Определение № 3699 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4235/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. К., като пълномощник на Д. Г. С., В. И. С.-Н., И. К. С. и М. К. С., срещу въззивно решение № 692/09.06.2025 г. по в. гр. д. № 1149/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 94 от 24.02.2025 година, постановено по гр. дело № 816/2022 година по описа на Районен съд – Асеновград. С първоинстанционното решение делбата е извършена по реда на чл. 348 ГПК, като е изнесен на публична продан делбения имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], община А., заедно с жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м. и е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите съобразно установените им квоти в съсобствеността: за Д. Г. С. – 12/60 ид. ч., за З. Г. З. – 12/60 ид. ч., за В. И. С.-Н. - 3/60 ид. ч., за И. К. С. – 3/60 ид. ч., за М. К. С. – 6/60 ид. ч., за Н. Б. Ц. - 6/60 ид. ч., за Г. Н. Д. - 6/60 ид. ч., за Т. В. С. – 4/60 ид. ч., за Е. В. Н. – 4/60 ид. ч., за Г. В. С. – 4/60 ид. ч. В изложението към подадената касационна жалба се излагат на първо място съображения за нищожност, евентуално недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „Процесуално допустимо ли е съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото, без на нейно място да е бил конституиран процесуален правоприемник и дали правоприемникът по чл. 227 ГПК става автоматично такъв, без съдът да го е конституирал с нарочен акт?“; сочи се противоречие с решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, четвърто г. о.; 2. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си по втората фаза на делбата, да конституира правоприемника като страна, както и да определи квота с която участва в делбата, ако тя се различава от квотата, определена с първоинстанционното решение?“; 3. „Валидно, допустимо и правилно ли ще е постановеното въззивно решение, с което изцяло е потвърдено неправилно първоинстанционно решение“; 4. „Налице ли е правен интерес за съделител в дело за съдебна делба, която е допусната, но все още не е извършена, да иска прогласяване нищожността на делбата в производството пред касационната инстанция по обжалване на решението на въззивния съд, поради неучастие в делото на задължителен другар – съсобственик на делбения имот?“. Твърди се противоречие с тълкувателно решение № 4 от 16.06.2025 г. по тълк. д. № 4/2023 г. на ОСГК на ВКС. Същевременно с последния въпрос е обосновано и приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че разрешаването му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В допълнение се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касация Г. В. С., Т. В. С., Е. В. Н., З. Г. З. и Г. Н. Д., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са изразили становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба на процесния имот между посочените съделители, при следните квоти: за Д. Г. С. - 12/60 ид. ч., за З. Г. З. - 12/60 ид. ч., за В. И. С.-Н. - 6/60 ид. ч., за И. К. С. - 3/60 ид. ч., за М. К. С. – 6/60 ид. ч., за Н. Б. Ц. - 6/60 ид. ч., за Г. Н. Д. - 6/60 ид. ч., за Т. В. С. - 4/60 ид. ч., за Е. В. Н. - 4/60 ид. ч., за Г. В. С. - 4/60 ид. ч. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Ход на устните състезания е даден в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. Решението е постановено на 24.02.2025 г. Оставено е без уважение искането на съделителя Д. С. за отмяна хода на устните състезания предвид смъртта на съделителя Н. Ц. /молбата е била депозирана в срока за произнасяне/. Изискани са данни за смъртта на Н. Ц., като е установено, че същият е починал на 01.01.2025 г. След постановяване на решението на основание чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК производството е спряно. С определение от 12.03.2025 г. на мястото на починалия съделител е конституирана Г. Д.-негова дъщеря и единствен наследник по закон. Констатирано е, че същата участва като страна по делото, като е възобновено производството по същото. Въззивният съд е обсъдил оплакванията в жалбата, като е изложил съображения, че страната е починала след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Посочил е, че единствен наследник на Н. Ц. е Г. Д., която е страна по делото. Същата участва в лично качество и като правоприемник на починалия съделител. По наличието на основания за допускането на касационно обжалване: Обжалваното въззивно решение не е нищожно, нито се разкрива вероятност същото да е недопустимо. Решението не е нищожно. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В настоящата хипотеза такава не е налице. Въззивното решение не е и недопустимо. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличността на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. В случая такъв порок на обжалвания акт не се установява. Към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд съделителят Н. Ц. е притежавал процесуална правоспособност – т.е. възможността да бъде субект на процесуалното правоотношение. Настъпилата след приключване на устните състезания смърт на страната е довела до процесуално правоприемство по силата на закона /чл. 227 ГПК/, като универсалният правоприемник на починалия е станал страна по делото. Следователно, решението е допустимо, като постановено по отношение на страна, чиято процесуална правоспособност не е била прекратена към релевантния момент на приключване на устните състезания по делото. Първите три въпроса в представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обобщени се свеждат до следния правен въпрос: допустимо ли е съдебно решение, постановено спрямо неправосубектна страна - лице, което не е било живо към момента на постановяване на решението, не е решен в противоречие с представената практика. Цитираното решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, четвърто г. о., е относимо към хипотеза, при която страната е починала преди приключване на съдебното дирене, каквато не е настоящата. Настоящата хипотеза е различна - страната е починала след последното съдебно заседание, но преди постановяване на решението. Тази хипотеза има своето разрешение в нормата на чл. 229, ал. 2 ГПК, според която при смърт на страна след приключване на съдебното дирене производството се спира след постановяване на решението. Именно по този начин е постъпил и първоинстанционния съд. Когато смъртта на страната настъпи след приключване на устните състезания, правото й на участие в процеса не е накърнено, тъй като тя е участвала в производството до завършване на съдебното дирене, а наследниците й са конституирани след постановяване на решението и имат възможност да извършат следващите се процесуални действия. Следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата, се разпростира и по отношение на правоприемниците на съделителите по въпросите между кои лица и при какви квоти е съществувала съсобственост към момента на влизане на решението в сила. Четвъртият въпрос е изведен от тезата на касаторите, че нищожността на делбата поради неучастие в нея на съсобственик може да бъде релевирана и прогласена в касационното производство. Тълкувателно решение № 4 от 16.06.2025 г. по тълк. д. № 4/2023 г. на ОСГК на ВКС разглежда допустимостта на иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебната делба, ако делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Горните пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателите, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното решение. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че е допусната явна фактическа грешка при посочване на квотата на съделителката В. Н. с оглед разпределението на сумата, която ще бъде получена при публичната продан /посочени са 3/60 ид. ч. вместо действително притежаваните 6/60 ид. ч./, чието отстраняване е в правомощията на първоинстанционния съд след връщане на делото. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция /за адвокатско възнаграждение/ в размер на 766,94 евро, представляващи равностойност на заплатените 1 500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,