Определение № 50316 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1412/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. Х. срещу решение № 135 от 7. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 447/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 239 от 25. 06. 2021 г. по гр. д. № 2718/2020 г. на Бургаски окръжен съд предявеният от касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане при ПТП на 1. 10. 2019 г. е отхвърлен за разликата над 9000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 5. 03. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че съставът на Бургаски апелативен в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС не е съобразил релевантните обективно съществуващи факти – причинените на ищеца морални болки и страдания, характера и тежестта на уврежданията му, извършените медицински интервенции, трайните последици за увреденото лице, възрастта му и емоционалните му изживявания по повод травмата. Изразява становище, че изводите на въззивния съд относно тежестта на уврежданията на ищеца и на последвалите ги медицински интервенции, както и относно продължителността на оздравителния период противоречат на събраните по делото доказателства. Касационният жалбоподател моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено решение за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 9 000 лв. до 25 000 лв. Прави искане за присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно между страните, че на 1. 10. 2019 г., около 18, 30 ч. на кръстовището на бул. България, бул. Москва и ул. Индустриална в [населено място] при управлението на мотоциклет „Х. ЦБР 125Р“ с рег. № 2632К ищецът пострадал при ПТП поради това, че управляваният от застрахования при ответника водач Г. Р. Г. насрещнодвижещ се т. а. „Форд, Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] отнел предимството на мотоциклета и последвал сблъсък. Установил е, че с решение по АНХД № 202/2020 г. на Карнобатски районен съд Г. е признат за виновен в това, че на посочената дата и място при управление на индивидуализирания товарен автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Х. средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване на движението на ръката за около 1, 5 месеца. При обсъждане на заключението на съдебномедицинската експертиза въззивният съд е посочил, че при ПТП ищецът е получил полифрагментна фрактура на кутрето на дясната ръка, като след инцидента под обща анестезия му била направена операция – кръвна репозиция с последваща фиксация с Киршнерова игла и зашиване на ставната капсула и сухожилието. Изтъкнал е, че по повод констатиран дефицит в активната екстензия на ставата на увредения пръст на дясната ръка с местна анестезия на ищеца е извършена и тенопластика. Съдът е счел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 1. 10. 2019 г., възлиза на 12 000 лв., като с оглед вече заплатените му 3 000 лв. от застрахователя преди предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ последният следва да бъде уважен за сумата от 9 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил, че на ищеца са извършени две леки операции, така както са описани по-горе, както и че изваждането на иглата е лека манипулация, която се осъществява в амбулаторни условия. Посочил, че към датата на ПТП ищецът е бил на 17 години, като оздравителният период при него е приключил за 1, 5 – 2 месеца и при извършения му преглед от вещото лице по съдебномедицинската експертиза се констатира, че е налице пълно възстановяване на сгъването на увредения му пръст при остатъчен дефицит на екстензията на крайната фаланга /45 градуса/, която не ограничава функцията на крайника. Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и въз основа на тях е приел, че ищецът е изпитвал силни болки, налагащи прием на обезболяващи, след травмата, нуждаел се е от помощ при обличане; изпитвал трудности в училище с оглед невъзможността да пише и бил принуден да преустанови тренировките си по волейбол, което се отразило негативно на психиката му. Решаващият състав не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели – родители на касатора, че след инцидента той не е могъл месеци наред да излиза и да осъществява каквито и да е физически активности като несъответстващи на травмата му. Досежно обстоятелствата, че ищецът боледувал 6 месеца /от пневмонии според свидетелката Г./ и приемал антибиотици, съдът е изтъкнал, че същите не са изложени в исковата молба, съответно претенцията не се базира на тях и не следва да бъдат обсъждани. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „При неотчитане на всички установени по делото правнорелевантни факти и обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществени вреди нарушава ли се принципът на справедливостта, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД?“. Твърди, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен от състава на апелативния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решение № 14 от 10. 02. 2014 г. по гр. д. № 3706/2013 г. на ВКС, ІV г. о. Въведеният въпрос се отнася до приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВС и постоянната практика на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е отчел вида и характера на уврежданията на ищеца, причинени при ПТП, възрастта му към момента на увреждането, проведеното му оперативно лечение, продължителността на възстановителния период, търпените от пострадалия болки, страдания и затруднения в движението, данните за възстановяването му при констатиран дефицит само на екстензията на крайната фаланга на увредения пръст, който не препятства функцията на ръката. Поради това следва да се приеме, че решаващият състав е съобразил изяснените в посочената практика на ВС и ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства. С оглед доводите на касационния жалбоподател следва да се изтъкне, че преценката на фактите по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е свързана с правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд в обжалваната част. При този резултат по делото на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение