Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г.

Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 143 от 06.02.2015 г. по касационна жалба на М. П. Д. чрез пълномощник адв. Н. А. Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 22.01.2014 г. по в. гр. дело № 13439/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.07.2013 г. по гр. дело № 658/2013 г. на Софийски районен съд и вместо него са отхвърлени исковете на М. П. Д. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото правен въпрос за преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача. Обжалваното е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, съдебната практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 1417/2011 г., трето г. о., ВКС; решение по гр. дело № 564/2011 г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1102/2012 г., четвърто г. о., ВКС, имащи задължителен характер. Съдебна практика приема, че преценката на критерия - тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по - висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със Заповед № 1889/21.12.2012 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ изразяващо се в неизпълнение на възложена задача поставена от пряк ръководител (чл. 187, т. 3 КТ) - извършване на 194 бр. анкети за държавата Гърция за м. декември 2012 г., от които 22 са фиктивно проведени в разрез с инструкциите съгласно процеса за провеждане на анкети с клиенти на "Нокия", което е грубо нарушение на договорни отношения между [фирма] и Нокия. Прието е с обжалваното решение, че възложената от работодателя задача е свързана с основните трудови функции на ищеца по длъжностна характеристика. Неизпълнението или лошото изпълнение на задължение свързано с основната трудова функция по длъжностна характеристика е тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга съществено основните функции по трудовия договор. Прието е, че от субективна страна ищецът е знаел, че провежда неуспешни анкети, несъобразени с Инструкцията за провеждане на анкети, и при наличието от обективна страна на съществено неизпълнение на трудово задължение от страна на ищеца, съдът е направил извод за съответствие между тежестта на наказанието и тежестта на нарушението, с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на чл. 189 КТ; несъобразяване и необсъждане на всички обстоятелства относими към въведените с разпоредбата критерии при определяне дисциплинарно наказание, вседствие на което съдът е достигнал до необоснован извод за съответствие между тежестта на извършеното от ищеца нарушение и тежестта на наложеното от работодателя дисциплинарно наказание "уволнение". Ответникът [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че съдът е обсъдил всички относими за спора обстоятелства, въз основа на които е извършена преценката за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед критериите заложени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на решението, във връзка с касационната жалба, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", съдът не е отчел значението на обстоятелства относими към определяне тежестта на извършеното нарушение и поведението на ищеца извършил нарушението. По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността "специалист обслужване на клиенти" по безсрочен трудово договор с ответника, прекратен със заповед № 1889 от 21.12.2012 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, вр. 187, т. 3 КТ, връчена на ищеца на 21.12.2012 г., считано от 01.01.2013 г. В заповедта е посочено, че ищецът не е изпълнил задълженията поставени от прекия му ръководител за извършване на 194 бр. happy calls анкети за държавата Гърция за месец декември 2012 г., като от тях 22 били фиктивно и тенденциозно проведени в разрез с инструкциите, съгласно процеса за провеждане на анкети с клиенти на Нокиа, като неспазването на процеса е грубо нарушение на договорните отношения между С. България и Нокия. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че възложената от работодателя задача е свързана с трудовата функция на ищеца по длъжностна характеристика, че нарушението е извършено, но след проведен разговор ищецът е признал нарушението и макар да не е дал задоволително обяснение, защо го е извършил, е поел задължение да изпълни задачата точно и в срок, което е сторил, т. е. работата е била предадена и отчетена като добре свършена в срока. Установено е, че до този инцидент ищецът не е имал други нарушения на трудовите задължения, бил е добър и лоялен служител, получил е награда от Нокия в минал период - показания на разпитани по делото свидетели Я. и Д., служители при ответника. Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при преценка съответствието на наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът следва за изследва, наред със значимостта на неизпълненото задължение, обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало. С оглед цитираната съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне тежестта на извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя. В случая нарушението принципно би застрашило доброто име на работодателя пред важен за компанията клиент, но не е увредило реално работодателя (липсват доказателства и твърдения ответникът да е понесъл вреда), неизпълнението е частично и касае поставена задача извън текущите задължения на служителя, нарушението е признато от ищеца, който е изпълнил поставената задача точно и в срок. До този момент, ищецът не е имал провинения в работата, бил е награждаван от Нокия в минал период, т. е. преди нарушението ищецът е бил образцов и лоялен служител на компания - обстоятелства поотделно и съвокупно относими към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание, които не са били обсъдени от съда и обосновават извод, обратен на приетия с обжалваното решение - че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание "уволнение" е несъответно и несъразмерно на извършеното нарушение. Предвид изложеното извода на съда, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание "уволнение", работодателят е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ е необоснован и изведен в нарушение на закона. Решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не са налага извършването на нови съдопроизводствени действие по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови ново решение, с което да се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следва да се уважи и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. От представените по делото писмени доказателства - препис от трудова книжка и справка от НАП се установява, че за периода от 01.01.2013 г. до 06.02.2013 г. ищецът е останал без работа по друго трудово правоотношение. За този период, с оглед заключение на съдебна счетоводна експертиза на ищеца се дължи обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1735,89 лв. - неполучено приращение от трудово възнаграждение. Установено е, че на 07.02.2013 г. ищецът е започнал работа в [фирма]. От представен трудов договор е видно, че уговореното основно трудово възнаграждение е в размер на 460 лв., поради което на основание чл. 225, ал. 2 КТ ищецът има право на обезщетение, тъй като в шестмесечния срок след незаконното му уволнение е работил на по - ниско платена работа. Съобразно заключение на вещо лице разликата в заплатите възлиза на 4962 лв., или общо дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ възлиза на 6697,89 лв. До този размер искът е основателен и доказан, като за разликата до пълния предявен размер 8020 лв. искът подлежи на отхвърляне като недоказан. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски по компенсация за трите съдебни инстанция в размер на 1465,69 лв. - съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на Върховен касационен съд държавна такса по предявените искове в размер на 297,92 лв. (30 лв. по неоценяемия иск и 267,92 лв. по оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ). Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.