Определение № 9 от 29.03.2022 г. на ВКС по д. № 4/2022 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 от АПК. Образувано е въз основа на определение № 313 от 7.02.2022г. по гр.д.№ 4367/2021г. на Районен съд Пазарджик, с което е прекратено производството пред този съд и е повдигнат спор за подсъдност между него и Административен съд Пазарджик относно компетентния съд да разгледа предявения иск от Г. И. П. от [населено място], уточнен с молба с вх.№ 9911 от 30.11.2021г. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд съобрази следното: Съдебното производство е образувано по искова молба, входирана в Административен съд Пазарджик на 12.11.2021г. от В. Ж. И., без посочен ответник, със заявено искане за присъждане на сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие „причинени му болки и страдания“, „влошаване на здравословното състояние, злепоставяне на доброто име в обществото“ в резултат на предприети действия по разследване от инспектор в сектор ПИП при ОД на МВР гр.Пазарджик. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че срещу него е извършена проверка, по повод подаден сигнал от физически лица /учители от гимназията в [населено място]/, във връзка с което на 6.12.2020г. и на 20.01.2021г. е бил разпитван от главен инспектор. Приложил е доказателства. Така подадената искова молба е била оставена без движение с разпореждане № 2447 от 23.11.2021г., като на ищеца е даден 7-дневен срок за: 1/.внасяне на държавна такса, 2/.посочване на ответник, 3/.посочване на период на причиняване на вредата и 4/.посочване на административната дейност или акт, от който произтича вредата. В указания срок, ищецът е представил молба- уточнение с вх.№ 9911 от 30.11.2021г., в която е посочил, че предявява иска си против ОД на МВРгр.Пазарджик, вредите за които претендира обезщетение произтичат от „докладна записка от разследващ полицай“ от 12.02.2021г. и периодът, за който претендира вредите е от 6.12.2020г. до 24.10.2021г. След направеното уточнение, Административен съд Пазарджик е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РС Пазарджик по компетентност. Последният, като е преценил, че правното основание на иска е чл.1,ал.1 ЗОВОД, защото вредите, чието обезщетение се претендира, произтичат от поведение на служители на МВР, при и по повод на дейността им по чл.6 ЗМВР, е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Позовал се е съдебна практика /по адм.д.№ 12/2018г. на смесен състав на ВКС и ВАС и по две дела на ВАС- адм.д.№ 10962/2018г. на ІV о. и адм.д.№ 4291/2010г.на ІІІ о. Настоящият смесен петчленен състав намира този извод за неправилен. За да се приложи реда на АПК, нормата на чл.203 от АПК изисква твърдените в исковата молба вреди да са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица. В конкретния случай, ищецът е уточнил, че ответник е ОД на МВР, но претендираното обезщетение е за вреди, причинени в резултат от „докладна записка от разследващ полицай“ от 12.02.2021г. Същата /с № 312-3152 е „относно проверка по преписка на Районна прокуратура Пазарджик с вх.№ 3994/2020г. и наш вх.№ 312ЗМ-46/2021“, отправена е до Началник сектор „ПИП“ при ОД МВР Пазарджик и съдържа становището на разследващият полицай, че „по преписката са събрани данни за неправомерно обсебване на пари от Г. П. и данни за упражняване на професия без необходимата правоспособност от Г. Д. П.. В тази връзка предлагам преписката да бъде изпратена на РП Пазарджик за образуване на ДП по чл.206 и чл.324 НК“. По делото е приложено и Постановление на РП Пазарджик от 17.05.2021г., с вх.№ 3994/20г. за отказ за образуване на наказателно производство. В чл.6 от ЗМВР са посочени основните – девет на брой - дейности, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи. Всяка една от дейностите, изпълнявана от служителите на МВР е специфична и им е възложена по силата на закон. В практиката няма спор, че в едни случаи осъществяваната от тях дейност, може да бъде определена като административна, а в други като правозащитна. Разграничението е конкретно и е в зависимост от специфичните особености за съответния случай. Когато полицаи извършват дейност по разследване на престъпления, по реда на НПК и под ръководството на прокурор, то осъществяваната от тях дейност е правозащитна, по смисъла на чл.2 ЗОДОВ. Настоящият случай е такъв. След постъпил от граждани сигнал, е назначена проверка, която е възложена на полицай, действащ като разследващ орган, по смисъла на чл.52, ал.1, т.2 НПК. Той е приключил преписката с докладна записка, в която е изразено становище за наличие на данни за извършено престъпление, поради което е предложено „образуване на досъдебно производство по чл.206 и чл.324 НК“, във връзка с което материалите са изпратени на РП Пазарджик. След като действията, от които произтичат вредите, чието обезщетение се претендира, са извършени от разследващ полицай, то същите са в резултат на правозащитна дейност и компетентен да се произнесе по спора е районният съд. Съдебната практика, на която районният съд се е позовал е ирелевантна, защото не касае сходен на настоящия случай /случаят по адм.д.№ 12/2018г. на смесен състав на ВКС и ВАС касае претенция за обезщетение за вреди в резултат от нанесен побой от служители на зонално жандармерийско поделение, а останалите две дела са по повод административни спорове във връзка с дейност на полицейски органи при която – в единия случай е използвано служебно оръжие, а в другия- е причинена лека телесна повреда/. С оглед на горното настоящият смесен петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България