Определение № 4159 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 392/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Д. срещу решение №.230/19.07.22 по г.д.№.273/22, на ОС Перник, с което е потвърдено решение №.260074/25.02.22 по г.д.№.1832/20 на РС Перник в частта за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.79 ЗЗД за разликата над сумата 800лв. до сумата 5005лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за предоставяне на ВиК услуги до притежаван от касатора имот в периода 18.11.19-1.04.20, и с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 29,78лв. до 75лв. обезщетение за забава за периода 18.11.19-30.03.20, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ООД, [населено място], не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК услуги, претърпени вследствие въведен режим на водоснабдяването към притежаван от касатора имот, както и в резултат на лошото качество на доставяната вода за периода 18.11.19-1.04.20. Посочено е, че относно договорната отговорност на ответника като обществен снабдител при преустановяване на извършваната от него услуга в противоречие с нормативните предпоставки се прилага ТР 4/12 по тълк.д. №.4/12, ОСГТК, съгласно което когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия към договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата, отговорността му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. В случая „Водоснабдяване и канализация”ООД, [населено място] е оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители, а ищецът, като собственик на процесния водоснабден имот, краен потребител; при тези обстоятелства облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона, като съдържанието й се определя от него и Общите условия /ОУ/, предложени от оператора и одобрени от КЕВР. Считано от 18.11.19 е въведен режим на водоподаването на [населено място], като е посочен и часовия диапазон /Заповед от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Перник/; впоследствие е обявено и бедствено положение на територията на общината, удължавано както следва: считано от 9:30ч. на 21.12.19 за срок от 7 дни, удължено с 30 дни, считано от 9:30ч. на 28.12.19; считано от 16:30ч. на 27.01.20 до 16:30ч. на 02.02.20, удължено от 16:30ч. на 02.02.2020 г. до 16: 30ч. на 03.03.20 и от 16:30ч. на 02.02.20 до 16:30ч. на 03.03.20 /т.е. от 21.12.19 до 3.03.20/. Основание за издаване на горепосочените заповеди е наличието на опасност от бедствено положение - суша, поради критично малкия обем вода в язовир "Студена ", който е основният водоизточник за Община Перник. С лед въвеждането на режим на водоползване в част от селищните системи на Пернишка област и във връзка със спазването на въведените ограничения и обявените бедствено положение и режим на водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към консуматорите и в частност към процесния имот; сухи години за [населено място] са били 2000г. и 2011г., като годишният приток в яз."Студена" за 2019г. по данни на МОСВ е 12,558куб.м., а през 2011г. - 12,598 куб.м. /съдебно-техническа и комплексна метеорологична и хидрологична съдебно-техническа експертизи/. Режимът често не се е спазвал и е имало периоди, в които всички съседи оставали без вода в продължение на дни; водата била с много лошо качество и не ставала нито за пиене, нито за миене; ищецът изпитвал силни притеснения относно това как семейството му ще се справи с ежедневните си нужди за хигиена, като тези страхове се засилвали заради присъствието на деца в домакинството им и епидемиологичната обстановка в страната; изпитвал притеснения от повреда на електроуредите в дома му – пералня, бойлер, съдомиялна /св.М.П./. От правна стана е прието, че законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира предоставянето на услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи-съгласно чл.41 ал.2 т.3 и ал.3 т.4 от Наредба №.4 от 14.09.04 операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане на режим във водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба №.4 от 14.09.20 при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно изискванията на тази наредба операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане на три мерки, две от които са режим на водоползването (т.1), както и ограничения във водоползването (т.2). Съгласно чл.83 ЗВ ограничаването на водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното, и се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл.87 ЗВ. Съгласно чл.39 ал.1 т.5 ОУ при въвеждане на режим на водоподаването ВиК операторът може да спре напълно или частично подаването и отвеждането на вода до имота на потребителя. В случая драстичното намаляване на обема на язовир „Студена“ представлява природно явление - суша по смисъла на §1 т.1 ДР на Закона за защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл.41 ал.2 т.3 от Наредба №.4 от 14.09.04, и представлява „бедствие“ съгласно чл.2 от Закона за защита при бедствия. За настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на община Перник е било налице валидно правно основание, тъй като ответникът е установил, че са налице предпоставките, посочени в чл.41 ал.3 т.4 и §2 от ДР от Наредба №.4 от 14.09.04, респ. чл.83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно публично известните ОУ на ответното дружество - чл.39 ал.1 т.5 ОУ. Режимът на водоподаване и водоползване на територията на община Перник за процесния период е извършен по разпореждане на компетентните териториални органи на изпълнителната власт и при наличието на основание, установено в закона и в ОУ, приети по надлежния ред, поради което няма неизпълнение от ответника на договорно задължение. Неимуществените вреди на ищеца, претендирани на договорно основание, не са следствие от неизпълнение на договорно задължение на ответника, а са в пряка връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното извънредно положение. Бедственото положение е обективно обстоятелство по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД, което не може да се вмени във вина на ответника. Същото е вид непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 ТЗ – непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, последиците от което не могат да бъдат предотвратени посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката. Относно твърденията за неизпълнение на задължението във връзка с качеството на питейната вода е прието, че съгласно чл.9 ал.2 т.2 ЗРВКУ качеството на питейната вода е един от основните показатели за качество на ВиК услугите; задължението за доставка на потребителите на питейна вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство произтича пряко от чл.8 т.1 ОУ на дружеството. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №.9 от 16.03.01 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на чл.3 ал.2 от Наредба №. 9/01, водата е чиста, когато отговаря на следните изисквания, които трябва да са налице кумулативно: 1/ не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; 2/ когато отговаря на минималните изисквания, определени в приложение №.1, таблици А и Б (т.е. микробиологични и химически показатели); 3/ когато са изпълнени изискванията на чл.5-10 и чл.13 (във връзка със задълженията на водоснабдителя за контрол и мониторинг). Съгласно Таблица В от Приложение №.1 вкусът, мирисът, мътността и цветът на водата са показатели с индикаторно значение. Максималната стойност на всеки от тези четири показателя съгласно таблицата следва да е „приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя“. Мътността на водата се определя съгласно § 4 ПЗР от наредбата, т.е. по БДС за методи за изпитване. В процесния случай, видно от отразеното в протоколите, органолептичните показатели цвят, мирис и вкус, определени по метод БДС, са с контролен резултат „приемлив за потребителя“. На гърба на всеки от сертификатите за контрол на РЗИ показателят „мътност“ – извън обхвата на акредитация, също е с резултат „приемлив за потребителя“. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че пробите са взимани регулярно от отделни едни и същи обекти в[жк], а не конкретно от имота на ищеца или съседен на неговия; същевременно част от химическите показатели съгласно Приложение №.1, Таблица Б от Наредбата – флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други, не са били изследвани и не са били обект на контрол, въпреки необходимостта за това съгласно чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № 9 и Приложение №.1 към нея. Според санитарно-хигиенна експертиза за процесния период не е налице сериозно отклонение в качеството на питейната вода за [населено място],[жк]и регистрираните отклонения са единични; според протоколите показателите „цвят, мирис и вкус“ са в нормите на Наредба № 9/16.03.2001г., а показателят „мътност“ не е изследван; в рамките на нормата са и съдържанията на нитрити и амониеви йони, като информация за съдържанието на флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други не е отразена в същите. При тези обстоятелства е прието, че през исковия период в противоречие с нормативните и договорните си задължения водопреносното дружество е доставило вода с влошени показатели-цвят, вкус, мътност, утаени частици, несъответстващо на средните критерии за качество. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и съобразно житейската логика и опитните правила, тези показатели не са били приемливи за средния потребител. Същият би проявил предпазливост за себе си и за членовете на своето домакинство – още повече, когато в домакинството има и дете, какъвто е процесният случай, и не би консумирал вода с ръждив цвят, частици, отлагания и специфичен горчив вкус, доколкото същият разчита единствено на своя сетивен и житейски опит. Възражението, че ответникът следва да отговоря за причинените вреди, тъй като водният режим и бедственото положение са следствие на неговото противоправно поведение, е намерено за неоснователно - от анализа на горепосочените разпоредби е видно, че нормативната рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди, включва задължения на множество публични /местни и централни/ и частноправни субекти, като инвестиционната програма на съответния В и К оператор е несамостоятелна; поради това не може да се твърди, че именно поведението на ответника „ВиК“ ООД-Перник е причина за лошото състояние на водопроводната мрежа; представените в тази връзка публикации в медиите относно причините за водната криза в Перник нямат обвързваща доказателствена сила относно отразените факти, като докладът от "Софийска вода" относно състоянието на довеждащите съоръжения и водоснабдителната мрежа на обособената територия "ВиК" ООД-гр. Перник и писмо от КЕВР до Омбудсмана на Република България не установяват пряко факти от предмета на доказване. Същевременно от комплексната метеорологична и хидрологична съдебно-техническа експертиза се установява, че нивото на валежите през 2019г. е най-ниското за последните повече от 10 години, което има пряко отношение към обема на язовир "Студена" и с въведения воден режим и обявеното бедствено положение поради опасност от бедствие суша. При това положение по делото не е установено, че именно поведението на ответника е неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия към договора /договорна отговорност/-поради което липсва каузалност за търпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилия воден режим. За неосноватено е прието и възражението, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен. Отразено е, че са установени обичайните, типични морални страдания, притеснение, стрес; размерът на обезщетението съответства на частта от неизпълнения договор, за която ВиК–дружеството отговаря, и на тежестта на неизпълненото задължение, както и на интензитета и продължителността на търпените неимуществени вреди; инфлационните процеси в страната не следва да се съобразяват. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/ и чл.280 а.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“В светлината на отговора на ТР 4/12, ОСГТК, че неимуществените вреди са могли да бъдат предвидени от обществения снабдител при пораждане на задължението, следва ли същият да носи отговорност заради това, че не ги е предвидил и не е предприел необходимите адекватни действия за предотвратяването ми?“; 2.“Задължен ли е въззивният съд при прилагане на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД да анализира и определи значението и тежестта на всяко конкретно обстоятелство, което обуславя размера на обезщетението за неимуществени вреди и по-специално на тези от тях, които би трябвало съдът да изведе като специфични за интензитета на увреждането? Изброяването на установените обстоятелства без определяне на тяхното значение поотделно и в тяхната съвкупност има ли декларативен характер и обуславя ли липсата на мотиви към решението предвид указанията в т.3 ППВС 1/13.07.53г.?“ /реш.№.51/ 23.06.16 по г.д.№.347/16, ІV ГО, реш.№.337 по г.д.№.1318/19, ІV ГО, реш. от 31.01.14 по г.д.№.4907/13, реш.№.230/4.12.17 по г.д.№.4874/16, реш. №.179/9.01.19 по г.д.№.299/18, ІІІ ГО/; 3. „Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе в решението си по всички доказателства и оплаквания за неправилност, изнесени във въззивната жалба, като изнесе мотиви защо не кредитира някои от тях или ги приема за недостоверни и неоснователни или може да извърши това селективно?“ /реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.47744/08, І ТО, реш.№.75/20.06.16 по т.д.№.1608/15, реш.№.65/ 30.07.14 по т.д.№.1656/13, І ТО/. Настоящият състав намира, че атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно. Съгласно трайно установената практика на ВКС, такова е решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта – напр. прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая, за да достигне до извода си, че ответното дружество не е в неизпълнение на договорното си задължение за непрекъснатост на водоснабдяването на процесния имот, съдът е обсъдил подробно доказателствата по делото и нормативната уредба, приел е, че драстичното намаляване на обема на язовир „Студена“ през този период представлява природно явление – суша, по смисъла на § 1 т.1 ДР на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), към която разпоредба препраща чл.41 ал.2 т.3 от Наредба № 4/14.09.04 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и че представлява „бедствие“ съгласно чл.2 ЗЗБ, че за настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на община Перник е било налице валидно правно основание, тъй като ответникът е установил, че са налице предпоставките по чл.41 ал.3 т.4 и § 2 ДР от Наредба № 4/14.09.04, респ. по чл.83 ЗВ, както и основанията за това по чл.39 ал.1 т.5 от публично известните ОУ на ответното дружество, че режимът на водоподаване и водоползване е осъществен по разпореждане на компетентните териториални органи на изпълнителната власт (Кмета на общината и Областния управител) и при наличието на посочените основания, установени в закона и в ОУ; че бедственото положение е обективно обстоятелство по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД, както и вид непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 ТЗ, поради което не може да се вмени във вина на ответника; при тези обстоятелства е приел, че предвид липсата на неизпълнение от ответника на негово договорно задължение за непрекъснатост на водоподаването, не са търпени неимуществени вреди вследствие на него, а в пряка връзка от мерките по обявеното извънредно положение. При това положение не се касае за хипотеза, в която съдът е приложил материалноправни норми в противоположен на вложения в тях смисъл, актът не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Общите оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, тъй като предпоставят обсъждане на фактическите констатации и на правните изводи на въззивната инстанция, както и на доказателствата по делото, което не кореспондира с хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК. Същият не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по него. Предвид изложеното той не е свързан с решаващата й воля и е неотносим. При тези обстоятелства не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане до касационно обжалване. Във връзка с втория и третия въпрос, касаещи задължението на въззивният съд при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички конкретни установени по делото обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и да посочи значението им за определянето на размера на това обезщетение, и общото задължение за обсъждане на релевантните доводи, твърдения и доказателства, следва да се има предвид следното: Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди /вид, характер, тежест, интензитет и продължителност на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици/, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда; тези постановки важат и за въззивната инстанция, като се има предвид, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция; обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т.2 ТР №.1/13 от 09.12.13, ОСГТК/. Не са необосновани оплакванията на жалбоподателя, че въззивната инстанция се е отклонила от тази практика, доколкото във връзка с размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди е обсъдила само възраженията (оплакванията) на ищеца във въззивната жалба и ги е намерила за неоснователни. Подобно процедиране е в отклонение и от практиката на ВКС относно по-общия трети въпрос по приложението на чл.12 и чл.236 ал.2 ГПК-касаещ общото задължение на съда да обсъди в мотивите на решението си относимите твърдения, доводи и възражения, както и релевантните доказателства и установените от тях обстоятелства. В останалата част - извън тези относно размера на обезщетението, мотивите към обжалваното решение, обаче, са в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.12 и чл.236 ал.2 ГПК – съгласно която въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. При тези обстоятелства касационното обжалване по по-общо формулирания трети процесуалноправен въпрос не следва да се допуска. То следва да се допусне само по по-тясно формулирания въпрос относно задължението на въззивния съд за обсъждането на релевантните обстоятелства по делото при приложението на чл. 52 от ЗЗД, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 85,04лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,