищеца и друг ипотекарен длъжник за същото вземане, производства, по предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, за недължимост на вземането. Позовава се на формирана практика на касационна инстанция по въпроса. Предвид това, неправилно съдът е отказал да съобрази и изтекла в хода на настоящото производство – с правно основание чл.439 ГПК - погасителна давност, отричайки приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 29.05.2009г. и следователно на 29.05.2011г. е настъпила перемпция по силата на закона, а изпълнителни действия не са предприети и до 29.05.2014г., към който момент е изтекъл 5 - годишния давностен срок. Към този момент все още не е било образувано производството по несъстоятелност срещу „Юпитер лизинг„ООД / т.д.н. № 12/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград / - самостоятелно основание за неприложимост на чл. 628а ТЗ, според касатора. Особено съществено касаторът намира обстоятелството, че липсват доказателства изпълнителното производство по дело № 2009844040003 на ЧСИ Стоян Якимов да е било образувано въз основа на оригинал на изпълнителния лист, считайки че само в този случай / независимо от проведеното производство по издаване на дубликат на изпълнителния лист по чл. 409 ГПК / би било налице прекъсване на погасителната давност, съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД, тъй като молбата на кредитора за образуване на изпълнителното дело, основана на копие от изпълнителния лист е нередовна, по смисъла на чл. 129 ГПК. От значение страната намира факта, че дубликатът е издаден повече от 13 години след образуване на първото изпълнително производство, а и в производството по издаването му ищецът не е участвал. Поради нередовност на изпълнителното производство до издаването на дубликат от изпълнителния лист касаторът намира, че съдът неправилно е приложил ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото нередовността изключва извършването на валидни изпълнителни действия. Касаторът отрича приложението на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, прието в хода на производството, според което до 26.06.2015г. погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането, по изпълнителни дела образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.е. не е текла по тези изпълнителни дела / каквото е и настоящото / до 26.06.2015 г.. ТР № 3/2020г. страната намира неприложимо, тъй като перемпцията е настъпила преди постановяването му – на 29.05.2011г.. След тази дата и предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, е абсолютно ирелевантен периода до 26.06.2015г., поради липса на висящо изпълнително дело. В обосноваване на този довод касаторът счита, че не следва да бъде приложено и последващо приетото ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Това си съждение касаторът обосновава с факта, че с това ТР се внася съществено изменение спрямо приетото в ТР № 2/2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при действието на което е предявен настоящият иск. Касаторът намира, че противното би подкопало правната сигурност. Счита, че с последващите две тълкувателни решения, длъжниците по изпълнителни дела се поставят в ситуация да търпят неуспешни изпълнителни действия в твърде дълъг период от време, което е в противоречие с пар. 56 от Преамбюла на Директива / ЕС / 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24.11.2021 г. относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС. Така в конкретния случай изискуемостта на вземането е настъпила на 31.07.2006г. / крайния срок за издължаване на кредита овърдрафт / и оттогава са изтекли повече от 18 години. Позоваването на ТР № 3/ 228.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС касаторът намира, че не отговаря на легитимния му правен интерес, гарантиран от правото на ЕС – чл.47 от Хартата на основните права и свободи и е в противоречие решения на Европейския съд за правата на човека. В съответствие с тези си доводи касаторът формулира и преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроса: От кой момент следва да бъдат прилагани тези две ТР, имащи отношение към приложението на давностните срокове, като се има предвид, че с тяхното постановяване се изоставя вече дадено тълкуване и се възприема ново, което води и до изменение на съдебната практика съществувала до момента на предявяването на настоящия иск. Прилагането им по висящи дела нарушава си принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, като част от основните правни принципи в правото на ЕС, в противоречие с пар. 56 от Преамбюла на Директива / ЕС / 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24.11.2021 г. относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС. Ответната страна – „Първа инвестиционна банка „АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не са правни, а дирят директен отговор за правилността на въззивния акт, а процесуалноправните не се обосновават с допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по тях е налице изобилна практика на касационна инстанция, с която мотивите на въззивното решение са съобразени. Ответната страна – „Юпитер лизинг„ ООД / н. /, чрез синдика на дружеството – оспорва касационната жалба, със съображения по съществото на спора и неоснователността на касационните доводи на ищеца за неправилност на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли предявеният иск по чл. 439 ГПК, въззивният съд е съобразил следните установени по делото факти: Ищецът е обезпечил, с учредяване на договорна ипотека върху свой недвижим имот, вземане на ответника към „Юпитер лизинг„ ООД, възникнало на основание договор за кредит овърдрафт. За същото кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 28305/2008 г. на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист. За издаването на същия в полза на банката са налице данни по гр.д.№ 821/2019г. на Софийски градски съд. Образувано е изпълнително дело № 3/2009 г. на ЧСИ Стоян Якимов, но производството по същото е било спряно, въз основа на определение по гр.д.№ 821/2019 г. на Софийски градски съд, за периода 06.02.2009г. – 27.05.2009г.. Междувременно е проведено производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по гр.д.№ 83/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, в което е установено вземането на банката от длъжника „Юпитер лизинг„ООД, обезпечено с договорната ипотека. Решението е влязло в сила на 05.05.2012г.. На 28.05.2011г., поради изтекъл двугодишен срок без извършването на изпълнителни действия, считано от възобновяване на изпълнителното дело на 28.05.2009г., за изпълнителното дело е настъпила перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 08.12.2011г. друг ипотекарен длъжник, обезпечил същото вземане, е предявил иск, оспорвайки вземането на банката, вкл. поради изтекла погасителна давност / евентуален иск по чл.439 ГПК /, решението по който е влязло в сила на 24.01.2017 г.. На 03.02.2012 г. ищецът Ю. И. е предявил отрицателен установителен иск срещу кредитора „Юробанк България„ АД / с правоприемник „Първа инвестиционна банка„ АД /, за установяване на несъществуващо ипотечно право, поради цедиране вземането й в полза на трето лице, без вписване в търговския регистър. Искът е отхвърлен с влязло в сила решение на 18.11.2014 г.. На 30.01.2015 г. ответникът е инициирал производство за установяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на длъжника „Юпитер лизинг„ООД, като решението за откриване на производство по несъстоятелност е влязло в сила на 01.01.2016 г. / т.д. № 12/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград /. Процесните вземания са предявени и включени в списъците за приети вземания в производството по несъстоятелност, което не е приключило и към момента на устните състезания във въззивна инстанция / 24.10.2024 г. /. На 18.10.2021г. ответникът се е снабдил с дубликат на изпълнителния лист, поради изгубване на оригинала, след което е образувано ново изпълнително дело № 20218440402207 на ЧСИ Стоян Якимов. Въз основа на така установените факти, въззивният съд е отрекъл изтекла погасителна давност, предвид това, че: 1/ давност изобщо не е могло да тече до 05.05.2012г., когато е влязло в сила решението по т.д. № 83/2009 г. на ОС – Благоевград, по иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, с което се е стабилизирала заповедта за незабавно изпълнение, в качеството й на изпълнителен титул за кредитора; 2/ след 05.05.2012 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок, тъй като на 30.01.2015 г. същият е прекъснат с подаването на молба по чл. 625 ТЗ от кредитора срещу длъжника - „Юпитер лизинг„ООД, за откриване производство по несъстоятелност на дружеството: съгласно чл. 628 а, ал.1 ТЗ подаването на молбата прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си / процесното /; 3/ от 30.01.2015г. и до момента е спряно теченето на погасителната давност, предвид висящността на производството по несъстоятелност. Съдът е приел, че с оглед тези изводи е ирелевантно изследване на обстоятелството какви изпълнителни действия конкретно са били предприети по първото и по новообразуваното през 2021г. изпълнителни дела. Счел е за неоснователно възражението на ищеца, основано на правните последици на перемиране на първото изпълнително дело, позовавайки се на приетото в т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Отхвърлил е и възражението на ищеца, че липсата на оригинален изпълнителен лист по първоначално образуваното изпълнително дело „може да доведе до недължимост на сумите, отразени в него„, очевидно възприемайки го не с действително поддържания от страната смисъл – че липсата му предпоставя невалидно извършени изпълнителни действия по първото изпълнително дело. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е образуването на изпълнително дело, без взискателят да представи оригинал на изпълнителен лист и до какви правни последици могат да доведат извършени изпълнителни действия без оригинал на изпълнителен лист ? Законосъобразни и валидни ли се явяват изпънителните действия при липсата на оригинал на изпълнителния лист ?; 2/ При констатирана липса на оригинал на изпълнителния лист при образуването на изпълнително дело № 3/2009г. на ЧСИ Стоян Якимов, налице ли са основанията за извършване на изпълнителни действия ? – допълнителният селективен критерий по двата въпроса се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 3813/2019г. на ІV г.о. на ВКС, евентуално - в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ Може ли да се издава дубликат на изгубен изпълнителен лист, след като изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 29.05.2011г. и са изтекли повече от 5 години ?; 4/ Ако съдът приеме, че изпълнителните действия по изп. дело № 3/2009г. на ЧСИ Стоян Якимов са незаконосъобразни, могат ли тези незаконосъобразни изпълнителни действия да са годно основание за спиране на давностните срокове ? - допълнителният селективен критерий по тези два въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК; 5/ Водените от ипотекарните длъжници отрицателни установителни искове срещу ответната банка, относно съществуването на ипотечното право, представляват ли основание за спиране на давностните срокове ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения гр.д.№ 1762/2011г. на ІІІ г.о., гр.д.№591/2017г. и гр.д.№ 4991/2017 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 1744/2009г. и гр.д.№ 68182012г. на І г.о. и т.д.№ 1248/2013г. на І т.о. на ВКС; 6/ Има ли специален характер нормата на чл. 439 ГПК и въз основа на коя правна норма е изключено приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК по настоящото дело ? - не е посочен допълнителен селективен критерий; 7/ Обвързан ли е ипотекарният длъжник в материално правоотношение с кредитора и обвързан ли е с решенията по които не е участвал като страна в съдебно производство по реда на чл. 422 ГПК, като се има предвид гр.д.№ 83/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград? Обвързан ли е ипотекарният длъжник с решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност по т.д.№ 12/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, като се има предвид, че ипотекарният длъжник има самостоятелно материалноправно положение, тъй като взаимоотношенията му с банката се основават на самостоятелен договор ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС; 8/ При въведените основания от т.1-4 ГПК и при установени незаконосъобразни изпълнителни действия, които не са годно основание да спрат давностните срокове, приложими ли са ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид, че искът е предявен при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ? – въпросът е зададен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ?; 9/ Ако се приеме, че са налице основанията за прилагане на тези ТР, от кой момент следва да се прилагат по висящи съдебни производства, като се има предвид, че искът е предявен при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и установената константна практика на ВКС ? – допълнителният селективен критерий се сочи обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК – с решение на ЕСПЧ Петко Петков срещу България и цитирана в същото практика на същия съд, както и в хипотезата на т. 3. В относимост към девети въпрос е и формулираното искане за преюдициално запитване, на основание чл. 630 ГПК. Първите три въпроса са предпоставени от тезата на касатора, че изпълнително производство изначално не е образувано въз основа на представен от взискателя оригинал на изпълнителния лист, поради което извършените по него изпълнителни действия са невалидни и не подлежат на съобразяване, като прекъсващи давността. С исковата молба ищецът не се е позовал на такъв довод, нито е бил изследван в производството факта за образуване на изпълнителното дело без оригинал на изпълнителния лист. С обвързваща материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ е удостоверено издаването на изпълнителен лист в полза на взискателя / по гр.д. № 821/2019 г. на ОС – Благоевград / - обстоятелство изрично коментирано от съда. С исковата молба ищецът се е позовавал на изтекла към 05.05.2017г. погасителна давност, предвид следното: Считано от 28.05.2009г. – отмяната на предходно постановено спиране на изпълнението, с определение по ч.гр.д.№ 3351/2009 г. на СГС, влязло в сила на 27.05.2009 г. и до 28.05.2011 г., с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без извършени от взискателя изпълнителни действия срещу длъжника „Юпитер Лизинг„ ЕООД, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона взискателят е изгубил качеството си на кредитор спрямо длъжника, а с това е погасено и ипотечното право на банката. На самостоятелно основание: от 05.05.2012г. - когато влиза в сила съдебното решение, за установяване вземането на кредитора – взискател, срещу длъжника „Юпитер Лизинг„ ЕООД / н. /, постановено в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК - до 05.05.2017г. е изтекла 5-годишната погасителна давност по чл.117, ал. 2 ЗЗД, тъй като в този период не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия. Едва на 20.12.2018г. ипотекарният длъжник е получил съобщение за насрочена публична продан на ипотекирания имот. Доводът, основан на образувано изпълнително дело по нередовна молба на взискателя, не е въведен своевременно в предмета на спора и съответно е преклудиран. При това, липсва обективно установен по делото факт за такава липса, от който изхождат първи и втори въпроси, което само по себе си е достатъчно да не се явява обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по тези въпроси: решаващ извод на въззивния съд не е основан на констатирана липса на оригинал на изпълнителния лист. Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по идентични на изложените по първите два въпроса съображения. Но и на самостоятелно основание въпросът е правно несъстоятелен, защото отговорът му – от една страна напълно ясен от разпоредбата на чл. 409 ГПК, която не ограничава издаването на дубликат със срок или условие – е и без каквото и да било значение за правния резултат, предвид въведените касационни доводи за неправилност. В тях се поддържа като достатъчна, за обосноваване невалидност на изпълнителните действия, липсата на оригинал на изпълнителния лист към момента на образуването му, към който довод последващото издаване на дубликат на изпълнителния лист / на основание влязло в сила на 11.08.2021г. съдебно решение / няма никакво отношение. При това, именно в производството по чл. 409 ГПК длъжникът е могъл да се позове на междувременно изтекла погасителна давност – ал. 3, като законодателно предвидена гаранция за длъжника, от която изхожда и поставеният въпрос. Четвъртият въпрос въвежда като предпоставка вече даден отговор на предходните въпроси, в поддържания от касатора смисъл, т.е. е формулиран под условие резултата от произнасянето по същите, а не в относимост с решаващи мотиви на въззивното решение. Само на това основание въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, съгласно ТР № 1/2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не се е обосновал с прекъсване и спиране изтичането на погасителната давност с факта на предявяване на отрицателни установителни искове от ипотекарните длъжници / вкл. ищеца / срещу взискателя, с правно основание чл. 439 ГПК, респ. за срока на висящност на производствата по тях. Като неотносим към решаващ мотив на въззивния акт, пети въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Няма въззивен довод на ищеца, нито кореспондиращо на същия произнасяне от въззивния съд, по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК с решаващо за правния резултат значение, досежно течащ, съответно изтекъл в хода на настоящото производство / след подаване на исковата молба / срок на погасителна давност. Поради това и шести въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като изобщо не е обоснован и с допълнителен селективен критерий. Дори да се приеме обосноваването му с цитираната съдебна практика към пети въпрос, отговорът на въпроса би бил от значение за правния резултат, съответно – удовлетворяващ изискването за правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – само ако не бе споделен решаващия извод за прекъсване и спиране на давността, с подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, съгласно чл 628а ТЗ, считано от 30.01.2015 г. и към момента. Седми въпрос включва два подвъпроса, формулирани фактологично, защото изискват отговор в съответствие с конкретиката на спора. Ако се изключи въведената в същите фактология и се прецизират в съответствие с поддържаните касационни доводи за неправилност на въззивното решение, въпросите се свеждат до това: 1/ Противопоставим ли е, като период по време на който не тече погасителна давност и за ипотекарния длъжник, периода от образуването на производството за установяване на вземането, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за което вземане е издадена заповед за изпълнение, до влизане на съдебното решение по същото в сила ? и 2/ Противопоставим ли е, като период по време на който не тече погасителна давност и за ипотекарния длъжник, периода на образуваното и висящо производство по несъстоятелност на длъжника, на основание чл. 628а ТЗ ? Отговорът на първия въпрос предполага въведен от ищеца довод, за изтекла – единствено като период от време без предприети валидни изпълнителни действия - 5-годишна погасителна давност преди 05.05.2012г. / влизане в сила на съдебното решение по т.д.№ 83/2009г. на ОС – Благоевград, постановено в производство по чл. 422 ГПК /, считано от снабдяването на кредитора с изпълнителен лист срещу длъжника – 2009г., съставляващ изпълнителен титул и срещу ипотекарния длъжник, на основание чл. 429, ал. 3 ГПК. Очевидна е несъстоятелността на подобна теза, дори да би била поддържана от ищеца, предвид продължителността на този период. Нещо повече, в исковата молба самият ищец съобразява спиране на изпълнителното производство за периода от 06.02.2009г. до 27.05.2009г., позовавайки се на изгубено от взискателя ипотечно право с факта на перемиране на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК – към 28.05.2011г., като поддържа паралелни доводи за изтекла погасителна давност и считано от 05.05.2012г.. Така формулиран от касатора въпросът, вкл. с игнориране на фактологичната му част ,не позволява конкретизация в относимост към поддържаните от касатора правни последици на перемпцията. Вторият подвъпрос кореспондира с решаващ мотив на въззивния съд, за прилагане последиците на прекъсване и спиране на погасителната давност срещу длъжника - спрямо който е открито и висящо производство по несъстоятелност - и спрямо ипотекарния длъжник, на основание чл. 628а, ал. 1 ТЗ. С това би бил удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния, със соченото ТР 4/11.03.2019г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС – т. 2, според което: „Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство„. Нито от диспозитива, нито от мотивите на ТР към т. 2 е изводим отговор на конкретния въпрос. Осми и девети въпроси обобщаващо се свеждат до приложимостта на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС към настоящия спор - доколко приложението им е оправдано от гледище на принципите за правната сигурност и обоснованите правни очаквания, като се има предвид, че искът е предявен при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е формирал решаващи изводи,основани на задължителните указания в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. и ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Това е достатъчно, за да се изключи удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по въпроса, в частта му, касаеща ТР № 3/28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, което касаторът счита, че не следва да бъде приложено. Впрочем, настоящият състав не споделя тезата на касатора, че неприлагането на ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, при приложимост на даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. задължително тълкуване, което касаторът не оспорва /и което го ползва - в противен случай и преди 26.06.2015 г. погасителна давност не би текла /, би било от значение за правния резултат, предвид следното: С ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС не е дадено задължително тълкуване на правна норма, относима към приложението на института на давността, а е разяснено, със задължителна за съдилищата сила, намира ли приложение ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - с което е отменено ППВС № 3/1980г., дало предходно задължително тълкуване на чл. 115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД - по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече, даденото задължително тълкуване изрично изхожда от „основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането„ и се основава на формираната и цитирана и от касатора практика на ЕСПЧ / решение по дело Петко Петков срещу България, жалба № 2834/2006г. и решение по дело Вълкова срещу България, жалба вх. № 48149/2009 г.. /. Точно с оглед тези принципи, новото задължително тълкуване, отричащо спирането на давността по висящо изпълнително дело, е прието за приложимо по образувани изпълнителни дела от 26.06.2015г. насетне. В мотивите на ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК, обаче, изрично е посочено, че ако преди постановяване на новото тълкувателно решение / в случая ТР № 2/26.05.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК / са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. В настоящата хипотеза и от гледище на ищеца, такъв факт би бил изтекла погасителна давност до 26.06.2015г., ако такава би текла и с оглед действащото предходно задължително тълкуване - с ППВС № 3/1980г., но според него образуването на изпълнителното дело спира теченето на давността. Следователно, за периода от образуване на изпълнителното дело – 06.02.2009г. и до 25.06.2015г. – приемането на новото задължително тълкуване на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, давност не е текла, както на основание ППВС № 3/1980г., до приемането на ТР №2/26.05.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК, така и с оглед приетото в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК относно приложението на предходното, за образувани до приемането му изпълнителни дела, т.е. приложението на ТР № 3/28.03.2023г. с нищо не променя положението на ищеца. Всъщност, касаторът се домогва да обоснове приложението на ТР № 2/26.05.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК с обратна сила, само в който случай за него би имал значение периода от 2009г. до 2015г., като период, в който тече погаситена давност. Но именно такова приложение се явява в противоречие с принципа за правната сигурност и предвидимост от която изхожда и ТР № 3/28.03.2023 г., като се съобрази, че защитимо е и правото на кредитора, който, според задължителното тълкуване с ППВС № 3/1980г., е бил освободен от задължението да действа за събиране на вземането си в същия този период, доколкото не е бил заплашен от последиците на течаща погасителна давност. Относно ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, според приетото в което „погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция„ / т. 3 /, въззивният съд е формирал паралелният извод, че дори да не би се приложило в конкретния случай, доколкото перемпцията по първото изпълнително производство е настъпила на 28.05.2011г. - преди да започне да тече погасителна давност спрямо ипотекарния длъжник,считано от 05.05.2012г. - то такова прекъсване е без каквито и да било правни последици за спора. Предвид този му извод, оспорването на приложението и на това ТР, като противоречащо на правото на ЕС, според касатора, в съответствие с което е формулирано и преюдициално запитване до Съда на ЕС, не се явява решаващо за правния резултат. Горното изключва характеристиката на правни, по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, на 8 и 9 въпроси – не са такива, отговор на които, дори в поддържания от касатора смисъл, би бил от значение, сам по себе си, за промяна на правния резултат. Необосноваността на основание за допускане на касационното обжалване по тези два въпроса изключва релевантността на исканото във връзка с отговора на същите преюдициално запитване, отделно от несъстоятелната му формулировка. В случая, от снабдяването на кредитора с изпълнителен титул и срещу ипотекарния длъжник, съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК - с влизане в сила на решението по т.д. № 83/2009 г. на ОС – Благоевград, постановено в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК – 05.05.2012 г. и до 26.06.2015 г., в който период е приложимо даденото задължително тълкуване с ППВС № 3/1980 г., съгласно ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК, давност не тече. Аналогично не е изтекла и ако би се приел периода от 06.02.2009г. – образуването на изпълнителното производство, въз основа на изпълнителното основание заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл. 417 ГПК - до предявяването на иска, предмет на т.д. № 83/2009г. на ОС – Благоевград. В периода 26.06.2015г. – 18.01.2019г. / предявяване на настоящия иск / обективно не е изтекла 5 - годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД / както е приел първоинстанционния съд, при първото разглеждане на спора в тази инстанция /. В този смисъл, решаващ за крайния резултат не се явява дори извода на въззивния съд, относно прекъсването на давността - с образуването на производството по несъстоятелност на длъжника „Юпитер лизинг„ЕООД / н ./, съответно спирането й - по време на висящността на това производство, на основание чл. 628а, ал. 1 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение