Определение № 2258 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 362/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “У. Е. У.“ Црт, представлявано от члена на Съвета на директорите Д. П., чрез адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 4920 от 29.07.2025 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 2584/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Г. К. В., чрез адвокат П. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима. Предявени са множество обективно съединени искове. Съдът е длъжен служебно да следи дали са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и в частност - минималния праг, с наличието на който процесуалният закон обвързва допустимостта на касационното обжалване. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по оценяемите искове на Г. К. В. против “У. Е. У.“ Црт, всеки с цена под 5 000 лв., а именно: по чл. 264 КТ за сумата от 317,84 лв. – дължимо трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 01.12.2019 г. – 10.08.2021 г., обезщетение за забава върху тази главница, натрупана до датата на предявяване на иска в размер на 53,38 лв.,както и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, в размер на законната лихва, на осн. чл. 86, а. 1 ЗЗД; по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 1495,99 лв. – неизплатена част от обезщетение за неизползван отпуск, за натрупаната лихва за забава до подаване на исковата молба в размер на 205,93 лв., както и обезщетение за забава върху главницата, след подаване на исковата молба, в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2022 г. до окончателното издължаване. Исковете са трудови и не попадат в изключенията, посочени в чл. 280, ал. 3, г. 3 ГПК. При тези съображения, касационната жалба в посочената част следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производството – прекратено. Мотивиран от горното, съдът