Определение № 5406 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 623/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 32459 от 05.04.2023 г., подадена от Б. Б. В. чрез пълномощника адв. С. Д., против решение № 1132 от 07.03.2023 г.,постановено по в.гр.д. № 3393/2021 г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение № 20053163 от 25.02.2021 г., постановено от Софийския районен съд по гр. д. № 82/2018 г., за поставяне в дял на основание чл. 353, пр. 2 ГПК на Ч. Б. В. на следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица]/„Б. Ч.”/, [жилищен адрес][жк], а сега[жк], с площ 48,70 квадратни метра, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, В. А. и И. Д., двор и Б. Ц., заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Б. В., К. И. и коридор, заедно с 1,214% идеални части от общите части на сградата, включително портиерско помещение, заедно с 1,214% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, и осъждане на Б. Б. В. да заплати на Ч. Б. В. сумата 116 680,00 лева - за уравнение за дела. В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се неправилно определяне на стойността на допуснатите до делба имоти, а оттам и на уравнението, което касаторът е осъден да заплати. Сочи се, че при определяне стойността им решаващия съд е формулирал некоректно въпросите към вещото лице по допуснатата СТЕ и по този начин, намиращият се в кв. Д. имот не е оценен съобразно актуалното си състояние и вещноправен статут. Поддържа се също, че вещото лице е следвало да оцени имота като застроен, а не като незастроен, а съдът е бил длъжен да допусне нова съдебно-техническа експертиза, която да оцени на база всички доказателства по делото. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото със задължителни указания по приложението на процесуалния закон. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК са формулирани два процесуалноправни въпроса: за това може ли съдът да възприеме заключението на експертизата при наличие на неяснота и непълнота в него, без да го обсъди и прецени съобразно всички доказателства по делото и за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Ответникът по касация Ч. Б. В. не изразява становище. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Делото е делбено, във втората фаза на делбата. Въззивният съд е приел за установени следните факти: с влязло в сила решение № 11-65-166/05.12.2011 г., постановено по гражданско дело № 26792/2010 г. на Софийски районен съд по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/ апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица]/„Б. Ч.”/, [жилищен адрес][жк], а сега[жк], с площ 48,70 квадратни метра, заедно със зимнично помещение и заедно с 1,214% идеални части от общите части на сградата, включително портиерско помещение, заедно с 1,214% идеални части от правото на строеж върху държавна земя и 2/ дворно място с площ от 965 квадратни метра, съставляващо УПИ * - * в кв.13 по плана на вилна зона „К.” - II част - разширение, находящо се в [населено място],[жк], [улица], при съседи: от север - К. Д. З., от запад - Х. Ж. и Ж. Г. И.-А., от юг - улица и от изток - Т. Д. Т. и Н. И. Т., при граници по скица: улица, УПИ * - *, УПИ * - *, УПИ * - * и УПИ * - *, заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда, с площ от 20 квадратни метра, състояща се от стая с бокс, баня с тоалетна и коридор. Делбата е допусната при равни квоти между Б. Б. В. и Ч. Б. В.. С решение от 06.08.2013 г., постановено по гражданско дело № 26792/2010 г. на Софийски районен съд е извършена съдебна делба на описаните имоти по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на Б. Б. В. са поставени описаното по- горе дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда, а в дял на Ч. Б. В. е поставен описаният по-горе апартамент № *, като Б. Б. В. е осъден да заплати на Ч. Б. В. сумата 31705,00 лева за уравнение на дяловете. след влизане в сила на решението от 06.08.2013 г. /влязло в законна сила на 06.09.2013 г.) Б. Б. В. се е разпоредил в полза на трети лица с правото си на собственост върху възложените му в дял дворно място, заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда. Това се е случило чрез договор за продажба от 23.10.2015 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том II, peг. № 5515, дело № 173/ 2015 г. на нотариус с peг. № 101 на НК. След извършване на посочената разпоредителната сделка, с молба, подадена до Върховния касационен съд на 05.10.2016 г., Ч. Б. В. е поискал отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 06.08.2013 г., постановено по гражданско дело № 26792/2010 г. на Софийски районен съд, 65 състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С решение № 164/14.12.2017 г., постановено по гражданско дело № 631/2017 г. на Върховен касационен съд, по реда на чл. 304 ГПК е отменено на основание чл. 303. ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК посоченото съдебно решение, е което е извършена делба на описаните имоти, а делото в върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. При тези факти въззивният съд заключил, че процесната продажба, осъществила се преди вписването на молбата по чл. 303 ГПК, има за последица запазване правата на третите лица, придобили имота. Така отчужденото дворно място, заедно с построената в него сграда, не можели да бъдат реално, фактически върнати в делбената маса. Отчуждените имоти не можело също така да бъдат предмет на ново извършване на делбата, тъй като правата на третите лица са валидно придобити, а отменителното решение нямало обратно действие по аналогия на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 113 ЗС. Всеки съделител, който не можел да получи реален дял поради реализираната разпоредителна сделка със съсобствеността, следвало да получи ново стойностно уравнение по действителната пазарна цена на дела си. В този аспект и на база приетото пред първоинстанционния съд заключение по извършената СТЕ, приел, че пазарната оценка на процесното дворното място, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящи се в [населено място],[жк], [улица], при която е съобразено състоянието им към 2012 г. и цената им към 2020 г., възлиза на 331 000 лева. Приел също, че оценката следвало да се извърши като се игнорира застояването на дворното място след 2015 г. и учредяването на ипотека върху него от новите собственици след отчуждаването му. Така въззивният съд достигнал до извод, че правилно Б. Б. В. е осъден да заплати на Ч. Б. В. сумата 116 680 лева за уравнение на дела му. При тези данни, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. Първият въпрос е за това може ли съдът да възприеме заключението на експертизата при наличие на неяснота и непълнота в него без да го обсъди и прецени съобразно всички доказателства по делото е поставен във връзка с поддържаната от касатора теза, че имотът е следвало да бъде оценен като застроен и обременен с тежест съобразно актуалния си статут. Въпросът не е обуславящ правораздавателната воля на съда и не кореспондира с данните по делото. За допускане на обжалването по него е необходимо да се направи преценкадали действително заключението е неясно и непълно, каквато не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК. Вещото лице има ролята да подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. Така е и в производството по съдебна делба във връзка с изготвянето на оценката на допуснатите до делба имоти. Тази оценка се прави с оглед състоянието на имота към момента на допускане на делбата и то по цени към приключване на устните състезания при новото разглеждане на делото, а не както поддържа касатора към момента на приключване на фазата по извършване на делбата. Това становище съответства и на тълкуването, направено в т. 13 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Вторият въпрос е за правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото. Същият покрива общия, но не и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е действал в съответствие с практиката на ВКС и в частност с приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите на тълкувателния акт въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Въззивният съд не повтаря, а надгражда върху процесуалноправните действия, извършени от първоинстанционния съд и дължи обсъждане поотделно и в съвкупност на всички доказателства, доводи и възражения на страните. Обжалваното решение напълно съответства на тези разяснения. В случая, решаващият съд е обсъдил всички правнорелевантни обстоятелства от значение за правилното разрешаване на процесния спор и е разгледал поотделно и в съвкупност наведените от двете страни възражения във въззивната жалба и отговора като по този начин не е допуснал отклонение от отговора на релвирания правен въпрос. Поставеният въпрос не е обоснован с конкретни твърдения за това кои задължения на въззивния съд не са изпълнени, което е пречка касационната инстанция да извърши преценка дали по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване. Липсата на такава обосновка е достатъчно съображение за недопускането на касационно обжалване по поставения общ въпрос. По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допускано. Водим от горното, настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС