Определение № 4978 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 184/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф., като родители и законни представители на малолетния Б. Б. Ф. чрез пълномощника им адвокат Н. Н. против решение № 305 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 374 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 297 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 670/2023 г. на Районен съд - Плевен за отхвърляне на предявения от Б. Б. Ф. против МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. София и Х. А.за разликата над сумата 4000 лв. до претендираните 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания – ведно със законната лихва от 30.07.2022 г. Въззивното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 4000 лв. е влязло в сила, като необжалвано от ответниците. МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. София и Х. А. са подали чрез пълномощника си адвокат А. К. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Влязлото в сила въззивно решение установява със сила на пресъдено нещо, че ответникът д-р Х. А. като пряк причинител и МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД като възложител на работата, при обработка на порезна рана на лявото ходило на ищеца на 29.07.2022 г. е трябвало, но не е констатирано разкъсване на сухожилието на ходилото, в резултат на което детето е постъпило за втори път в клиниката на 3.08.2022 г. и му е била извършена пластична операция на ходилото и поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни, като по този начин е допуснато нарушение на практически установените правила за диагностициране на заболяването и провеждане на лечението, което е довело до макар и незначително забавяне на оздравителния процес, както и до необходимостта от повторна оперативна интервенция. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените в резултат на деликта от ищеца болки и страдания, въззивният съд е съобразил, че вследствие на действията на Х. А.е настъпило забавяне на оздравителния процес с няколко дни, но по-същественото е, че допуснатите пропуски и нарушения на добрите медицински практики са наложили извършването на нова операция при пълна анестезия, което е довело до определи болки и страдания и негативни с.психични преживявания за детето и неговото семейство. По тези съображения съдът е счел, че обезщетение в размер на 4000 лв. би репатрирало в пълна степен претърпените неимуществени вреди от детето. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф., като родители и законни представители на малолетния Б. Б. Ф., се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът да изложи аргументи относно конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, етапа на развитие на обществото и стандарта на живот в страната; 2) следва ли съдът при определяне дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД да обсъди всички правнорелевантни, общи и специфични за отделния спор, факти и обстоятелства в тяхната съвкупност и въз основа на комплексната им оценка да заключи кой е справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поставените въпроси са свързани с доводите в касационната жалба, че въззивният съд не е отчел възрастта на детето и отражението в неговата психика на извършената двукратно операция при пълна анестезия, като гласните доказателства установяват категорично неблагоприятните отражения на тези обстоятелства за период от около два-три месеца, но с оглед възрастта му е ноторно известно, че те оставят отражение и в един по-дълъг период от време при израстването на детето; самият факт, че се касае до хирургическа интервенция под пълна анестезия следва да се отчете като определен риск за здравето на детето с оглед реакцията на организма му при тази манипулация; липсва анализ на конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, на етапа на развитие на обществото и стандарта на живот. Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът поддържа, че по поставените въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 461 от 9.07.2024 г. по гр. д. № 4103/2023 г., ІV г. о. и решение № 455 от 8.07.2024 г. по гр. д. № 1670/2023 г., ІІ г. о. Тълкуването по посочените решения е израз на трайната практика на ВКС относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а именно, че се дължи преценка на конкретно съществуващите обстоятелства, които са конкретни за всяко дело, но във всички случаи характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, интензитет и продължителност на търпените болки и страдания, физическите и психическите последици за пострадалия, както и съответния етап от развитието на обществото и стандарта на живот. Въззивният съд не се е отклонил от посоченото тълкуване. При извод, че се обезщетяват вреди единствено от забавата в лечението в период от три дни и наложилата се на 3.08.2022 г. повторна операция, която само допълнително е увеличила негативните изживявания а ищеца, предизвикани от травматичното му увреждане (без да могат да се разграничат болките, страданията и отражението в психиката на детето, следващи от травмата и операцията на 29.07.2022 г. и тези от повторната операция на 3.08.2022 г.), то не може да се приеме, че съдът не е приложил правилно критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, присъждайки компенсаторно обезщетение в размер на 4000 лв. (при ноторно известния факт, че минималната работна заплата за 2022 г. е 710 лв.). МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. София и Х. А. не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение