Определение № 182 от 29.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2596/2014 г.

Производството е по член 250 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7144 от 06.08.2014 г., подадена от П. Х. Н.-У. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. М. Ц., за допълване на определение № 313 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 2596/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, ІІ гражданско отделение. Ответниците по молбата, чрез пълномощника им адвокат А. Д., считат същата за неоснователна. След преценка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата по член 250 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Подадената молба е неоснователна. С определението постановено по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска, настоящият състав е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради липса на ясно и точно формулиран правен въпрос, разрешен от съда в постановеното решение, в противоречие с практиката на ВКС / по смисъла на разясненията дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК/. С ГПК /ДВ, бр.50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл. 280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно РКС №4/16.06.2009 г. С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. се е произнесъл по формулираното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г., ОСГТК, ВСК, определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Освен това с постановяване определението по чл.288 ГПК касционната инстанция е изразила формирана воля за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съдържащото се в молбата искане цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. Ето защо не са налице предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на определението, поради непроизнасяне по цялото искане на касатора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІ г.о.