Определение № 60254 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 972/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. М. Д. против решение № I-247/07.10.2020 г. по гр.д. № 1933/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 130/08.06.2020 г. по гр.д. № 732/2019 г. на Поморийския районен съд и вместо това касаторът е осъден да преустанови действията си, с които пречи на ищцата В. М. Т. да ползва съсобствения между страните УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], общ.П. и собствения на ищцата УПИ ... в кв. ... по плана на селото като премахне, полумасивна постройка, навес и попивна яма, находящи се в УПИ ... в кв. ... по плана на същото село. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът е приел, че е без значение кога е изградена постройката, чието премахване се иска и, че самия факт на незаконното изглаждане на помийната яма се пречи на ищцата да упражнява правата си като съсобственик в същия имот и собственик на съседния имот, за несъразмерност на искането към съда и неправомерното въздействие. Твърди се съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване близката родствена връзка на двете свидетелки и несъобразяване с констатациите на вещото лице и на писмените доказателства, издадени от Община Поморие. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: дали факта на извършване на незаконно строителство в поземлен имот сам по себе си е достатъчен за приемане на затрудняване на възможностите на съседите да използват пълноценно собствения си недвижим имот без да е необходимо да се събират други доказателства, обосноваващи претърпяно негативно въздействие върху съседния поземлен имот. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. ІІ гр.о., решение № 46 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 438/2010 г. І гр.о. и решение № 416 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 27/2010 г. на ІІ гр.о., всички на ВКС. Ответницата по касация оспорва твърденията в касационната жалба по фактическата обстановка и оплакването за необоснованост на изводите на съда. Оспорва допускането до касация, тъй като по настоящото дело се касае за неоснователни действия на съсобственик в съсобствен имот, а не в съседен имот, в какъвто смисъл е въпроса, а цитираната съдебна практика е неотносима, защото касае действия в съседен или общински имот. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Страните са съсобственици на УПИ ... от кв. ... в [населено място], а ищцата е собственик на съседния УПИ .... Ответникът е изградил в съсобствения УПИ ... полумасивна селкостопанска сграда със застроена площ от 33,03 кв.м., състоящо се от две помещения. Югоизточното /откъм улицата/ е помощно битово помещение с попивна битова яма с размери 2,00Х 1,00 м. и с дълбочина около 2 м. Северозападно помещение е селскостопанско, за отглеждане на животни Селскостопанската постройка е почти на регулационната граница със съседния имот на трето лице - на разстояние 3 см. във вътрешния край, около 24 см. в средата и на 17 см. откъм улицата. Спрямо улицата процесната сграда е на разстояние на 87 см. при североизточния ъгъл, а южният й ъгъл е на уличната регулация. Около част от югозападната и по цялата северозападна фасада на селскостопанската постройка ответникът е изградил навес за селскостопански нужди – отглеждане на животни. Не е установено кога. Описаните строежи, ответникът е изградил без строителни книжа. За това, че строежите са направени от него, а не от баща му са показанията на разпитаните свидетели, които не са опровергани от други показания, въпреки, че и на ответника е дадена възможност да води свидетели. В договора за делба от 1998 г. не е отразено в този УПИ да има постройки, както и в констативен н.а. № ... г. В данъчната оценка също не са декларирани сгради. В констативен акт от ... г. е отразено, че строежа в УПИ ... е извършен от Ж. М. Д.. Вещото лице от СТЕ е констатирала, че след навеса и по продължение на границата със съседния УПИ ... е положен гумен маркуч, чрез който се източва събраната в попивната битова яма канална вода и се отвежда към дъното на парцела по обясненията на ответника пред вещото лице, в резултата на което при преливане на ямата през маркуча по-голямата част на парцела става неизползваема. Вещото лице е установило, че в попивна битова яма се оттичат отпадни води и от сгради в съседния от юг през улицата УПИ ... в кв. ... по плана на селото, който също е собственост на ответника и в него е построена неговата жилищна сграда. Свидетелите Ж. – племенница на страните и Т. – дъщеря на ищцата установяват, че миризмата, която се разнася през летния сезон е нетърпима, има бълхи, мухи, мирише на фекалии. В изградената незаконна постройка и навес ответникът отглеждал животни /овце, кози, пуйки, рогат добитък/, които пуска и свободно в двора, а те преминават и в съседния имот на ищцата, защото съсобствения имот е разграден. В съседния УПИ ..., собственост на ищцата тя притежава жилищна сграда. РС е приел, че изложеното по-скоро засяга собствениците на УПИ ..., до границата с който е изградена стопанската постройка с попивната яма в нея, а не имота на ищцата, при което няма основания да се приеме, че се ограничава правото на ищцата да ползва имота си пълноценно. Не било установено преди застрояването с незаконните постройки ищцата трайно да е ползвала съсобствения с ответника имот, след изграждане на постройката тя станала съсобствена и на ищцата и, не се установявало незаконната постройка да й пречи. По тези съображения, РС е отхвърлил иска. Въззивният съд е отменил решението и е уважил иска, като е приел, че попивната яма е направена в нарушение на чл. 47, ал.2 ЗУТ, защото не са спазени нормативно изискуемите отстояния от 3 м. от границите на имота, включително и до уличната регулационна линия, а парцела е с малко лице към улицата. Изискването на тази норма е техническо, но е установено с оглед спазване на санитарно-хигиенни изисквания и в най-пълна степен охраняват интересите на собствениците на съседните поземлени имоти. Нарушаването на тези законови изисквания винаги накърнява правото на собственост на собственика на съседния имот без да е необходимо доказване как точно се пречи на ищеца по негаторния иск. Отчетено е и, че селскостопанските постройки – сграда и навес са изградена в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, тъй като са постройки на допълващото застрояване, които не могат да се застрояват на уличната регулационна линия. Отчетено е, че са изградени в съсобствен имот без съгласие на ищцата, което също нарушава правото й на собственост. Съдът е съобразил, че в попивна яма се изливат отпадни канални води и от друг имот - УПИ ... в кв. ..., собственост на ответника, че попивната яма и незаконно изградените селскостопански постройки в които се отглеждат животни, нарушават и санитарно-хигиенни изисквания – разнася се миризма, има насекоми и опасност от зарази. По поставения въпрос, съдът е съобразил задължителната съдебна практика. В разясненията по т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК изрично е подчертано, че „понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем“ и като пример са посочени случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху него. Тъй като правото на собственост е абсолютно право, което задължава всички трети лица, включително и съсобственика да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, собственикът не е длъжен да търпи в имота си такива действия, които се извършват без негово съгласие. В този случай самото въздействие без съгласието на собственика, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Съдебната практика приема, че същото се отнася и за действия на съсобственика, които извършва в съсобствен имот без съгласието на другия съсобственик, от когото закона изисква съгласие. Според Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, защита по чл. 109 ЗС може да се търси и срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения имот с неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби. Други случаи, в които самото въздействие е от такова естество, че създава пречка за упражняване правото на собственост, посочени в мотивите към т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК са, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Същото се отнася и когато такива действия са в съсобстевн имот, защото те имат същото вредно въздействие и върху съсобственика – ищец. В случая стопанската постройка с попивната яма в нея и навеса около част от нея, чието премахване се иска, са строени в съсобствено дворно място на страните, от ответника, но без съгласието на ищцата, което доказва първата описана по-горе хипотеза. Не е спазена и императивната правна норма на чл. 47, ал.2 ЗУТ за изграждане на попивна яма и на чл. 42, ал.2 ЗУТ за отстояние на стопански постройки, които не са магазини и гаражи от уличната регулационна линия. Естеството на нарушението на тези императивни правила, установени с оглед спазване на санитарно-хигиенни норми сочи на цитираната по-горе втора хипотеза, наличието на която е достатъчно за да се приеме, че се създават пречки за собственика на съседен имот и за съсобственика, каквато се явява ищцата да реализира пълноценно правото си на собственост. Така въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, което е основание да не се допуска касационно обжалване. Отделно от това, в случая от показанията на разпитаните свидетели, едната от които е в еднаква степен на родство и с двете страни / племенница/ е доказано вредно въздействие от отглеждането на животни и отичането на каналните води от попивната яма през маркуча – неприятни миризми и насекоми, опасност от зарази. Не е налице и допълнителното основание за допускане до касация. Цитираните в изложението решения са неотносими. Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. ІІ гр.о. касае неоснователни действия в съседен чужд имот, а в случая имота, в който е изградена стопанската сграда, навеса и попивната яма е съсобствен между ответника и ищцата освен, че тя е индивидуален собственик и на съседния имот. Решение № 46 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 438/2010 г. І гр.о. касае премахване на павилион, поставен в место-общинска собственост по искане на съсобственик на съседен имот, на когото му пречи, а правният въпрос е касаел непротивопоставимостта на издадените административни актове в процеса на строителството на трети лица, чийто права засягат. С решение № 416 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 27/2010 г. ІІ гр.о. е прието, че за успешното провеждане на негаторния иск по чл.109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна. Необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Този въпрос обаче по-късно е разгледан в т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, в което са разгледани и посочените по-горе изключения. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване., поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение