Определение № 5947 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д. срещу определение № 2483/29.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1669/2025 г. на Апелативен съд - София. С атакуваното определение е оставена без уважение частна въззивна жалба вх. № 73380/16.06.2025 г. на М. Д. Д. срещу Определение № 10452 от 29.05.2025 г. по ч.гр.д. № 2206/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса за обжалване с частна жалба, и жалбоподателят е осъден да заплати държавна такса от 15 лв. по делото. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдия П. А. и съдия М. М., съответно председател и член на състава, са си давали самоотвод по десетки негови дела, а по настоящото отказали да сторят това, като допускали груби нарушения на закона и на европейското право. Според жалбоподателя били налице безспорни доказателства, че не разполага с доходи и получава единствено инвалидна пенсия. Позовава се на приложената от него декларация за семейно и имотно състояние и на експертното решение на ТЕЛК, което установявало 85% загуба на трудоспособност. В изложението към частната касационна жалба се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с твърдения за нарушение на чл.6 ЕКПЧ относно изискването за справедлив процес от безпристрастен съд, както и Конституцията на Република България. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от М. Д. за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на дължима държавна такса от 15 лв. във връзка с подадена от него частна жалба вх.№ 42800/07.04.2025 г. против определение № 4211/04.03.2025 г. по ч.гр.д. № 2206/2025 г. на Софийски градски съд. С оглед представената декларация за имуществено състояние и извършена преценка на данните в нея, както и въз основа на данните от изискани от С.. справка за вписванията по партидата на молителя, както и справка от НОИ за актуалния осигурителен доход на същия, Софийски градски съд е счел подадената молба за неоснователна. Въззивният съд е споделил изцяло мотивите и правните изводи на Софийски градски съд, като също е достигнал до заключението, че Д. е в състояние да заплати държавната такса от 15 лв., дължима във връзка с депозираната от него частна жалба. Приел е, че от декларацията на молителя се установява, че е женен, като заедно със съпругата си реализират общ месечен доходи от две инвалидни пенсии в размер на 1127 лв., а от извършената служебна справка било видно, че Д. в качеството си на ЕТ „С. М.-М. Д.“ към датата на подаване на частната жалба се осигурява върху месечен осигурителен доход от 3 750 лв. Така мотивиран, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционното определение. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е липсата на поставен въпрос, по отношение на който да бъде преценявано наличието на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно от ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства. Обжалваното определение е валидно и допустимо. По отношение на твърдението, че обжалваният акт е постановен от незаконен състав поради неотвеждането на членове на въззивния състав, следва да се посочи, че същото не обосновава нищожност или недопустимост на атакуваното определение. Постановяването на съдебен акт при наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, каквито са твърденията на жалбоподателя, би било нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност и то само в случай, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайния резултат по делото. Следователно, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение