Определение № 141 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 704/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 268238/23.06.2022 г. от П. Г. Г. и М. А. А., чрез процесуалния им представител адв. З. Н., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 265/13.06.2022г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че присъденият адвокатският хонорар на ответника е прекомерен и следва да бъде намален по реда на чл. 78, ал.5 ГПК до минималния размер. Ответникът Д. П. С. не е подал отговор на молбата в установения от закона срок. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е основателна. С определение № 265/13.06.2022г., постановено по настоящето дело в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 443 от 21.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1456/2021 г.по описа на Окръжен съд - Пловдив. Със същото определение П. Г. Г. и М. А. А. са осъдени да заплатят на Д. П. С. на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 2 400 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая ответникът по касационната жалба Д. П. С. е представил доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил на адв. Б. в брой сумата от 2 400 лева. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В случая предмет на касационно обжалване е решение на въззивен съд, постановено по три иска с правно основание чл. 109 ЗС / един главен и два насрещни/, с които се претендира насрещната страна да бъде осъдена да извърши определени заместими действия /да се премахне част от ограда, да се премахне северна фасадна стена на сграда и да се премахне тухлен парапет/, предвид на което и с оглед приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд. С определение от 29.06.2020г., след изслушване на съдебно – техническа експертиза относно размера на средствата, необходими за премахване на процесните ограда, стена и парапет, съдът е определил окончателната цена на исковете, както следва: 55,46 лв. по претенциите на ищеца и 88,06 лв. по претенциите на ответниците. При тази цена на исковете минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е по 300 лв. за всеки един от тях. Следователно, минималният размер на адвокатското възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба е този по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. – по 500 лв. за всеки иск или общо 1 500 лв. Платените от ответника по касация 2 400 лв. съществено надвишават предвидения в закона минимален размер на възнаграждението. Отчитайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и поставените от касатора въпроси, по които е следвало да се изготви отговор, настоящият състав счита, че присъдените в полза на ответника разноски следва да бъдат редуцирани до сумата от 1 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение