Определение № 32 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1728/2023 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Р. Б. срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което по предявен от „Търговия-К“ ООД иск по чл. 145 ТЗ ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за вреди, причинени в качеството на управител на дружеството. Постъпила е молба от 05.01.2024 г., с която дружеството-ищец, представлявано от ответника Б. в качеството на управител, заявява отказ от иска по смисъла на чл. 233 ГПК и моли за обезсилване на постановените решения. Молбата е неоснователна. От вписванията в търговския регистър се установява, че на 01.10.2021 г. ответникът Б. е бил заличен като управител на дружеството-ищец, а на 05.01.2024 г. е бил вписан отново като единствен управител. За посочения период дружеството се е представлявало от управителя В. Й., заличен на 05.01.2024 г. От подаването на исковата молба на 06.04.2022 г. и към момента на образуване на настоящото касационно производство на 26.10.2023 г. законен представител на дружеството е бил управителят В. Й., като в хода на производството дружеството е било представлявано от упълномощения от управителя адвокат Е. П.. Горните обстоятелства обосновават извода, че от момента на вписване на ответника Б. като единствен управител на дружеството на 05.01.2024 г. между ищеца и ответника е възникнало противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК, поради което ответникът не е легитимиран да представлява ищеца, като извършва процесуални действия от негово име, още по-малко такива, представляващи разпореждане с предмета на делото. Направеният с молбата от 05.01.2024 г. отказ от иска следователно не поражда последици, съответно искането за обезсилване на постановените въззивно и първоинстанционно решения (и произтичащото от това прекратяване на производството) следва да се остави без уважение. Независимо от констатираното противоречие в интересите към настоящия момент липсва основание за назначаване на особен представител на дружеството-ищец, доколкото същото се представлява от надлежно упълномощен от предходния управител адвокат, чиято представителна власт не се засяга от междувременно настъпилите промени в законното представителство на дружеството, нито са налице други основания, водещи до прекратяването ѝ. С тези мотиви съдът