Определение № 1332 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1786/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК. Постъпили са молби от „Смарт Енерджи Груп“ АД, подадени чрез пълномощник адв. Л. Г., с искания за допълване и за тълкуване на постановеното по делото определение № 3629 от 18.12.2025 г. В молбата за допълване се поддържа, че в определението съдът не се е произнесъл по изрично направеното в касационната жалба на „Смарт Енерджи Груп“ АД оплакване за недопустимост на обжалваното решение по в. т. д. № 390/2023 г. на Апелативен съд - София, като е пренебрегнал и не е обсъдил съображенията за недопустимост, а бланкетно е заключил, че преценката на данните по делото не сочи на вероятност въззивното решение да е недопустимо; че съдът се е ограничил да обосновава служебната си ангажираност да следи за допустимостта на решението и да обсъжда дали заявените в жалбата процесуални нарушения касаят правилността на решението, но е пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив - „както дължи“, по искането на касатора за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор; че съдът не е обосновал защо приема, че не следва да се произнася по поставените в жалбата въпроси по отношение на обжалваното със самостоятелна касационна жалба решение по т. д. № 958/2024 на Апелативен съд - София. Поради изложеното се прави искане за допълване на определението „с произнасяне по поставените въпроси и искания“. В молбата за тълкуване се твърди, че е налице неяснота, противоречие, двусмисленост на определението, което налага да се извърши тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Поддържа се, че при разглеждане на „касационните основания“ ВКС „напълно неясно и без каквито и да било мотиви от каквото и да е естество“ е посочил, че поставените в изложението въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са относими към правилността на решението; че в мотивите липсва какъвто и да било правен анализ как и по какви съображения въпросите са преценени като такива, които нямат характер на правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК; че липсата на мотиви прави невъзможно за дружеството - касатор да разбере волята на ВКС, вкл. досежно постановения диспозитив, т. е. дали следва или не да се допуска касационно обжалване по същество на обжалвания съдебен акт; че мотивите съдържат неяснота коя е допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието отсъствие е изтъкнато от ВКС като аргумент за недопускане на касационно обжалване, респ. която ВКС „посочва, че имало такава, но не я назовава, не я специфицира“. Преписи от молбите са връчени на насрещната страна „Еспе Енерджи България“ ЕАД, но в предоставения срок за отговор дружеството не е изразило становище по исканията за допълване и за тълкуване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в молбите и на данните по делото, приема следното: Молбите са подадени от надлежна страна и са допустими, но по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Допълването по чл. 250 ГПК е процесуален способ за преодоляване на непълноти в съдебните решения, съответно определения, приложим в случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане на страната и да даде разрешение на целия спорен предмет на делото. Тълкуването по чл. 251 ГПК е правно средство за авторитетно тълкуване на съдебния акт, изходящо от съда, който го е постановил, и насочено към отстраняване на неясноти в акта с цел прилагане на произтичащите от съдържанието му правни последици. С определение № 3629 от 18.12.2025 г. настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на постановените от състави на Апелативен съд - София решение № 436 от 28.06.2023 г. по в. т. д. № 390/2023 г. и решение № 128 от 06.03.2025 г. по в. т. д. № 958/2024 г. Определението съдържа произнасяне по целия предмет на производството по чл. 288 ГПК, очертан с подадените от „Смарт Енерджи Груп“ АД две касационни жалби и изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като неговият диспозитив „Не допуска касационно обжалване на решение № 436 от 28.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 390/2023 г. на Апелативен съд - София“ и „Не допуска касационно обжалване на решение № 128 от 06.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 958/2024 г. на Апелативен съд - София“ е ясен, недвусмислен и изчерпва изяло предмета на касационното производство в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Последиците от така формулирания диспозитив са посочени в процесуалния закон - чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК, и тяхното настъпване не е предпоставено от тълкуване на определението по реда на чл. 251 ГПК. Съображенията, с които е аргументирано искането за допълване на определението - че съдът не се е произнесъл по изрично направеното в касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното основно решение по спора, а бланкетно е заключил, че преценката на данните по делото не насочва към вероятност решението да е недопустимо, и е пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив, „както дължи“, по искането на касатора за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор, разкриват непознаване на характеристиките на касационното производство в неговите два стадия - за селектиране на касационните жалби (чл. 288 ГПК) и за разглеждане на касационната жалба по същество (чл.290 ГПК). Правомощията на Върховния касационен съд в стадия на производството по чл. 288 ГПК са подробно разяснени в приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., което съставлява задължителна съдебна практика - чл. 130 ЗСВ, и е публично достъпно на интернет страницата на Върховния касационен съд и в съществуващите правно - информационни системи. В т. 1 от съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК (погрешно наименувани в молбата „касационни основания“), в зависимост от които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, и уредените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, които имат значение за правилността на решението и по които касационната инстанция се произнася по реда на чл. 290 ГПК само в случай, че допусне касационно обжалване на въззивния съдебен акт на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тълкувателното решение са дадени подробни указания и относно правомощията на касационната инстанция във връзка с проверката за валидност и допустимост на обжалваното въззивно решение, като е посочено изрично, че в стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали съществува вероятност решението да е нищожно/недопустимо и ако констатира такава вероятност, трябва да го допусне до касационно обжалване, за да извърши проверка за неговата валидност/допустимост и да се произнесе с решение по реда на чл.290 ГПК. Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., вероятността въззивното решение да е нищожно, съответно недопустимо, е въведена като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, без да се променят параметрите на дължимата в производството по чл. 288 ГПК проверка от страна на Върховния касационен съд по отношение на валидността и допустимостта на обжалвания въззивен акт. При постановяване на определението в производството по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС е извършил дължимата преценка за наличие на данни, създаващи предположение за недопустимост на обжалваното от „Смарт Енерджи Груп“ АД въззивно решение по съществото на правния спор, и след като е направил извод, че не съществува вероятност решението да е недопустимо, се е произнесъл с диспозитив за недопускането му до касационно обжалване. В мотивите към определението са изложени подробни съображения както за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, така и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с което касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в контекста на развитите в касационната жалба оплаквания за процесуална недопустимост на въззивното решение предвид постановяването му при наличие на висящ пред друг съд преюдициален спор между страните, налагащ спиране на делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въпросите, които касаторът е посочил като значими за изхода на делото и конкретно - за допустимостта на обжалваното решение, са обсъдени поотделно в поредността, в която са формулирани в изложението, като по отношение на всеки от тях съдебният състав се е произнесъл мотивирано защо въпросът не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и защо няма релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. Произнасяйки се по основанията за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС е акцентирал върху постановките в тълкувателното решение по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че в стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд в обжалваното решение са законосъобразни, т. е. дали решението е правилно. В съответствие с тези постановки, след като в рамките на правомощията по чл. 288 ГПК не е констатирал данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, произтичаща от отказа на въззивния съд да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящият състав е приел, че касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска поради значението им за правилността на решението и в частност - на извода на Апелативен съд - София за липса на изискуемата от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на обусловеност между спора по исковете с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3, евентуално предл. 2, ЗТРРЮЛНЦ и висящия пред друг съд спор по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (приключил окончателно с влязло в сила решение № 99 от 14.04.2026 г. по т. д. № 1756/2023 г. на ВКС, І т. о., с което след отмяна на решение по в. т. д. № 920/2022 г. на Апелативен съд - София е отхвърлен предявеният от „Еспе Енерджи България“ АД срещу „Смарт Енерджи Груп“ АД и „Ню Илектрик Пауър“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор от 26.11.2020 г. за продажба по реда на ЗОЗ на търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД). Доводът в молбата по чл. 250 ГПК, че съставът на ВКС е бил длъжен да се произнесе с изричен диспозитив в определението по чл. 288 ГПК за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор, е лишен от правна логика и не е съобразен със задължителните указания в т. 9 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС, които са съответно приложими и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Молителят поддържа и твърдения, че в определението по чл. 288 ГПК съдът не е обосновал защо приема, че не следва да се произнася по поставените въпроси, относими към обжалваното със самостоятелна касационна жалба решение по т. д. № 958/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение по т. д. № 723/2021 г. на Софийски градски съд за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора. Твърденията не кореспондират със съдържанието на определението, на стр. 11 от което са изложени съображенията на касационния съдебен състав за недопускане на касационно обжалване на решението, с което възизвният съд се е произнесъл по жалбата на „Смарт Енерджи Груп“ АД срещу първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Що се отнася до „неяснотата“ в мотивите коя е специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка, чието отсъствие е изтъкнато като самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване, същата е посочена в закона - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, съдържанието й е изяснено от ОСГТК на ВКС в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и противно на становището на молителя, пропускът на ВКС да я „назове и специфицира“ не създава необходимост от тълкуване на определението за недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,