Определение № 1130 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. Д. И. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Л. А. против въззивно решение на К. окръжен съд от 2.07.2010 г., постановено по гр. д. № 374/2010 г. С обжалваното решение е отменено решение на К. районен съд от 17.05.2010 г. по гр. д. № 321/2010 г., с което е изменен размера на издръжката, която И. Д. И. заплаща на малолетното си дете Н. И. И., като я намалява от 150 лв. на 100 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от И. Д. И. иск за изменение размера на издръжката, която заплаща на малолетното си дете Н. И. И. от 150 лв. на 50 лв. месечно, определена с решение на К. районен съд по гр. д. № 219/2009 г. Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с твърдение, че окръжният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: „въпросът, касаещ възможно пределния размер на дължимата издръжка-поставен на пряка и непосредствена зависимост от възможностите на осъдения работещ с доходи родител да заплаща този размер при отглеждане на едно и при отглеждане на две деца; въпросът, касаещ възможно пределния размер на дължимата издръжка-поставен на пряка непосредствена зависимост от възможностите на осъдения работещ без доходи родител да заплаща този размер при отглеждане на едно и при отглеждане на две деца”. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с твърдението, че първоинстанционни съдилища разрешават въпроса за увеличаване размера на издръжката противоречиво-видно от съдебната практика по чл. 150 СК/нов/, публикувана в С.. Поддържа, че липсата на съдебна практика на ВКС по приложението на материалноправна разпоредба е основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се позовава на определение на ВКС № 603/14.06.2010 г. по гр. д. № 1970/2009 г., ІІІ г. о./. Ответникът по касация М. Николова М. ЕГН [ЕГН] от[населено място], като майка и законен представител на малолетното дете Н. И. И. ЕГН [ЕГН] е оспорила жалбата като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор, приподписан от адвокат Л. Г.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При преценка по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното: От фактическа страна въззивният съд е приел, че детето Н. /сега на 9 години/ страда от церебрална парализа, епилепсия и олигофрения с необходимост от медикаменти, рехабилитация, специализирани болници. За него се грижи майката, а бащата е задължен да заплаща издръжка в размер на 150 лв. с влязло в сила на 10.11.2009 г. решение на К. по гр. д. № 219/2009 г. При определяне на този размер издръжка бащата е живял с друга жена, от която има родено през 2004 г. дете М., което той е припознал и е бил безработен. От правна страна въззивният съд е приел, че е неоснователен предявения на основание чл. 150 СК иск за намаляване размера на присъдената издръжка от 150 лв. на 50 лв., тъй като не са настъпили нови обстоятелства. Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 86 СК /отм./ и на чл. 150 СК /в сила от 1.10.2009 г./ са идентични по съдържание, така че липсата на съдебна практика по приложението на чл. 150 СК не обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, при положение, че съдебната практика по приложението на чл. 86 СК /отм./ е изобилна. За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивеан съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Конкретният случай не е такъв. Посочените с жалбата въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело и основанието по т. 2 не е подкрепено с влезли в сила съдебни актове. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение