Определение № 432 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 392/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. М., Г. И. Г. и И. М. Н., чрез пълномощника им адвокат Д. Г., против определение № 168 от 26.05.2011 г., постановено по гр.д. № 488 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба вх. № 54201 от 23.12.2010 г. срещу решение от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1408/2009 г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по частната жалба И. А. К. оспорва същата, а П. С. А. не е изразила становище в настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е констатирал, че цената на ревандикационния иск, определена според приложимите правила на ГПК от 1952 г. /отм./ като ¼ от данъчната оценка от 8845.80 лв. /удостоверение № 479/15.01.2008 г./, е 2211.45 лв., т.е. под определение в чл.280, ал.2 ГПК размер от 5000 лв. В частната жалба се поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г. вместо действалата към момента на постановяване и връчване на решението редакция на текста, според която същото подлежи на касационно обжалване. Тезата е неоснователна. Съгласно § 25 ПЗР З. /ДВ бр.100/2010 г./ по досегашния ред се разглеждат висящите производства, а към 21.12.2010 г. не е имало инициирано касационно производство. Касационната жалба е постъпила на 23.12.2010 г., поради което при преценка допустимостта й приложение намира разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/2010 г./. В обобщение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение