Определение № 133 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 102/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 595/11.11.2011г., постановено по ч.т.д.№ 642/11г., с което Варненският апелативен съд е потвърдил определение № 413/02.08.2011г. по т.д.№ 538/10г. на Шуменския окръжен съд за оставяне без разглеждане на молбата му за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл.376 ГПК по предявената срещу него искова молба на [фирма], [населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател – ответник по иска е получил препис от исковата молба на 29.10.2010г. заедно с доказателства по делото и му е била предоставена възможност да подаде писмен отговор. С определение № 469/22.11.2010г. окръжният съд се е произнесъл по доказателствените искания, като е внесъл молбата за разглеждане в открито съдебно заседание, а в определението изрично е констатирал, че ответникът не е подал писмен отговор. Ответникът е уведомен за това определение на 29.11.2010г., от който момент е започнал да тече срокът за подаване на молбата по чл.64, ал.3 ГПК. Молбата е депозирана на 18.01.2011г., поради което правилно е оставена без разглеждане като просрочена. Частният жалбоподател поставя въпроса: След като съдът не е изпратил съобщение за пропуснатия срок, както повелява разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК, започнал ли е тече предвиденият седмодневен срок, в който може да бъде направено искане за възстановяване на пропуснат срок? По този въпрос, при идентичност на въведените факти и обстоятелства, е постановено Определение № 367/19.06.2009г. по ч.т.д.№ 319/2009г. на ВКС, ТК, І отд., в което е прието, че констатациите относно процесуалното поведение на ответника в определението по чл.140 ГПК, свързано с осъществяване на правата му по чл.131 ГПК, и съответно редовното получаване на съобщение за това определение, определя началният момента на срока по чл.64, ал.3 ГПК. Определението е поставено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което представлява задължителна за съдилищата на практика на ВКС съгласно ТР № 2/28.09.2011г. по тълк.д.№ 2/2010г. на ОСГТК, която изцяло се възприема и от настоящия състав на ВКС. Въззивното определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. Вторият въпрос касае основателността на молбата по чл.64 ГПК, поради което не е от значение за произнасянето на съда по допустимостта й. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд