Определение № 821 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 393/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. С., [населено място], общ. Ген Т. чрез адв. М. Г. срещу решение № 531/26.11.2010 год., постановено по в. гр.д. № 807/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място]. Т., с което е осъден за да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря Н. Ю. Д. в размер на 120 лв. месечно, начиная от 23.04.2010 год. до датата на завършване на средно образование, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законова причина за изменението или прекратяването й. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение.Иска се неговата отмяна. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответницата по касация Н. Ю. Д. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Не са налице обаче предвидените от закона условия за допускане до касационно обжалване на въззивното решение: Жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като процесуалноправен въпрос касаторът е посочил, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, което се явява в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР №1/2000 год., т.19 на ОСГК на ВКС. Задължението съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е процесуално задължение и неговото неизпълнение представлява нарушение на процесуалните правила. Последното води до неправилност на постановеното решение, което е касационно основание за отмяна / чл. 281,л.1,т.3 ГПК/ С оглед на това, така формулираното оплакване е за неправилност на решението, което може да се обсъжда в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационно обжалване бъде допуснато. Същото обаче няма характер на процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Вторият визиран от касатора въпрос: „ Винаги ли се присъжда издръжка на пълнолетно дете, дори и в случаите, когато представлява затруднение за родителя ? ”, не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Съдът не е приел, че при посочените условия издръжка задължително се дължи, а че с оглед доходите на касатора същият би могъл да плаща издръжка на своето пълнолетно дете, което продължава да учи.Всъщност отговор на посочения въпрос е даден в закона, според който в тези случаи издръжка се дължи само ако същата не затруднява значително родителя. Следователно ако съдът е присъдил издръжка независимо, че заплащането й би затруднило родителя, решението ще бъде постановено в нарушение на материалния закон, което също е касационно основание за отмяна, а не такова за допустимост на касационното обжалване. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса или формалното изпълнение на изискването за посочване на въпрос, който обаче няма посочените по- горе характеристики на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1, 2 ГПК, както и представените копия от съдебни актове. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.