Определение № 2258 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. Т. Г. срещу определение № 575/25.02.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 524/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 29056/02.12.2024 г. по гр.д. № 7715/2024 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по иска на М. Т. Г. срещу Прокуратурата на Р. България на основание чл.126, ал.1 ГПК. Прокуратурата на Р. България не е подала отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страни по делото срещу въззивно определение, което подлежи на обжалване с частна касационна жалба и е редовна. За да постанови разпореждането си съставът на СГС е обосновал извода си за тъждеството на двата спора и се е позовал на т.1 от ТР 1/27.11.2023 г. по тълк.д. №1/2022 г. на ОСГК на ВКС, с което се предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се определя от съда глобално, че не е предявен частичен иск и че в двете дела се претендират вреди за нарушени неимуществени блага за същия период: 29.04.2010 г. до 28.04.2023 г. За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е обосновал извода, че между образуваното в СГС дело и гр.д. № 16063/2024 г. на Софийския районен съд, е налице пълно тъждество. И двата предявени иска са с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени от прокуратурата неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, за което има влязла в сила оправдателна присъда. По първото дело се претендира обезщетение за причинени вреди на психиката вследствие на нарушено здравословно състояние, а по второто – за причинени вреди на здравето вследствие на нарушена психика. Претенциите са за един и същи период от време – от м. 04.2010 г. до м. 04.2023 г. и не са налице твърдения за настъпило влошаване, което изключва ексцес по чл.51, ал.3 ЗЗД, тъй като основанието и на двата иска е увредено здравословно състояние за един и същи период. Не е предявен иск за имуществени вреди, нито частичен иск и иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ. Крайният извод е, че е предявен един и същи иск, поради което СГС законосъобразно е прекратил производството на посоченото основание (чл.126, ал.1 ГПК). По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят (неговият процесуален представител) се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, пр.1 и ал.2, пр.3 ГПК като поставя въпросите (дословно): Дали при наличие на различни предпоставки и основания за търсене на неимуществени вреди по ЗОДОВ, може ли за всяка една от тях поотделно да се търси обезщетение и отговорност по закона? Ако е предявен иск за част от претърпените неимуществени вреди, за останалите, непосочени нито в исковата молба, нито в съдебните решения и неизследвани като основания за отговорност, правото за търсене на такива погасява ли се по чл.126 от ГПК? Въпросите не са обуславящи, защото съдът не е приел за установено, че с двата иска, по които са образувани две дела (на СРС и СГС), са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с различни основания. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така както е прието с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на определението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното определение и при установените от инстанцията по същество факти. В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони. Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното определение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът