Определение № 3494 от 12.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2904/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев против определение от №854 от 10.12.2021г. по адм. дело № 378/2021г. на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № Л - 2462 от 13.07.2021г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" за предоставен достъп до обществена информация по заявление с вх.№ ДОИ -22 от 07.07.2021г., както и оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и прегражда хода на делото, както и че съдържа неистини. Моли определението да бъде отменено. Ответникът - главен директор на ГДИН, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли определението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, намира че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, срещу акт по чл.229 АПК, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното определение на АС -Ловеч е оставил без разглеждане жалбата на Вълев против Решение № Л - 2462 от 13.07.2021г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" за предоставен достъп до обществена информация по заявление с вх.№ ДОИ -22 от 07.07.2021г., като е оставил без уважение й молбата му за предоставяне на правна помощ по делото. За да постанови този резултат, съдът от събраните по делото доказателства е установил, че жалбоподателят е подал заявление с вх. №ДОИ - 22/07.07.2021г. до главния директор на ГДИН - София за достъп до обществена информация на осн.чл.4, ал.1 ЗДОИ, а именно: предоставяне на разпореждане, относно изпълнение на наказанието на лишения от свобода Вълев. По заявлението е издадено Решение №Л - 2462/13.07.2021г. на главен директор на ГДИН, с което е предоставен пълен достъп до обществена информация в законния срок. На заявителя е предоставена на хартиен носител заповед № Л- 5326 от 20.12.2018г. на главния директор на ГДИН, съдържаща разпореждане по изпълнение на наказанието с мотиви за разпореденото преместване в затвора [населено място]. При тези фактически установявания, съдът е приел, че задължения орган се е произнесъл по заявлението с позитивно решение за жалбоподателя и за него не е налице правен интерес от оспорване на решението. Счел е, че е налице процесуална пречка за допустимостта на образуваното съдебно производство и наличие на хипотезата на чл.159, т.4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане, поради липсата на правен интерес за оспорващия. Съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ, предвид приетата недопустимост на жалбата на осн. чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП с мотиви, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатсващо за правна помощ. Определението е правилно. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на производството е законосъобразен и следва да бъде споделен. Правилно съдът приема, че с решение № Л - 2462 от 13.07.2021г. на главния директор на ГДИН на заявителя е предоставен пълен достъп до исканата обществена информация, като му е предоставена заповед № Л - 5326/20.12.2018г., касаеща изпълнението на наказанието лишаване от свобода. По този начин искането на заявителя е удовлетворено изцяло. Поради това правилно съдът приема, че за последния не е налице правен интерес от оспорване, подадената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Видно от искането в подаденото заявление, Вълев е поискал да му бъде предоставено разпореждане, относно изпълнение на наказанието. След като с решението по ЗДОИ му е предоставен пълен достъп за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на позитивния за него резултат. Налице е още едно основание за недопустимост на производството пред АС - Ловеч по подадената от Вълев жалба. Следва да бъде посочено, че търсената с подаденото от Вълев заявление информация няма характер на обществена такава по смисъла на ЗДОИ и не подлежи на предоставяне по реда на чл.4, ал.1 от закона. В случая е поискана информация, относно разпореждане, касаещо изпълнението на наказанието му. Търсената информация, засяга единствено лицето, което я иска и поради това не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 ЗДОИ. В разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че за всеки лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждане на присъдата в изпълнение, като в ал.2 е предвидено, че главния директор на ГДИН определя длъжностните лица, които могат да се запознават в данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него информация. Горното налага извода, че Вълев може да получи информация съдържаща се в неговото досие и в частност, разпореждане относно изпълнение на наказанието му по реда на чл.52, ал.2 ЗИНЗС. Наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагане на нормите на ЗДОИ, съгласно чл.4, ал.1 от закона. Предвид горните съображения изводите на АС - Ловеч за липсата на правен интерес от оспорване на издаденото решение са правилни и като е приел недопустимост на подадената жалба, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Определението е правилно и в частта му, с което е оставено без уважение искането на Вълев за предоставяне на правна помощ. При приетата недопустимост на подадената жалба, правилно съдът е счел, че предоставянето на правна помощ на жалбоподателя не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и са налице отрицателните предпоставки по чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е постановен в съответствие със закона и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,