Определение № 195 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2018 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител А. П. – главен инспектор в ТД-П. на КПКОНПИ, срещу определение № 231/22.05.2018 г. по ч.гр.д. № 255/2018 г. на Апелативен съд П., с което е оставена без уважение подадена от Комисията частна жалба против определение № 722/03.04.2018 г. по гр.д. № 158/2018 г. Окръжен съд Пловдив, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, предявени против Ли М. и Ли Ц. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 233 598,67 лева. Твърди се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ поради противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 144 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 2639/2014 г. на ІV г.о., решение № 368 от 21.11.2011 г. по гр.д. 1129/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 323/2017 от 18.01.2018 г. по гр. дело № 5291/2016 г. на ІV г.о. на постановения съдебен акт, който се е позовал на решение № 323/2017 от 18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. на ВКС, ІV г.о, който дава коренно противоречиво разрешение на този въпрос. Отделно се поддържа очевидна неправилност на обжалваното определение, с оглед основния мотив за прекратяване на производството, а именно, че въззивният съд е приел срока за преклузивен, позовавайки се на решение на ВКС, което е в обратния смисъл. Поддържа се, че сроковете по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ са инструктивни. С определение № 324/28.09.2018 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 2770/2018 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното определение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк.дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и отмяна на определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 233 598,67 лева Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.