Определение № 207 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1464/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] срещу решение №93 от 12.03.2020г. по т.д.46/20г. на Пловдивски апелативен съд. Ответницата по касационната жалба – С. С. Д., чрез пълномощника си – адв. П. К. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е поддържал, че съдът в противоречие с ТР ОСНГТК №1/16 се е произнесъл по материалноправни въпроси „ които са от значение за изхода на делото и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / чл.280, ал.1, т.3 ГПК.“, а именно - 1/“ По –високи по интензитет и продължителност болки и страдания за съответната степен на родство, следва ли да са следствие и да произтичат от житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалия и лицето претендиращо обезщетение такова, да се породи особена, по смисъла на ТР №1/18г. на ОСГНТК на ВКС по ТД №1/16г. по описа на съда ?“, 2 / „ Налице ли е житейска ситуация, която е причина да се създадат отношения на особена близост, извън обичайната за съответния вид родство, между починалото лице и претендиращото обезщетение такова, при липса на установено съвместно съжителстване?“3/“ За да се приеме, че е налице изключение от признатото само на най-близкия семеен кръг право, да се получи обезщетение от смъртта на едно лице, достатъчно ли е чрез пълно и главно доказване, да бъдат установени болки и страдания и наличие на роднинска връзка?“ и 4/ „ Кои са критериите за определянето на връзката между починалия и претендиращия обезщетение като особено близка, по смисъла на ТР № 1/18г. на ОСНГТК на ВКС, по ТД № 1 /16г. по описа на съда?“ Страната пространно е развила разбирането си, че критерии за определяне на такъв кръг лица не са „ разписани“ в цитираната тълкувателна практика, поради което е налице липса на яснота, по която съдилищата да присъждат обезщетения Пространно е развито и разбирането на страната относно фактическото установяване на такава особена близост между бабата и дядото и внуците. Констатирано е, че за да се извърши „ обективно селектиране“ на кръга правоимащи следвало да се отчита конкретната ситуация. Разгледана е практика на съдилищата, с която се приемало, че освен родствената връзка е следвало да бъде налице и такава житейска ситуация, при която родствениците са заместили в живота на пострадалия грижата дължима от най- близките по отглеждането му, материална и морална подкрепа и т.н. Направен е извод, че след постановяване на обсъжданото тълкувателно решение липсвала съдебна практика, указваща конкретните критерии. Разгледани в тази връзка и накратко са ППВС № 4/611г. и ППВС № 5/69г.В заключение лаконично е отбелязано, че поставените въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по конкретната хипотеза на „изключителност“ на обичайна родствена връзка. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставените първи и четвърти въпрос не са релевантни тъй като предполагат тълкуване на тълкувателна практика. Другите два въпроса с приблизително сходно съдържание относимо към определяне на критериите за наличие на емоционална връзка/ не са релевантни, тъй като третират не правните изводи на въззивния съд, а фактическото доказване на интензитета на вредата в контекста на защитната теза на касатора. Но дори и да бъде изведен правен въпрос от изброените по-горе налице би било единствено общо основание. Касаторът е поддържал на първо място по отношение поставените въпроси противоречие с тълкувателна практика на ВКС. Това разбиране е изведено от възпроизведени оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната теза на страната, че не е достатъчно да бъдат установени отношения на обич и привързаност между бабата и дядото и внуците, за да е налице основание да бъде приложено изключение от очертания от ПП ВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени. Противно на твърденията, установяващи основното съдържание на така поставените въпроси, въззивният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и при позоваване на приетото с посочената тълкувателна практика е изведено в съответствие с даденото с нея разрешение, че в конкретния случай е налице изключението, при което поради конкретни житейски обстоятелства традиционната привързаност между баба и внук е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на внука до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. Така съдът е изпълнил задължението си да извърши преценка на това, че неимуществени вреди от причинена смърт на близък за лица извън кръга, очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС се присъждат само по изключение.Правно необосновано страната счита, че с обсъжданата тълкувателна практика не е изяснено това изключение спрямо кръга правоимащи на обезщетение. С така цитираната практика, именно, са дадени задължителни разрешения на въпросите поставени от касатора под №1 и 4, като е очертана изрично хипотезата на наличие на конкретно житейско обстоятелство, дефинитивно изяснена и подчинена на фактическата особеност на всяка връзка и нейното доказване като водеща до страдания, надхвърлящи по интензитет обичайните. Или въззивното решение е изцяло в съответствие с цитираната практика. Поради това и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дори и да бъде изведен от множеството въпроси релевантен, е изключено предвид наличието на задължителна тълкувателна практика по тези въпроси. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение