Определение № 261 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2016 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 2139 от 05.11.2015г. по гр.д.№ 1115/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18 395/17.11.14 г., по гр.д. 16 777/13 г. на СГС. С последното, касаторът е осъден на основание чл. 108, във вр. с чл. 111 ЗС да предаде владението върху търговски помещения група Б, както следва/ три магазина от по 10,40 кв.м., един магазин от 9,91 кв.м., един магазин от 20,75 кв.м., един магазин от 21,12 кв.м. и един магазин от 20,64 кв.м., обединени в общо търговско помещение с площ 116,20 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], подход към ТУ София, построен в УПИ-І Студентски град. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 59, ал.2 ЗС във връзка с нормите на ТЗ, уреждащи преобразуване на търговски дружества чрез вливане и разликата между прекратяването на ЮЛ в този случай и заличаване на търговското дружество след проведена ликвидация, или при несъстоятелност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния правен въпрос: прекратяването на юридическото лице без ликвидация в случаите на преобразуване /например вливане по ТЗ/ съставлява ли прекратяване по смисъла на чл. 59, ал.2 ЗС, водещо до погасяване правото на ползване, независимо че последното има правоприемник. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като няма съдебна практика по него, а макар ЗС да е стар закон, се налага тълкуване на нормата на чл. 59, ал.2 ЗС във връзка с формите за преобразуване на търговски дружества по ТЗ. На второ место се твърди недопустимост на решението поради това, че съдът не е разгледал доказателствата, относно това дали ищеца е собственик, а по иска по чл. 108 ЗС това е задължително и не е достатъчно препращането към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно възможността, предвидена в чл. 271 ГПК. Третия въпрос е следва ли съдът, по предявен осъдителен иск за собственост да се произнася и с установителен диспозитив. Ответникът по касация оспорва допускането до касационно обжалване, тъй като не е налице неяснота в правната норма, последващото приемане на ТЗ и уредбата на преобразуване на търговските дружества не е довела до промяна в ЗС, поради което не се налага ново тълкуване. Същевременно нормите на чл. 263 „т”, ал.2 във вр. с чл. 262 „е” и чл. 262 „ж” ТЗ съдържат ясна уредба относно това, че цялото имущество на преобразуваното дружество преминава в друго, но то се прекратява като ЮЛ. По вторият въпрос се подчертава, че в хода на производството не е имало спор относно правото на собственост на ищеца, поради което не е необходимо и изричното му установяване. По тези съображения се излага становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявеният иск е установено следното: Процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на [фирма], видно от А. № 499/23.01.2001г. С Решение № 17,т.1 на Общински съвет, взето с протокол № 44/30.10.2002г. те са включени в капитала на това акционерно дружество и промяната е вписана в търговския регистър с Р № 8/27.12.2002г. на СГС. Последвало е преобразуване на това и други дружества, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община с Р № 563/28.07.2005г. на Столичен общински съвет, като цялото имущество се влива в „Пазари [фирма], а [фирма] се прекратява без ликвидация. С т.6 от същото решение е променено наименованието „Пазари [фирма] в [фирма]. Тези промени са вписани с Р № 5 от 21.11.2005г. на СГС. Ответното дружество [фирма], с едноличен собственик на капитала М. Г. Д., е регистрирано 2001г. В него се е вляло [фирма] на 21.09.2010г. С предварителен договор от 30.09.2003г. [фирма] /след включване в капитала му на процесните и други имоти/ е учредило право на ползване върху тях на [фирма]. Този предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД с решение № 12 от 19.02.2007г. по гр.д.№ 18921/2006г. на СГС Това решение е влязло в сила на 01.07.2002г. По тези факти, установени с представените писмени доказателства, страните не са спорели. Спорен е правния въпрос дали след влизане на [фирма] в [фирма] на 21.09.2010г., при което се прекратява ЮЛ на влялото се дружество се прекратява и правото на ползване на основание чл. 59, ал.2 ЗС. Ищецът излага теза, че това право се е погасило, поради което ответника ползва имота без основание и претендира ревандикацията му. Ответникът излага довод, че при вливане на търговско дружество в друго такова не е налице същинско прекратяване на ЮЛ, защото то има правоприемник – дружеството, в което се влива, а нормата на чл. 59, ал.2 ЗС има предвид случаите, когато става заличаване на ЮЛ след ликвидация, или след приключило производство по несъстоятелност. Въззивният съд е изходил от неотчуждимостта на правото на ползване, уредена в императивната норма на чл. 56, ал.2 ЗС, според която е недопустимо както универсално, така и частно правоприемство и е приел, че правото на ползване се учредява с оглед личността и затова при смърт на ФЛ, или прекратяване на ЮЛ учреденото право на ползване се погасява – чл. 59, ал.2 ЗС. Тъй като при вливане, вливащото се ЮЛ се прекратява, а имуществото му преминава в другото ЮЛ, в което се влива, настъпва и предвидения ефект в този текст – погасява се правото на ползване, което му е учредено. Относно твъдението за вероятна недопустимост на решението, следва да се отбележи, че необсъждането на доказателства не прави решението недопустимо. Това е едно от съществените процесуални нарушения, уредени в ГПК, водещи до неправилност на решението, която се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, ако бъзе допуснато касационно обжалване. Възивната инстаниця е такава по същество и следва да формира самостоятелни изводи, но тя разглежда спора само на наведените основания във въззивната жалба. В случая страните не са спорели относно фактическите обстоятелства, поради което не се е налагало съдът подробно да излага фактическата обстановка. Текстът на чл. 272 ГПК допуска препращане към мотивите на първоинстанционното решение, поради което това не е недопустимо процедиране. Тъй като не е налице вероятна недопустимост на решението, по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Основният спорен правен въпрос, формулиран от касатора в изложението - прекратяването на юридическото лице без ликвидация в случаите на преобразуване чрез вливане по ТЗ/ води ли до погасяване правото на ползване на основание чл. 59, ал.2 ЗС, е относим към предмета на спора. От него зависи изхода от предявения иск На съда не е известна съдебна практика по този въпрос. Същевременно в условията на пазарни отношения е важно да се отговори на въпроса как са проявява действието на чл. 59, ал.2 ЗС при преобразуване на ЮЛ – ползвател по ТЗ. Затова следва да се допусне касационно обжалване на наведеното от касатора основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По третия въпрос С ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС се прие, че диспозитива при уважаване на иск по чл. 108 ЗС съдържа установителна и осъдителна част, но когато е формулиран само като осъдителен, въпрос да поправка на очевидна фактическа грешка е привеждане на диспозитива съобразно приетото в това тълкувателно решение. С молба от 19.04.2016г., касаторът е поискал спиране на изпълнението на основание чл. 282, ал.2 ГПК. С разпореждане от същата дата, съдът определи размера на паричното обезпечение, което молителя да внесе в особената сметка на ВКС за това – 6811 лв. – 15 % от данъчната оценка на правото на ползване за десет години /45412 лв./. Съдът съобрази, че правото за ползване е учредено за срок от 10 години, от изтичане на който остава около година и половина. Сумата е преведена днес на 22.04.2016г. по особената сметка на ВКС. Налице е основание за спиране изпълнението на обжалваното решение По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение