Определение № 2963 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4935/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Софтранском Фреш Сълюшънс“ ЕООД, чрез адв. М. Д. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 459 от 01.10.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 297/2024 год. по описа на Окръжен съд – Видин, І-ви въззивен състав, с което е потвърдено определение от 17.06.2024 год., постановено по гр. дело № 922/2023 год. по описа на Районен съд – Видин, с което на основание чл. 130 ГПК е оставен без разглеждане като недопустим предявения от „Софтранском Фреш Сълюшънс“ ЕООД срещу Р. П. Н. иск с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на преграждащото определение, тъй като изясняването на въпроса дали е давностен или преклузивен срокът, в който може да се предяви иск от работодателя за ограничена имуществена отговорност на служителя в случаите, когато не са налице предпоставките за развитие на извънсъдебно /рекламационно/ производство по чл. 210 КТ поради прекратяване на трудовото правоотношение, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че срокът за предявяване на иск за осъществяване на ограничена имуществена отговорност е уреден в разпоредбата на чл. 358 КТ и този срок е давностен. Ответната страна Р. П. Н. счита, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК – предмет на спора е иск по чл. 203, ал. 1 КТ, чиято цена е в размер на 1 881.37 лв. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дело, решенията по които са изключени от касационен контрол, а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК /ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8 от 2017 год./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В разглеждания случай предмет на производството е предявен от „Софтранском Фреш Сълюшънс“ ЕООД иск по чл 203, ал. 1 КТ за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на Р. П. Н. за сумата от 1 881.37 лв. Следователно спорът между страните е трудов по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, но не попада в предметния обхват на изключенията, предвидени в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, поради което и определението на Окръжен съд – Видин не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение