Определение № 94 от 09.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 48/2023 г.

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба“/ на „Централна кооперативна банка“ АД - чрез адв. Р. З. от САК, срещу определение № 50447 от 03.11.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1933/2022 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Централна кооперативна банка“ АД срещу определение № 4538 от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 730/2022 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на „Централна кооперативна банка“ АД срещу разпореждане от 04.04.2021 г. по гр. д. № 63280/2021 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба с вх. № 82192 и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са обсъдени направените в частната касационна жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се доводи в подкрепа на основателността на частната касационна жалба и се прави искане за допускане на същата до касационно разглеждане. Препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна - чл.130 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, а не по сочения от частния жалбоподател ред на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е констатирал, че е сезиран с частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд, постановено по дело с предмет обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземания с размер 4 753.97 лв. - главница по договор за потребителски кредит, 303.27 лв. - договорна лихва и 10.57 лв. - наказателна лихва. Съобразявайки обстоятелството, че определената по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК цена на всеки от обективно съединените искове е под приложимия съгласно чл.113 ГПК минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване, съдебният състав е направил извод, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.4 ГПК и че подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Определението, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Централна кооперативна банка“ АД, е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС частна касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по дело, образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове, всеки с цена под 5 000 лв. Предвид цената на исковете и доколкото не са налице изключения от кръга на визираните в чл.280, ал.3, т.1 ГПК, правилно тричленният състав е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.4 ГПК и че необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че първият тричленен състав на ВКС не е обсъдил доводите му в частната касационна жалба за очевидна неправилност въззивното определение, както и поддържаните оплаквания за неправилност на определението поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Недопустимостта на частната касационна жалба съставлява процесуална пречка за развитие на касационното производство, поради което съдебният състав, постановил обжалваното определение, не е имал правомощия да се произнася по основанията за допускане на касационно обжалване на изключения от обхвата на касационното обжалване въззивен съдебен акт и да проверява правилността на акта. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,