Определение № 640 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 621/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор при ТД Варна Д., срещу решение от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 506/16 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, срещу А. М. А. и Е. Е. С., иск по чл.74, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на обща стойност 335417лева. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от ответниците А. М. А. и Е. Е. С., чрез процесуалния им представител адв.С., в който е изразено становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Подадената касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество срещу А. М. А. и Е. Е. С., иск по чл.74, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на обща стойност 335417лева. Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните гласни доказателства и заключението на назначената ССЕ, че общо доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания период възлизат на 331767 лева /от трудово правоотношение на ответника А. - 74.35 лева, по чл.57/73 от ЗДДФЛ - 56575.84 лева, осигурителен доход на ответницата С. - 11235.51 лева, от продажбата на имущество - 27420 лева, субсидии от ДФ“Земеделие“ - 10283.83 лева, социални помощи и обезщетения - 16312.90 лева, кредити от ВЗКАЧС „Доверие“ 39725 лева, от трети лица - сумите 4400.62 лева, 40000 лева и 7000 лева, от селскостопанска дейност – сумите от 29750 лева и от 88989 лева/. С оглед на това е приел, че нетният доход по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗОПДНПИ /доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му/ е в размер на 227185.83 лева, изчислен като разлика между 331767лева - общо доходи, приходи и източници на финансиране и 104581.17 лева - обичайни и извънредни разходи. Съдът е приел, че пазарната стойност на придобитите от ответниците в периода на проверката недвижим имот и МПС е общо 162901 лева. Изложил е съображения, че имуществото, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ включва пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права и в него следва да бъде включена получената от ответниците от трети лица при неустановено основание сума от общо 25148лева: 1900 лева от Б.К., 3600 лева от Д.Б., 1570 лева от Б.А., 8500 лева от Т.С., 4338 лева от Б.Б., 4820 лева от Д.Б. и 420 лева от Б.А.. Съдът е приел, че не съставляват доход за ответниците, а имущество по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./, за което не е установен законен източник сумата от 81707.40 лева - вноски по банкови сметки на ответниците, установени от вещото лице по ССЕ, както и сумата от 5000 лева - равностойността на 50 дяла от капитала на „Алекс Инвест 2007“. Въззивният съд е приел, че при така определения размер на имуществото на ответниците за проверявания период в размер на 274756.40лева и доказан нетен доход от 227185.83 лева, несъотвествието от 47570.57лева не е „значително” по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /в редакцията му преди измененията в ДВ,бр.103/27.12.2016г. и не надвишава сумата от 250000лева за същия период. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви дори когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е изложил съображенията си неоснователност на иска, отразил е в мотивите си преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъдил е всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като е посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Според практиката на ВКС, въззивният съд всякога - и когато препраща към мотивите на първата инстанция, дължи изрично произнасяне по спорния предмет на делото, извършвайки самостоятелна преценка какато на събрания и относим към спора доказателствен материал, така и на доводите и възраженията, въведени от страните. Настоящият касационен състав не намира да е налице твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с посочената съдебна практика, а намира, че въззивното решение е мотивирано в съответствие с нея. Апелативен съд - Варна е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, обосновал е изводите си. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. Настоящият касационен състав не намира, да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение по поставения от касатора въпрос за „законността на декларираните за целите на производството доходи като земеделски производители“ с решение №13 по к.д.№6/2012г. на Конституционния съд, тъй като поставеният въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос от касатора предпоставя в себе си съдът да е приел, че доходите като земеделски производители са декларирани за целите на производството, каквито изводи не се съдържат във въззивното решение. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Дори и да се приеме, че касационната инстанция би могла да извлича правния въпрос от доводите на касатора, в случая не би могъл да се извлече правен въпрос, който да е относим към решаващите изводи на съда, че несъотвествието не е „значително” по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /в редакцията му преди измененията в ДВ,бр.103/27.12.2016г. и не надвишава сумата от 250000лева за същия период. По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответниците по касация не представят доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение