Определение № 1118 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4798/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. А. и Б. А. Х. срещу решение № 175 от 18.05.2022 г. по в.гр.д.№ 221 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 260015 от 18.02.2022 г. по гр.д.№ 1334 от 2020 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено решение за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот с площ от 2 200 кв.м., находящ се в [населено място], представляващ имот с № ....., заедно с построената в имота едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда сграда № ...... с площ от 103 кв.м., дворищен клозет, селскостопанска постройка и гараж и за отхвърляне на предявената от Б. А. Х. срещу Х. А. Х. претенция по сметки по чл.346 ГПК за сумата 5 094,33 лв., представляваща припадащата се на Х. Х. част от увеличената стойност на делбения имот в резултат на подобрения, състоящи се в построяване на жилищна сграда с № ..... с площ от 103 кв.м.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:

1. Налице ли е комбинирана /смесена/ съсобственост в контекста на т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и приложението на чл.349, ал.2 ГПК в хипотезата, когато собствеността на имота е придобита по силата на правна сделка от двама от съделителите, като от единия в условията на СИО, а след смъртта на другия съпруг собствеността е поделена между наследниците му и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Когато съсобственик е владял изцяло имота преди и след смъртта на наследодателя и е извършил подобрения в него със съгласието и без противопоставянето на наследодателя и другия съсобственик, с които подобрения е увеличил стойността на имота, как следва да се квалифицира претенцията: по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 ЗС или по чл.30, ал.3 ЗС ?

3. В случай, че правилната квалификация е по чл.30, ал.3 ЗС, дължи ли другият наследник на имота заплащане на реално извършените подобрения в съответствие с неговата идеална част от полученото наследство ? По втория и третия въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. и решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр.д.№ 415 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 22.06.2022 г. ответникът по жалбата Х. А. Х. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан, въззивният съд е приел, че в случая не са налице условията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота, тъй като съсобствеността върху него е възникнала не от наследяване, а е комбинирана /смесена/, възникнала от повече от един юридически факт- от наследяване и правна сделка /договор за покупко-продажба на имота, обективиран в нотариален акт № ..... от 14.03.1997 г. с купувачи съделителите Д. Б. А. и Б. А. Х./. Поради това съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС в случая неподеляемият недвижим имот следва да се изнесе на публична продан.

За неоснователна е приета от въззивния съд претенцията на съделителя Б. Х. срещу Х. Х. по сметки. Въз основа на събраните доказателства /показания на свидетели/ съдът е приел, че подобренията са били извършени от Б. Х. и от общия наследодател А. А., като Б. Х. не е извършил тези подобрения в качеството си на владелец на целия имот, а А. А. не е имал дарствено намерение в полза на сина си Б.. Прието е за доказано, че подобренията са извършени от наследодателя А. А. преди откриване на наследството му на 15.08.2019 г., при което той е действал лично за себе си като съсобственик на имота и от съделителя Б. Х., действал също лично за себе си в качеството си на съсобственик на имота по силата на сключения договор за покупко-продажба. Касае се за подобрения от двама от съсобствениците на имота при условията на чл.30, ал.3 ЗС. Ответникът по претенцията по чл.346 ГПК Х. Х. е придобил идеална част от правото на собственост от делбения имот по наследяване от баща си и съсобственик на имота А. А., в състоянието, в което е бил имотът към датата на откриване на наследството, ведно с подобренията, извършени от наследодателя А., поради което Х. не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за заплащане на разходите за тези подобрения.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване по поставените въпроси поради следното:

1. По първия поставен от касаторите правен въпрос /Налице ли е комбинирана /смесена/ съсобственост в контекста на т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и приложението на чл.349, ал.2 ГПК в хипотезата, когато собствеността на имота е придобита по силата на правна сделка от двама от съделителите, като от единия в условията на СИО, а след смъртта на другия съпруг собствеността е поделена между наследниците му и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС:

1.1. Посоченото решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. касае случай различен от настоящия- на сделка между наследниците, осъществена след смъртта на наследодателя /тоест след откриване на наследството и възникване на съсобствеността/, докато в настоящия случай се касае за възникване на съсобственост от два различни юридически факта: съделителителите Б. Х. и Д. А. /последната при условията на СИО със съпруга си А. А./ са придобили собствеността върху делбения имот всеки по 1/2 ид.ч. на собствено основание като купувачи по договора за покупко-продажба от 14.03.1997 г. и впоследствие на по 1/12 ид.ч. по наследявяне от А. А. /баща на Б. Х. и Х. Х. и съпруг на Д. А./, а собствеността на съделителя Х. Х. е възникнала само от наследяването на баща му А. А..

1.2. Във второто посочено решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че когато в резултат на сделката имотът е запазил наследствения си характер за всички съделители и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, не е налице хипотезата на смесена съсобственост, за която в Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че може да се прекрати само с изнасяне на имота на публична продан. Няма противоречие на това решение с обжалваното решение, което касае случай на съсобственост, възникнала първоначално от сделка и едва впоследствие от наследявяне на един от купувачите по тази сделка.

2. Вторият поставен въпрос /Когато съсобственик е владял изцяло имота преди и след смъртта на наследодателя и е извършил подобрения в него със съгласието и без противопоставянето на наследодателя и другия съсобственик, с които подобрения е увеличил стойността на имота, как следва да се квалифицира претенцията: по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 ЗС или по чл.30, ал.3 ЗС ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което съдът е приел за установена различна фактическа обстановка от съдържащата се във въпроса, а именно: че съделителят Б. Х. не е владял изцяло имота преди и след смъртта на наследодателя А. А. и по време на извършване на подобренията /владял е само своята собствена 1/2 ид.ч. от имота/; че подобренията са извършени от Б. Х. и от наследодателя А. А. в качеството им на съсобственици на този имот по силата на договора за покупко-продажба от 1997 г. и че към датата на извършването им съделителят Х. Х. все още не е бил съсобственик на имота, а е придобил идеална част от правото на собственост на делбения имот чрез наследяване от А. А., починал през 2019 г., в състоянието, което е бил този имот към датата на откриване на наследството на А., ведно с подобренията.

3. Третият поставен въпрос /В случай, че правилната квалификация е по чл.30, ал.3 ЗС, дължи ли другият наследник на имота заплащане на реално извършените подобрения в съответствие с неговата идеална част от полученото наследство ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което, както бе посочено по-горе, подобренията в имота са извършени от съсобствениците Б. Х. и А. А. преди съделителят Х. Х. да е станал съсобственик на този имот /преди откриване на наследството на съсобственика А. А./.

Поради всичко гореизложено не са налице сочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение